Някога, на откритите партийни събрания, на които присъствахме и не-партийните-членове, хората си мълчаха, двама-трима най-много да се обадим, да кажем какво мислим. Сега край мен пак се случва същото. Демокрацията сама по себе си очевидно не променя хората. Само ако хората се променят, тогава и демокрацията се променя - от формална, фасадна, процедурна, имитационна, в ... демокрация. Това пише проф. Н. Слатински.
"Безобразията, развихрянето на вождчета и дучата от всякакви мащаби и на всякакви нива, неистовата страст да се руши работещото и да се насажда неработещото, херостратовият плам да се подпали и изгори дори най-малкото съсредоточие на разум, интелект, креативност - това е бичът, който с все по-страшна сила плющи из джунглата, по инерция наричана от нас "България".
А хората мълчат, спотайват се, трайкат си и най-много да попитат дали сами да си носят въжето, когато ще ги бесят. По-млади приятели или колеги ме питат - а ти защо не се бориш както преди?
Казвам им - не можем ние, които слизаме по билото на живота, да се борим заради вас и да се опитваме натежали от години да свършим вашата работа! Вие не искате да направите нищо за своето настояще и бъдеще, а чакате такива като нас да продължат да играят ролята на гладиатори. Щом на вас ви е безразлично какво ще стане с вас утре, вдругиден, какво искате от нас? Щом не намирате грам смелост и капка мотивация да направите нещо за по-добър живот на децата си, не чакайте ние да извадим заради вас кестените ви от огъня. Седете си, мълчете си, трайкайте си, гласувайте си както каже развихрилото се и разпасало се началство на производствени дискусии, институтски събрания, академични съвети, фирмени съвещания, институционални конференции, министерски сборове, генералски щабове...
В България се настанява един всеобщ страх - страхът да имаш мнение и да го заявиш на глас. Защото рискуваш да те уволнят, да те изхвърлят на улицата, да попаднеш под гнета и гнева на размножилите се се на всички нива на упралението и във всички дейности вождчета и дучета, селектирани целенасочено през последния четвърт век - да се подмазват и унижават пред тези над тях и да мачакат и унижават онези под тях, да парадират със свещената си простота, да не се съмняват в нищо, дори в абсурдното, щом са решили да го направят и прокарат...
Замислих се отново за всичкото това, прочитайки следното: "Спомняте ли си, когато Хрушчов разобличи престъпленията на Сталин по време на ХХ конгрес на комунистите? Откъм дъното на залата се извиси глас и каза: "Другарю Хрушчов, а ти къде беше?". Хрушчов огледа редовете, за да забележи човека, не го намери и попита: "Кой се обади?". Никой не отговори. После Хрущов отново попита: "Кой се обади?"- Отново никакъв отговор. Тогава Хрушчов възкликна: "Другарю, бях там, където си ти сега"." Казано е от Голда Меир, прочетено в книгата на Ориана Фалачи "Корените на омразата", издадена у нас през 2015 г."
