Случаят с убийството на сестрите „Белнейски” в Пазарджик, се повтаря отново в малко по-различен вариант и с 12-годишната Силвия Атанасова от добричкото село Одринци, която се води изчезнала от 8 август 2011 г. Това твърдят пред Фрог нюз криминалисти. Приликите между двата случая са некадърната работа на полицията и разследващите органи както в Пазарджик така и в Добрич.
В понеделник Окръжна прокуратура- Добрич съобщи, че възобновява разследването за безследно изчезналата Силвия. Според информация в медиите в началото на годината от Областната дирекция наМВР-Добрич съобщава, че с ДНК експертиза са идентифицирали открити останки и е заключено, че те са на момичето. За смъртта на Силвия е бил издаден смъртен акт, но родителите й не са получили и погребали трупа й. След като окръжният прокурор Пламен Николов е алармиран за това, че останките не са били предадени от полицията на близките, той командирова наблюдаващият делото прокурор. Той е посетил село Одринци и се е срещнал с родителите. В разговора тогава те са заявили, че не вярват, че детето им е мъртво и въпросните кости не са на Силвия. Затова по-късно и писмено са заявили това и са настояли за повторна ДНК експертиза. Такава е възложена, като с разпореждане на окръжния прокурор разследването на изчезването на Силвия е възобновено.
До тук няма нищо необикновено. Но това е само официалната информация. Зад кулисите й стоят некадърност, вероятно корупция и междуличностни борби в полицейската дирекция в Добрич. Само не и професионализъм.
Какво се случва ? На 18 август 2011 г, по обяд, 12-годишната Силвия отива да си играе с приятелки край селския магазин в Одринци, който е на 200 метра от къщата, където живее детето. Малко след това изчезва мистериозно. Родителите на Силвия Георги и Надежда са в шок, както и цялото село. Алармират полицията. Униформени претърсват селото, горите край него, съседните села, но не откриват Силвия. Още в началото родителите, бащата Георги е овчар, а майката Надежда, безработна, заявяват пред полицията, че подозират говедаря Емил, който пасе животните на хората от Одринци.
Според семейството на Силвия, Емил е лежал в затвора. Бащата Георги разказва пред медиите, че на два пъти е засичал Емил да задиря дъщеря му - веднъж ги заварил в гората край селото, а втори път я проследил до квартирата му в Одринци. Сигнализирали на полицията и 32-годишният говедар бил предупреден два-три пъти да остави момичето, което е непълнолетно. Това обаче не станало, продължавал да пита за нея. Майката дори веднъж видяла нейна снимка на мобилния му телефон - опънала се на легло, явно в квартирата му. Пред семейството Емил твърдял, че чакал Силвия да стане на 18 години за да се ожени за нея.
Емил е викан в полицията за разпит, задържан е, но първоначално не признава. Освободен е, но след време отново е извикан за разпит в полицията и задържан. Седем месеца по-късно семейство, отишло на пикник и открива в гората кости и части от дрехи.
Мястото е полезащитен пояс край село Дончево. ДНКекспертизата потвърждава, че костите са на малката Силвия. Но обвиняем за нейното убийство и отвличане няма. Защо?
За изчезването на Силвия Атанасова е образувано дознание във Второ РПУ-Добрич. Водещ разследващ полицай е Евгения Стоянова, а оперативен работник по това разследване е Костадин Харитов. Доскоро Харитов бе зам.-шеф на областната полицейска дирекция в Добрич, но след проверка на Инспектората на МВР за негови връзки с криминалнопроявени лица и осъдени за измами, бе пратен като редови полицай във Варна.
Според запознати след получавена на ДНК експертизата за намерените кости и експертиза на останките от дрехи, разследването е спряно. Костите и частите от дрехи са пратени като веществени доказателства в склад на 2 РПУ- Добрич.
През това време говедарят Емил, който всъщност се казва Ергюл Сервет Яшар, се намира в ареста. Пред съкилийници той разказва, че Стоянова и Харитов безкористно му предлагали да прикрият убийството на Силвия, ако пусне жалба срещу тогавашния зам. директор на ОДМВР-Добрич Галин Савов за тормоз и нанасяне на телесна повреда, твърдят запознати. Целта била Харитов да заеме неговото място. Това наистина става по-късно.
Дали това само слухове или не, но жалба на Емил/ Ергюл има и Фрогнюз разполага с нея. Тя е от дата 30 януари 2012 г и е адресирана до премиера Борисов, вътрешния министър Цветанов, главният прокурор Борис Велчев, Народното събрание, Инспектората на МВР и дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР. В жалбата говедарят твърди, че е разпитван многократно за Силвия, качван е на полиграф от психолози от Инситута на МВР, но всичко показало, че е „чист”. Въпреки това на 14 декември 2011 г. той е взет от дома на сестра си от двама полицаи и закаран в Първо РПУ в Добрич. Там бил заплашван многократно да каже къде е Силвия, държан е прав цяла нощ, без храна и вода и разпитван от различни полицаи. За да се спаси той признал, че видял Силвия последен да лежи на земята в гората. И завел полицаите до мястото.
След това отново е закаран, този път във Второ РПУ-Добрич, пак заплашван и измъчван цяла нощ да признае. Освободен е по-късно, но отново задържан на 16 януари 2012 г, пак разпитван и принуждаван да признае за убийството на Силвия, но да не пуска жалба срещу полицията за насилие.
Според съселяните му от Ведрина и хората от Одринци, където работи, Емил/Ергюл едва пише и не може да работи с компютър. Как тогава жалбата му е написана на компютър? Според свидетели, включително и работодателят на Емил, жалбата е написана от следователя Стоянова, която няколко пъти идва в дома му във Ведрина със своя личен автомобил „Шкода”. На полуграмотния говедар било дадено за подпис нещо, което той не е прочел дори.
Това потвърждава самият Емил/Ерол в сигнал до министерство на правосъдието и МВР. В него той описва отново ареста си на 14 декмври 2011 г. Твърди, че в колата, с която го карат към Добрич е имало няколко полицаи, сред които познал само Харитов, „от криминална”. Според Емил колата спряла на черен път след Одринци и полицаите го пребили, за да каже къде е Силвия. След това бил разпитван цяла нощ от Харитов и „Евгения (Женя)-главен разследващполицай”. Двамата му обещали да му „помогнат”. Емил твърди, че е бит от „полицаи от София”, за да признае.
Три дни след пускането му от ареста по телефона му се обадил Харитов и го извикал в Добрич „да подпише едни документи”, твърди в сигнала Емил. Той се уплашил да не го бият и отказал. Тогава Харитов казал, че при него ще дойде Евгения и ще му донесе документите за подпис. Тя дошла, казала му да не чете нищо, а само да подпише „жалба срещу софиянците”, които са го били. По-късно от адвоката си Емил разбрал, че това не е жалба срещу софиянците, а срещу полицаи от Добрич, твърди заподозреният за смъртта на Силвия пред адвоката си, който подава и сигнала. В него Емил иска Харитов и Стоянова да бъдат отведени от делото и разследвани за умишлени престъпления.
На 14 февруари т.г. във вестник „Нова Добруджанска трибуна”е публикуван материал, според който кметът на Одринци е издал смъртен акт на Силвия, но родителите не са виждали нито тяло, нито дрехи абсолютно нищо и погребение не е правено. Тогава се задейства окръжният прокурор на Добрич Пламен Николов. По негова инициатива били потърсени веществените доказателства- костите и част от дрехите, за които се твърди, че са на Силвия. Проверката обаче показала, че ги няма. Костите били панически търсени в складовете за веществени доказателства в ОДМВР – Добрич и 2 РУ, но безуспешно. Били водени разговори със съдебните медици от Варна и Добрич, но и те казвали, че костите са върнати в полицията. Въпреки това около 10 дни след установяване на липсата на костите, комисар Харитов занесъл на разследващ полицай Калин Рачев някаква найлонова торбичка с кости в нея. Тази торбичка била занесена в склада за веществени доказателства на 2 РУ – Добрич.
С разпореждане на окръжния прокурор костите сега са изпратени в Института по криминалистика на МВР. Там скъпа ДНК експертиза трябва да докаже по безспорен начин дали останките са на Силвия или не. И чак сега от родителите й е взета кръвна проба. В цялата тая камарила от полицейски интриги се намесва и друг сюжет. Не по-малко криминален. В 3,20 ч сутринта на 25 май т.г. в Добрич като факла пламва колата на разследващия полицай Калин Рачев. Това странно съвпада с информацията, че срещу Харитов са подадени сигнали до МВР, сред които и такъв за изчезналите кости и изпратена проверка от София. За палежа на колата на полицая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. След този трилър остава въпроса освен с вътрешни интриги, с какво друго се е занимавала полицията в Добрич по случая „Силвия” ?
Отговорът ще стане ясен скоро.
Стефан Ташев
