Разпети петък е най-тежкият ден от Страстната седмица. Днес Иисус волно приема всички земни страдания.
Съден, бичуван, бит с плесници, камшици и камъни, с венец от тръни на главата той тръгва с тежкия кръст към Голгота. Разпнат между двама разбойника, Христос смирено посреща смъртта, за да избави от духовна смърт човеците. Издъхва пред очите на екзалтираните юдеи, а земетресение и слънчево затъмнение известяват кончината на Спасителя.
Православните българи почитат Разпети петък със строг пост, смирение и молитва. Стара традиция е да не се работи. Преди изгрев слънце жените берат здравец и полски цветя. Носят ги в църквата, за да ги опее свещеникът и ги поставят на плащеницата.
След опелото, свещеникът извършва ритуално погребение на Спасителя. Всички християни минават под отрупаната със зеленина плащеница, а духовникът ги благославя. Вярващите отнасят по домовете си от осветените цветя. Оставят ги на иконата и ги пазят до следващия Разпети петък.
На този ден девойките вземат квас и замесват великденските обредни хлябове - кошара, харман, яйчник. Украсяват ги с червени яйца или китка здравец, около които моделират отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”. Приготвят и малки хлябове - кукли, които раздават на Великден за здраве, благополучие и късмет. Frognews.bg
