Г-н Сталоун, честит рожден ден! Бъди жив и здрав и направи поне още няколко филма. Ние сме твои фенове и те боготворим. Роки ни е любим герой, но искаме да изпратиш в България Рамбо от „Първа кръв”, че много материал има тук за... сещаш се.
Нужни са ни всички твои екшън герои, за да наритат доста корумпирани задници. Но няма сега да те занимаваме. Празнувай, а другата седмица ще ти пишем пак, за да се разберем за хонорара. Тук няма кой да се оправи с безобразията, нужен ни е Рамбо!
Това писмо написаха група фенове на Силвестър Сталоун за неговата 70-годишнина. Подписали са се Мухтар Абазов, Фикрет Башиев, Илия Мирязов, Калин Дервишев и още десетина души. Писмото тези фенове изпратиха и до Фрог нюз. Малко късно го получихме, затова го пускаме чак сега. Но като се има предвид часовата разлика, възможно е Слай да го прочете преди да стартира с шампанското...
Силвестър Сталоун е от тези актьори, които са повече популярни, отколкото награждавани. Макар, че в колекцията му има почти всички статутки, те са спечелени доста трудно.
Над всичките му роли се извисява тази на боксьора от италиански произход Роки Балбоа. „Роки” пък е еталон за филм и пример за поведение повече от 30 години. Същото е и с Рамбо, който бие тупаници и убива с точен изстрел гадовете. Това е мечтата на всички обикновени хора по света, на които не достига правосъдие и справедливост. Тези двете категории са особено дефицитни и затова героите на Слай са толкова популярни и обичани. Дори филмовата критика го признава.
Сталоун е известен с чувството си за хумор, с това че рисува, пише сценарии и обича да пътува. Обича и бързите коли. Хонорарът му е 20 млн. за филм. Някога обаче е получавал и стотинки.
Има си и свои правила, някои от които заслужават по-специално внимание.
Моите дъщери дори не знаят с какво се занимавам. Веднъж попълвали анкета в училище и написали, че играя голф и работя в градината.
Когато бях младеж, изпаднах в тежка криза. Нямаше какво да ям, нямаше и къде да отида. Има такива периоди. Озовах се на една автобусна спирка. Там прочетох, че за снимки на голо тяло плащат по 100 долара на ден. Това беше страхотно, макар че ставаше дума да се съблека гол. Нямаше проблем, защото имах две възможности: да се съблека или да открадна. Снимах се два дена и получих моите 200 долара. Не се срамувам, защото морала се разтяга, когато става дума за оцеляване. Тези 200 долара ми дадоха кураж, а освен това се раделих с автобусната спирка.
Веднъж един мъж блъсна моята кола. Излязох и му казах: Не ти ли се струва, че трябва да се извиниш? А той ми отвърна: Майната ти. Току що бях оставил сина си и заявих на нахалника, че в колата ми можеше да има дете. А той отново: Майната ти. Почувствах се длъжен – морално и всичко останало – да го ударя. В стил Роки, съвсем професионално му вкарах един ляв. Почувствах се удовлетворен. Този удар ми костваше 15 000 долара.
Аз съм като състезателен кон. Както го нахраниш, така и ще бяга.
Когато гледах готовия вариант на „Роки”, казах на родуцентите, че филма ще спечели 100 милиона долара. Те ми отвърнаха: Ако спечелим такава сума, ще ти купим каквато кола си избереш. Така получих първия си Mercedes 450 SEL.
Искам хората да ме запомнят като човек, който има решимост да преодолява обстоятелствата. Моята догма е: Бъди настойчив докрай. Дори да сте някаква чума, пак ще са чували за вас. „Дайте му каквото иска и да се разкара”. Печелиш.
Киното е моята реалност. Когато излизам от студиото, аз навлизам в чужд свят, който не ми е особено уютен. Когато бях момче и учех в Монтгомъри Хилс учителите предричаха, че е твърде вероятно да завърша живота си на електрическия стол. Нямаха предвид киното... Честно казано, наистина трудно се оправям в живота. Извън киното често се забърквах в скандали и побоища - поне веднъж на две седмици.
Голям критик съм. Критикувам себе си и целия свят. Имам свое мнение за всичко. Държа да го имам. Който няма свое мнение, да отива в Тибет и да повтаря там мантри.
Ако човек погледне назад към целия си живот, кълна се, ще съжалява за 80 на сто от постъпките си. Но аз си научих урока и знам, че животът – това са грешките.
Не е ясно дали Сталоун ще отговори на българските си фенове. Но е сигурно, че се нуждаем от Рамбо. Дано го дочакаме...
Фрог нюз
