Битката за президентската институция най-вероятно ще премине по оста Евроатлантизъм и Евразия. Това каза пред Фрог нюз журналистът Георги Коритаров. Ето какво още сподели той:
- Г-н Коритаров, в анализ, публикуван на Интернет страницата на Руски институт за стратегически изследвания се казва, че ДПС е проруска партия. Това изненада ли ви?
- Ръководител на този институт е Леонид Решетников, човек много известен в България със своите позиции. Запознах се с този труд. В него се говори исторически за русофилството по времето на социалистическата система, когато и по идеологически причини бяхме в един и същи блок. След това е отбелязано, че левите партии, основно БСП и АБВ, са традиционни съвременни носители на русофилство. Заедно с тях е цитирана и партия „Атака”, която от националистически позиции става част от русофилския спектър. Казва се, че изненадващо в групата на русофилските партии попада и ДПС заради ярко изречени критики на почетния председател на ДПС Ахмед Доган към ЕС и НАТО. Така се обяснява и смяната на бившия председател Лютви Местан.
- Кой част от доклада ви се стори най-интересна?
- Разбира се, тази свързана с ДПС.
- Наскоро БСП и АБВ посетиха Русия. Остана ли нещо скрито за публиката от тези визити?
- Основното, което се твърди, е че АБВ е подписала споразумение за партньорство с партията на Путин „Единна Русия”. Едновременно с това Корнелия Нинова е поднесла приветствие на същия конгрес. И двете партии са се обявили категорично за свалянето на санкциите срещу Русия. Прави впечатление, че става дума за две самоопределящи се като леви партии в България, които от идеологическа гледна точка присъстват на конгрес на една дясно-националистическа и имперска във външната си политика партия, каквато е „Единна Русия”. Това придава една конюнктурност и необяснимост на контакта, тъй като ако това беше истинска ценностно-идейна връзка, не би трябвало да има каквито и да е било съприкосновения между „Единна Русия”, БСП и АБВ. На въпроса ви за евентуално скрити договорки ще поясня, че в съвременните условия, при тази висока степен на обществена публичност и прозрачност, това би носило определени рискове за компрометиране. По скоро ние ще усетим по поведението на тези две партии в България, че те ще засилват говоренето за сваляне на санкции срещу Русия, едновременно с това ще се опитат да създават още по-голямо разделение и противопоставяне в българското общество по темата „за” и „против” политиката на Путин. Ще се опитват да представят тази политика като насочена към опазване на мира, като стратегически вярна. Интересното е, че нито АБВ, нито БСП са се произнесли публично на свои форуми с оценка какво всъщност се случи с Крим. Защото, ако от една страна техният външен министър по време на правителството на Пламен Орешарски-Кристиан Вигенин определи отделянето на Крим от Украйна като нарушение на международното право и практически подкрепи европейската позиция, че става дума за анексия и окупация, то тогава какво разбират БСП и АБВ от израза „нарушение на международното право”?! В историята си БСП има един период, когато беше много ангажирана със събитията в Русия. Помните, че ако на 19 август 1991 година, когато беше опита за преврат срещу Михаил Горбачов, Александър Лилов реагира с несръчния израз: „Нямаме достатъчно информация и поради това нямаме позиция”, две години по-късно отчели позора и пасивите от такова снишаване, БСП свика специален пленум и изработи специална позиция във връзка с кризата между президента Борис Елцин и тогавашния състав на руската Държавна дума. Помните изкарването на танковете и стрелбите по Държавната дума. Значи в онова събитие БСП намери политическа мотивация да излезе с позиция, а когато става дума за отцепване на територия от суверенна държава се снишават. Това е доста компрометиращо поведение в очите на нормалните хора. Иначе за тях си е доразвиване на конюнктурата на русофилството, така както го разбират.
- След като и ДПС се сочи като русофилска партия, тя ще промени ли говоренето си по отношение на Русия?
- По темата за санкциите срещу Русия ДПС много вероятно няма да заеме никаква открита позиця. Тази партия беше заела позиция по време, когато председател беше Лютви Местан. Това беше категорична позиция не просто в подкрепа на санкциите срещу Русия, но с много точна аргументация, че става дума за грубо нарушаване на международното право, става дума за окупация. Ще ви върна към първата пресконференция, свикана след сегашния актуален парламент. На нея Местан като лидер на ДПС каза, че по темата за „Южен поток” ДПС споделя тезата, че проектът трябва да отговаря на третия енергиен пакет на ЕС и добави, че за да се реализира този проект трябва Русия да се завърне към принципите на международното право. С други думи да позволи да бъде възстановен украинския суверенитет. Сега има достатъчно обосновани предположения и основания да се счита ,че ДПС ще подкрепи кандидатура в ляво от центъра, която по съществото си ще бъде очевидно проруска. Битката за президентската институция най-вероятно ще премине по оста Евроатлантизъм и Евразия, т. е Путин. Левицата подготвя почвата за президент, който да бъде най-малкото добронамерен към Русия, ако не и такъв, който да попадне в инструментариума за правене на политика от името на руските интереси. Смятам, че ДПС ще подкрепи такава кандидатура. И тук искам да кажа нещо изключително важно от моя гледна точка. Това, което се случва между Русия и Турция не бива да се разглежда като безпринципно поведение, нито пък да се разглежда като потвърждение на изразени проруски позиции в България. Това, което се случва между Русия и Турция се нарича видимата част от процеса на деескалация на тези две страни, към каквато деескалация призоваха Съвета от посланиците на НАТО в Брюксел, който се събра веднага след свалянето на руския самолет. Призивът беше да се търси решение по пътя на диалога и постигане на деескалация в отношенията. В момента виждаме начало на диалог, в рамките на който ключовите стратегически външно- политически различия между Турция и Русия се запазват. Такива са въпросите, свързани с Башар Асад и интерпретацията около събитията със сваления руски самолет. Тук говорим за друг тип контакт, който беше приветстван от САЩ. Би могло да се търсят политически решения по най-острите кризи.
- Много хора се дразнят от решението на ГЕРБ да обявят кандидатурата си за президент в последния възможен момент. Какво се цели с този ход?
- Това е политически избор на концепция при правенето на президентски избори. Това на практика означава деперсонификация на избора. Не че няма да бъде избрана личност. Колкото по-късно бъде посочен кандидата за президент, толкова по-малко време ще има, за да се вникне в неговите личности особености, политическа биография и т. н. Оповестяването на кандидата за президент в последния момент на практика означава, че това ще са хора, посочени и зависими от партията, която ги издига. В смисъл не го гледайте кой е и какъв е, а отчитайте, че ние сме го избрали. В този смисъл говорим за една система от отношение към президентската институция, която във всички случаи към сегашния момент идва да подчертае по-скоро ролята на партиите като субект и особено на управляващата партия ГЕРБ, както и да препотвърди нещо, което в скрит вид се наблюдава от десетилетия- това , че България е република от премиерски тип. От друга страна издигането на кандидатура в последния момент обезсмисля, поради липсата на време, дискусия по най-важните теми, които са в правомощията на президента, които са сферата на външната политика и на правото му да бъде не просто в абстрактния смисъл обединител на нацията, а да го материализира с определени поведения. Всичко това ще маргинализира президентския вот. Не изключвам една от скритите цели на всичко това да се изразява в следното: В случай на изненадващ резултат, той да бъде минимизиран от гледна точка на това, че някой би казал, че това е аргумент за предсрочни парламентарни избори. Т. е да се подготви едно неглижиране на вота от гледна точка на изненадващи последици. Каквото и да си говорим, за мен основното в този сблъсък е този на две две концептуални равнища. Едното е каква да бъде визията и какво да е поведението на един български президент в такива сложни външно-политически условия, каквито са в България. С други думи надграждане на смелото и достойно поведение на Росен Плевнелиев, каквото той имаше по време на мандата си или ще бъде компромис и отстъпление от това поведение. Второто важно нещо е какъв външно-политически избор със самия вот и избирането на президент ще направи България. Дали това ще бъде препотвържадаване на качествен, функционално-активен евроатлантически избор или ще бъде просто поемането на един завой към Кремъл.
интервю на Катя Илиева
