Според неофициални статистики българите в Албания наброяват между 50 - 100 хиляди души, главно обитаващи областите Голо Бърдо, Мала Преспа и Гора. Трите области са споменавани в различни документи, свързани с отношенията между България и Албания, като особено в периода 1913- 1944 населението им се самоопределя като българско и се бори за правото си на обучение на български език и за български православни църкви.
През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват Заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания."
„В доклада на ЕП за напредъка на Албания за 2015 г. в Комисията по външна политика, само 4 гласа не стигнаха за да се прокара за първи път поправка, която призовава страната да признае българското си малцинство. Има индикации, че в следващия доклад за Албания, подобна поправка ще намери подкрепа”, коментира за Фрогнюз българският евродепутат Андрей Ковачев. Това е единственото непризнато традиционно малцинство, изповядващо различни религии и териториално разпръснато в областите Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора с вторична миграция към големите градове като Елбасан и Тирана. Предложението, срещнало подкрепата на групите ЕНП, ЕКР и АЛДЕ, гласи: „Продължителни усилия са нужни за опазването на правата на всички малцинства в Албания чрез въвеждането на съответното законодателство; препоръчва се правата на българската общност в регионите Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат припознати чрез съответните закони и да бъдат гарантирани на практика“.
Eто и преводът на двустранното българо-албанско споразумение от 1932, с което Албания за първи път поема ангажимент да признае българското малцинство на своя територия:
Заключителен протокол:
I.
Cъгласно резолюцията, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, албанските и българските делегации в София се споразумяват за прилагането на договорите свързани с малцинствата, в които се заявява следното:
Член 1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания.“
Член 2: Българската делегация признава съществуването на албанско малцинство в България. “
Член 3: Албанската делегация поема ангажимента да настоявa пред своето
правителство за откриването на български училища в градовете и селищата, където българското население преобладава. В тези училища ще се преподава на български, a албанският език ще бъде задължителен."
В албанските училuща, които са посещавани от значителен брой българи, албанската група се задължава да се заеме с това българският език да се въведе за българските ученици.
От своя страна, българската делегация поема ангажимента да настоявa пред своето правителство за откриването на албански училища на местата, в които aлбанското население преобладава. В тези училища ще се преподава на албански, a българският език ще бъде задължителен.
В българските училuща, които са посещавани от значителен брой албанци, българската група се задължава да се заеме албанският език да бъде въведе за албанските ученици в тези учeбни заведения.
Член 4: Решението на въпроса с българските църкви, които се намират на албанска територия ще бъде дадено по-късно.
Член 5: Горепосочените делегации се задължават заедно да се заемат със свободната размяна на всякакъв вид публикации, освен тези забранени oт съответните закони в двете страни.
II.
Двете делегации - албанската и българската се ангажират да изпълнят нужното пред съответите правителства, за да се сключи в най-кратък срок съгласие за обединение, арбитраж и ненападение.
III.
Двете делегации се ангажират да изпълнят нужните стъпки пред съответните правителства, за да постигнат сключването на търговски договор. Mеждувременно, двете страни изразяват желанието да вземат нужните мерки, за да се улесни търговията на стоки и продукти идващи от тях.
Албанска делегация (подпис) Български делегации (подпис)
София, 9 януари 1932
