Живеем втори живот, имахме щастливата случайност да не попаднем във взрива на летище „Ататюрк” в Истанбул, каза по bTV доц. Огнян Къчев от Варненския свободен университет, който заедно с асистент Катерина Чонгова и двама двама студенти, които са се връщали от Вилнюс, се е озовал на метри от терористите.
10 секунди след нашето влизане на терминала започна стрелба. Отначало никой не можеше да осъзнае какво се случва, но след това видяхме на 10-15 метра вляво от нас двама терористи. Между тях и нас нямаше никой, видяхме как изваждат автоматите, започнаха хаотично да стрелят. Вторият се забави малко, от пуловер извади автомат „Калашников”. Настана ужас, хаос и паника и всички се разбягаха, разказа доц. Къчев.
След това се чу взрив на етажа под нас, жесток тътен, вече разбрахме, че е атентат. След това се чу втори взрив, допълни той.Преподавателят и останалите българи са успели да се спасят и прекарали около 2 часа на тераса. Виждаше се ужас, паника и страх в очите на хората, коментира доц. Къчев.
Опитахме се да се скрием, докато бягахме, едно плексигласово стъкло ни спря и добре че някакви услужливи хора в същото време отвориха една врата към терасата и успяхме да избягаме от там. Скрихме се при едни полицаи, които ни казаха да приклекнем, да не мърдаме и да изчакаме, докато ситуацията не се успокои, разказа и асистент Катерина Чонгова. Радваме се, че оцеляхме, гледахме екшъна от първия ред, но в крайна сметка сме живи и здрави, трябва да продължим напред и да не се връщаме към тези кошмарни моменти, допълни тя.
Избягахме много бързо, не знам за колко съм взел тези 30-40 метра, сигурно за 2-3 секунди, спомня си още доц. Къчев. По думите му службите са се опитали да овладеят хаоса, но за него е недопустимо на голямо летище да влязат двама души с автомати, да ги извадят и да започнат да стрелят. Не може в такова летище да има рентген на 20-30 метра от входа, каза доц. Къчев. Пропускателният режим на колите е недобър, всеки може да влезе и да вкара каквото си иска, каза още преподавателят. Той дори описа единия от атентаторите - с кестенява коса, мургав, с леко брадясало лице, слаб, със скули и с мръсни дрехи.
Единствената мисъл беше, че трябва да бягам бързо, да намеря някъде убежище и да се скрия, каза Чонгова.
Няма рецепта против тероризма, действията на терористите са непредсказуеми, каза още доц. Къчев.
