Убитият днес при опит за задържане в столичния кв.„Разсадника” грабител е Христо Георгиев-Христо Полицая, бивш служител на МВР. 44-годишният бивш оперативен работник Христо от години има банда за грабежи.
Подозират го в 5 удара, като най-големият сред тях е обирът на „Асетбанк” във Враца през октомври 2013 г. Името на бившия оперативен работник нашумя през лятото на 2010 г., когато бе арестуван в акция „Златарите”. До операцията се стигна след серия въоръжени грабежи в златарски ателиета, сред които на РУМ-а "Младост"-София, а последният беше на магазин на Кооперативния пазар. В хода на разследването тогава се оказа, че все още действащият полицай, заедно с Росен Рангелов-Човката и Петър Янев-Питбула нахлули и свили 3 кг. златни накити. Те били с медицински ръкавици и черни маски.
След като се укриваше от органите на ред, Георгиев беше спипан от колегите си при секретна акция и натикан зад решетките, където престоя до ноември 2014 г. След това опита да ограби поща, но при преследване и стрелба бе заловен от полицията през май 2015 г.
При обира на заложната къща в кв. „Надежда”, Полицая открил огън по бившите си колеги, надупчил три патрулки, но бил прострелян и по-късно починал от раните си. Ченгетата пристигнали в заложната къща в квартал "Надежда" след подадения сигнал за обир. Според собственичката на заложната къща мъжете са били двама, маскирани и с качулки на главите. При опит за задържане на единия от тях, той открил стрелба срещу служителите на реда пред очите на десетки граждани. При последвалото преследване извършителите на нападението се разделили и няколко пъти сменили автомобилите си.
В полицейска операция участва и спецотрядът "Кобра". Вторият грабител, съучастника на Христо Полицая също е задържан. Той е на 45 години. Няма данни за пострадали служители на МВР, нито за пострадали служители на заложната къща.
Приживе Ицо Полицая от 9-то РУП често се заканвал на бившите си колеги: Луди ще ги направя полицаите. През цялото време докато бил на свобода се подигравал, че каквото и да направи няма да го хванат. Като всички хора топобиржията имал своите слаби места. Умирал за семейството си и поради тази причина не правел никакви опити да напусне страната, за да избегне наказателно преследване. Надавал се, че все ще намери вратички да се оправи. Любопитното е, че всеки път при арестите бил кротък и уж се разкайвал за стореното.
