ЕС трябва да се върне към първоначалния си вариант. Брюксел концентрира твърде много власт, казва за Фрогнюз журналистката, която живее в Холандия.
интервю на Ана Кочева
- Даниела, започвам със стилистиката на мнозина политици и медии от последните дни - глупаво ли постъпиха британците, гласували за излизане от ЕС?
- Най-лесното е да кажеш, че някой е глупав, вместо да опиташ да анализираш причините за недоволството на толкова много хора. Има един парадокс, който малцина българи отчитат. В България доверието в Брюксел е сравнително високо за сметка на доверието в собствените политици, което е нищожно, да не кажа нулево. В страни като Холандия, Великобритания, Швеция и т.н., е обратно. Доверието в собствените политици е сравнително високо, а доверието в Брюксел – почти нищожно.
Разбира се, каквито и кусури да има ЕП с евродепутати като Бареков и пр., българският парламент такива като Бареков не са изключение, а правило, хора, които с малки изключения, са удивително некомпететни и подкупни, има в десетки пъти по-големи. Каквито и кусури да имат европейските бюрократи в Брюксел, нашенските политически гьонсурати са недостижими. Така че за нас ЕС е все пак добър модел за подражание, да не кажа недостижимо добър (както се пееше в онази песничка „кога ще ги стигнем“...). Както казваше навремето и Филип Димитров: „Нека да имаме проблемите на ЕС, а не на Третия свят и Русия.“ Но това не значи, че ЕС е непременно добро за всички и не значи, че британците са глупави, понеже гласували за излизане от ЕС. Ако за България ЕС е нещо наистина добро, а и за всички бивши комунистически държави, защото ги тегли на буксир, то за развитите държави с класическа демокрация, прилични държави с много ниски нива на корупция и бюрокрация, почти без корупция и бюрокрация, ЕС стана воденичен камък на шията им.
- Според теб кой е виновен за развода между ЕС и Великобритания?
- Бях със смесени чувства относно референдума във Великобритания. Защото ако Великобритания напусне, за ЕС ще е още по-зле - ще остане без една разумна и прилична демократична държава с либерални традиции, която няма хегемонски амбиции като Франция и Германия, нито пък виси на ЕС като воденичен камък с вечните си проблеми като Гърция, Испания, Италия, България и Румъния.
Великобритания, както знаем, водеше изрядно мотивирани преговори с ЕС и беше редно да получи по-мощна подкрепа от Холандия и скандинавските държави, която за съжаление не получи. А трябваше, тъй като исканията й бяха съвсем разумни и бяха приложими и другаде в ЕС.
Лично аз съжалявам, че се стигна дотам и не съм щастлива от развоя на нещата, защото имам дълбоки съмнения, че някой в Брюксел си е извадил нужните заключения. И предвиждам ефект на доминото, ако това продължи така, както досега, а то по всяка вероятност ще продължи, защото еврочиновницте ще бранят със зъби и нокти приказното си статукво.
И как няма да го бранят? Те не носят никаква отговорност, а в същото време получават огромни привилегии и заплати, които са покваряващи, просто покваряващи, защото са гигантски и не съответстват на отговорностите, които носят. Това ги прави безогледни пазители на приказното статукво – с приказни номенклатурни заплати, с още по-приказни други безброй икономически привилегии, с недосегаемост - имунитет като на държавните глави на отделните държави-членки.
- Според теб какво трябва да се направи?
- ЕС трябва да спре да се разширява и да се върне към първоначалния си вариант – с ЕК от доказани, световно доказани експерти, без значение от коя държава са, а не от ротационно сменящи се политиканти-кариеристи от всяка държавица! Трябва да бъде премахнат и ЕП, една ненужна институция, дублираща националните парламенти. Той се превърна в банка - хранилка за паразити, най-вече социалисти, левичари и социал- или християн-демократи. Брюксел концентрира твърде много власт и аз ги разбирам англичаните, които гласуваха за излизане от ЕС, понеже диктатът, бюрокрацията, корупцията, централизацията вече станаха нетърпими. Но не съм доволна от това, че се стигна дотам.
ЕС започна много разумно – като един митнически съюз за свободно придвижване на стоки, капитали, услуги и хора, но не в смисъл тези хора да се настанят от едни държави в други на постланата трапеза, а просто, че човек да има право да живее и работи, където поиска според местните правила и условия, но не да получава привилегии от първия ден от държава, в която гастролира временно и на която още не е допринесъл с нищо.
- Какво мислят холандците за Брекзит?
- Общо взето всички съжаляват, че се стигна дотам, но има разлика в отношението към ЕС. Холандските политици, общо взето са за ЕС и не виждат алтернатива извън него. Изобщо, ако питаме партийните лидери на отделните държави, те са проевропейски настроени, защото се надяват след като приключат с политическите си кариери в своите страни, да получат топло местенце в Брюксел (като например днешният председател на Комисията на ЕС).
Не така позитивно мислят холандските избиратели, които вече два пъти недвусмислено и категорично изразиха отрицателното си отношение към решенията, вземани в Брюксел - на референдума за конституцичта на ЕС преди години и неотдавна на референдума за асоциираното членство на Украйна в ЕС. И двата пъти холандците гласуваха с НЕ.
И аз съм почти сигурна, че ако днес в Холандия се проведе референдум, резултатът ще е като във Великобритания.
- А от какво недоволстват холандците?
- Ние сме коментирали и друг път тази тема. Хората тук (в Холандия) са недоволни от скандалните привилегии на евродепутатите, от безумно високите им заплати, несъответстващи на никаквата им отговорност.
Те настояват за адекватни мерки срещу корупцията, която е „традиционна“ за южните и много висока за източноевропейските страни и която чрез ЕС пълзи на север и към страни като Холандия, където винаги е била под санитарния минимум. Недоволстват и от неадекватното раздаване на субсидии и от маса неразумни решения. Бюрокрацията и излишното пилеене на средства в ЕС предизвикват основателно недоволство сред холандското общество.
Защо, например, е необходимо да има две столици на ЕС (Брюксел и Страсбург) с възмущение се пита здравомислещият холандец. Това означава, че всеки висш еврочиновник има офиси и на двете места и така се пилеят излишни средства, вкл. за път и хотел. Холандците също се опасяват – и с право, за своя икономически и обществен либерализъм, на който една твърде консервативна и често поизостанала Европа посяга непрекъснато. Затова те са против управленската централизация на Брюксел. Общата европейска валута – еврото, е друг сериозно дискутиран проблем, защото поради липса на финансова дисциплина и наличието на грандиозни измами на държавно ниво от някои страни в еврозоната, то внася в страни като Холандия инфлация. И холандците са прави да искат и останалите държави да се придържат към споразуменията, защото гулденът беше силна валута и холандската икономика не познава девалвацията.
- Мнозина считат, че ЕС няма алтернатива, предвид и заплахата от Русия.
- Разумните хора във всички европейски страни настояват при нужда ЕС да има по-активна обща външна дейност спрямо трети държави от рода на Русия, които потъпкват международното право. А точно това не се прави или се прави наопаки. Заради съпротивата на германския канцлер Ангела Меркел ЕС много неохотно и много късно наложи някакви санкцийки на Русия. В началото дори отказа и трябваше САЩ да наложат сами санкции. Колко пъти Обама призоваваше европейските лидери да заемат адекватна позиция спрямо Русия, но те си правеха своите дребни сметки? Аз вече се питам дали Путин не разполага със своите троянски коне в Брюксел? Знаем, че Русия винаги е действала по два начина – подкуп и шантаж. Двусмисленото отношение на ЕС към Русия е много разочароващо, особено за източноевропейските държави (изключвам България с нейните неграмотни и подкупни политици, които по традиция приклякват пред Москва). Но разочарованието на поляци и балтийци е огромно и те с право разчитат не на ЕС, а на НАТО за своята сигурност. Защото ЕС трябваше да създаде своя обща армия, а не своя обща огромна бюрокрация.
Помним и как Меркел и Оланд изтичаха да водят преговори с Путин, без да са съгласували това с другите европейски лидери и колко критики отнесоха за скандалния Минск-2. Но Германия и Франция не за пръв път се държат арогантно и поставят ЕС пред свършен факт, налагайки и на останалите страни своите, често неадекватни решения.
- В предаването „Съботаж“ на Румен Леонидов по БНР ти спомена за абсурдни решения на Брюксел?
- Да. Например, има възможности предприятия от една страна в ЕС при доставки в друга страна в ЕС да не са длъжни да спазват местните правила, закони и условия - като местни изисквания за охрана на труда, работно време, минимални заплати и пр. Така се подбива пазарът на работна ръка за сметка на гражданите на съответната държава. Да не говорим за зачестилите инциденти поради липса на мерки за сигурност и охрана на труда, липсата на професионализъм и пр. Това е не само нелоялна конкуренция, с която се подбива цената на труда, но представлява и опасност за местните жители - например, в Холандия зачестиха инцидентите поради липса на професионализъм със строителни кранове, монтирани и управлявани от чуждестранни работници. Такова нещо нямаше преди. Но така е по-евтино и по-изгодно за чужди предприемачи - да заобикалят правилата (да пестят от охрана на труда и мерки за сигурност) и да правят дъмпинг на местните предприятия. Да не говорим за проблемите с шофьорите на големите камиони (т.нар. тирове), които многократно са дискутирани. Или за детските надбавки, които се изплащат за деца, които дори не живеят в съответната страна. Прекалено много тарикати се навъдиха, но с тарикатлък далеч не се стига.
Сега се говори да посегнат и на пенсионните фондове, което е поредният абсурд... Нека да напомним също че финансовата политика на ЕС се върти около това да се изплащат абсурдни дотации и субсидии на френски фермери - не за да работят, а за да не работят. И Швеция, и Великобритания, и други страни многократно повдигаха въпроса за това безобразие - за тези привилегии за френските земеделци. За потрес на холандци и скандинавци фермерите във Франция продължават да получават дотации, въпреки че имат много по-добри климатични условия за развитие от тези в северните, та и полярни държави, които имаха продуктивно конкурентноспособно земеделие без да получават такива дотации. Зад цялата тази работа стоят Франция и Германия с техните хегемонски амбиции. Нека да напомним, че Шарл де Гол два пъти отказва приемането на Великобритания в ЕС, защото не искаше конкуренция на френската хегемония в ЕС.
-Повечето наблюдатели отбелязват, че британците гласуваха за излизане от ЕС заради миграцията.
- Ами това не е малък проблем – безконтролната миграция. Стигна се дотам Брюксел - след провала при първото действително изпитание на Шенгенския договор (замислен от създателите му като незабележима неусетна за хората прелюдия от суверенните им държави към синтезирана обща държава-мастодонт с привидна столица Брюксел и с действителна власт на Париж и Берлин над нея), да си придава власт да "назначава" за заселване за „граждани” в отделните държави на ЕС пришълци от другия край на света - и то да посочва точно кога, и колко, и кои! Да помагаш на изпаднали в беда хора е едно, а да хрантутиш години наред търсачи на лек живот – друго. Едно е бежанци, друго е икономически емигранти, макар че, разбира се, те също не напускат страните си от добро, но Европа не може да приюти цяла Азия и Африка. Че и да им осигурява лек и привилегирован живот, а те да смятат, че са неоправдани и да се чудят как да си изкарат фрустрацията от собствената си неприспособимост на останалите хора, включително с атентати и пр. „благодарности“. Манталитетът се променя бавно и когато приемаш безконтролно огромни маси хора, променяш средата. И не към добро.
- Твоята критика към ЕС със сигурност ще изненада мнозина, знаейки че си проевропейски настроена и антикомунистка.
- Няма противоречие. Човек помага по много начини – вкл. с конкретна и аргументирана критика. Не всеки, който те критикува, ти е враг и не всеки, който те хвали, ти е приятел. Определени кръгове се опитват да направят от ЕС не съюз на свободни държави, а да създадат една федерална многонационална супердържава, да премахнат суверенитета на отделните държави. Което е абсурдно. Доскоро всяка държава имаше право на вето. Това бе премахнато и сега, ако Германия и Франция са единодушни по даден въпрос, останалите страни нямат думата. А хората не искат изкуствена многонационална държава – мастодонт. Видя се как функционират и как завършват многонационалните изкуствено синтезирани държави като Съветския съюз и Югославия, пък дори и Чехословакия.
Брюксел стана твърде ароганен. Що за реакция е това европейски бюрократи да си позволяват да ругаят Камерън, защото се допитал до хората в страната си с референдум. ЕС вече започва да прилича на Съветския съюз в някои отношения. А това хората с демократични виждания категорично не желаят, разбира се...
- А България? Как трябва да се отнася ЕС към България?
- ЕС трябва да престане да раздава все така лекомислено и безотговорно спечелените с труд от почтените хора в приличните държави пари на маса тарикати, социалисти, кариеристи, бюрократи и тунеядци, заради Брюксел, който пръска с шепи милиарди, за да могат ей такива юначаги като нашите да се бият в гърдите, че ТЕ лично, а не гражданите на „белите” държави в ЕС с тежките си данъци и вноски в ЕС, били направили пътища, магистралки, залички, чешмички и пр. в България, а всъщност да крадат, да крадат и пак да крадат.
Оня ден четох, че 25 % от европейските субсидии за България потъват в нечии джобове. Ами това са огромни суми, милиони, да не кажа милиарди, с които се пълни гушата на мафията у нас. България трябва да се оправи с шокова терапия. Предоставяш й акъл и познания, които й липсват, но не я хрантутиш безкрайно, а я хвърляш в морето, пък ако иска да плува, ако иска да се дави! Тази безкрайна агония, това изкуствено дишане, което днешният ЕС прави на комунистически гномове и това помпане с милиарди на мутрите в България е една от причините да не можем да се отлепим от комунистическия си манталитет и ежедневие. Я вижте само кои бяха българските еврокомисари и си задайте въпроса: що за ЕК е това? Големи „експерти”, наистина.
- Каква е алтернативата?
- Вече споменах. ЕС трябва да се върне към първоначалния си вариант – свободен митнически съюз със съответния суверенитет на държавите и към Европейската комисия в нейния първоначален вариант. Не може едни държави да носят на гръб други. Не говорим за отказ от солидарност, която е разбира се, естествена, а за тарикатлъка и безотговорността на държави като Гърция, Испания, Италия, Франция... да не споменавам България и Румъния, където потъват милиарди евра и накрая няма нищо налице.
