Писателят Виктор Пасков е починал снощи в Берн.
Мъчително боледуване от рак на белите дробове е причината за смъртта му, информираха близките му. Тялото му ще бъде погребано в София.
Само 5 месеца деляха Виктор Пасков от 60 годишния му юбилей през септември. Утехата е, че при Онзи, Който е на Небето, ще го очаква духът на Георги Хених.
Виктор вярваше в безсмъртието на таланта. Посвети му баладата си за чешкия лютиер, изоставен от учениците си в чуждата българска земя. Написа заради Георг Хених великолерния сценарий „Ти, който си на небето”. Режисьорът Дочо Боджаков претвори надеждата на Виктор, че любовта е спасение и прошка за всяка душа, изгубена в окаян бит и социална злост.
Сигурно затова той самият не се боеше да прогаря своята в самоубийствени пориви към пълнота на чувствата и свобода от задръжките на разума.
Често летеше над пропасти. Привличаше и скандалите, и несъгласията, и обожанията както дървото привлича мълниите. С непонятна и импулсивна работоспособност успяваше да извлече от мрака бляскави словесни енергии.
Благодарение на дарбата си да се носи на скорост между високото и ниското, владееше думите в тяхната симфонична мощ и вулканична яркост. Те му се отплащаха с готовността си да се подредят в откровени до бруталност и до печал сюжети като „Германия, мръсна приказка” или „Аутопсия на една любов”. В тези книги се оглежда биографията на цяло поколение, изгубено в търсене на свободата из лабиринти от берлински стени, между бодливи мрежи от табута, от политическа лудост и духовна недодяланост.
Виктор не само беше учил за музикант. Ведрият му баритон често си спомняше в някоя нощна кръчма лекото си леене по оперните сцени на чужбинската му младост. Той пееше, когато пиеше. Пиеше, защото търсеше гориво за таланта си да пише.
А пишеше с настъпателността на ледоразбивач, все едно дали пореше из високата литература или из вестниците. Неизбежно зад гърба му оставаше каша от душевни парчетии, компромиси, скандали, приятелства, предателства, илюзии, заблуди и неостаряващи копнежи. Но Виктор умееше да обръща курса, да се връща назад в опит да сглоби отново мечтите си да бъде хипи дори и в костюма на държавен чиновник.
Накрая обаче мъртвите вълнения в политиката, която публицистично ненавиждаше, а кабинетно й партнираше, напукаха обшивката му. Останалото свършиха водовъртежите в културата ни, разпенена от несвършващия преход. В нея той плуваше свободно. Но често се изживяваше като удавник в море от субсидирано бездарие и псевдоинтелектуална пошлост.
Но духът му все пак не потъна, а отлетя. От тук нататък и от гледна точка на звездите думите на Виктор и неговите книги все повече ще приличат на спасителни лодки. Вечна му памет.Frognews.bg
