Германия 2016: тук-там младежи и студенти все още кокетират със слогана: «Life is too short to learn German» («Животът е твърде кратък, за да уча немски»). Той може да се види дори изписан върху торби от юта, с които младите се разхождат из улиците на Берлин.
Да направиш поръчката си на английски в кафе в центъра на Берлин или в кварталите Кройцберг или Нойкьолн, защото персоналът не говори немски, също не е изключено. Изучаването на немския език от чужденците, обаче, все повече е въпрос на добро възпитание. И дава своите резултати, информира dpa.
«Всяка седмица в Берлин отваря врати ново езиково училище», казва председателят на Организацията на преподавателите по немски език за чужденци (FaDaF), Матиас Юнг. Макар че няма статистики, обявите в мрежата, по стълбовете на уличните лампи или на черни дъски говорят сами за себе си.
Занимаващите се с този бизнес говорят за конкуренция и ценова борба: има курсове, които предлагат цена от 2 евро на час за участник, обяснява Улрике Шулте-Оверберг от езиковото училище «Parlando».
Някои от по-новите места за учене на немски език в столицата не се наричат задължително езикови училища и не изглеждат като такива: „Без дълги коридори, стерилни класни стаи“, вместо това се преподава в „креативна, художествена среда“, гласи рекламата на «Sprachmafia» в Neukölln. Там властва по-скоро "кръчмарска" атмосфера, дори стената не е измазана.
Берлин не е единствен в това отношение, макар концентрацията в него да е най-голяма: Бавно, но непрекъснато увеличение на търсенето на курсовете по немски език, забелязва ръководителят на Гьоте-Институт в Германия, Роланд Майнерт. Някъде от 2012 година насам все повече хора искат да учат езика тук в страната, начело със студентите и започващите работа. Това било свързано с кризата в Южна Европа, с растящата привлекателност на Германия, с позитивното развитие на пазара на труда.
Свръхпропорционално се е увеличил делът на курсистите, които вече живеят в Германия. Курсовете се посещават от „вълна млади хора“ от целия свят, които са напуснали страната си поради липса на перспектива, разказва учителка по немски език от Берлин, която преподава в различни училища и иска да остане анонимна. Освен от Южна и Източна Европа, все повече курсисти идват от арабските страни, Южна Америка и САЩ, Корея и Турция. Всички те познават Берлин като космополитен град, в който сравнително изгодно може да се живее, макар че някои от тях след известно време се преселват например в Мюнхен заради по-високата начална заплата, сочи опитът на преподавателката.
И в социалните мрежи немският е една от темите, които се обсъждат: учители и
училища публикуват на страниците си думи, изрази и текстове за упражнения, за да
могат учениците да поддържат нивото си. На страницата „Days of Deutsch“ в стил
Instagram се поместват снимки на предмет с прилежащите му думи: напр. кола с
изкривена броня - „пътно произшествие“. Страницата „Hack your German“ учи на
езика на ежедневието с помощта на комикси: към фразеологизма „мотая се като
краставица“ (rumgurken) например е изобразен корнишон на колело.
Но дори, когато се преподава с хумор, за много ученици това е сериозно: по-често отпреди те искат знанията им да бъдат документирани. „Имиджът на изпитите се
промени, търсенето в световен мащаб се увеличи“, отбелязва Майнерт във връзка с
дейността на Гьоте институтите. През тази година в берлинския институт се очакват
30% повече изпити, отколкото през миналата.
Който иска да следва в Германия, трябва да докаже, че владее езика, но някои
училища направо мамят с измислени сертификати, които не се признават от
университетите, отбеляза Матиас Юнг от организацията на преподавателите по немски език за чужденци FaDaF. Да се направи обзор на предлаганите услуги и да се оцени качеството им е доста трудно. Някои от новите школи са като сапунени мехури – пукат се бързо и изчезват от пазара, смята Юнг. За преподавателите ситуацията се промени поради държавното финансиране на курсове за бежанци: по този начин те печелят много повече, отколкото в училищата и школите.
Целият ресурс на преподаватели по немски език е изчерпан. Дори кандидати без специализация или опит, даже и с не майчин немски език успяват да се реализират, подчертава Юнг.
При това професията вече изисква освен чисто преподавателски и съвсем други
умения: „Изведнъж в класните стаи се оказват хора от воюващи помежду си страни,
които седят едни до други“, обяснява преподавателка от Берлин. Бежанците
пренасят проблемите си и в клас. Затова и учебният материал трябва да бъде
преосмислен – политиката и религията като теми за разговор биха предизвикали по-
скоро конфликти. Учениците, независимо от произхода си, вече не искат да говорят
за това, за да не засегнат другите.
