На България предстои присъединяване към Европейския валутен съюз (Еврозоната), като част от цялостната евро интеграция. Формално за влизане в Еврозоната има четири количествени измерители: дългосрочен лихвен процент, годишната инфлация, бюджетен дефицит и съотношението брутен държавен дълг/брутен вътрешен продукт. Това обясни пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
Петият критерии не е количествен - две години задължителен период в механизма ERM II - чакалнята на еврото.
Влизането в ERMII е повече политическо решение, което се взема след гласуване от всички членове на Еврозоната, плюс гласа на Европейската Централна Банка (ЕЦБ).
След влизането на България в Еврозоната банковата ни система ще ползва евтин ресурс от ЕЦБ, но същевременно има опасност от повишаване на цените и спад в покупателната способност на населението. Към настоящия момент България, не изпълнява условията за влизане в Еврозоната, посочват от ЕЦБ.
Според Европейската комисия, България има прекомерни макроикономически дисбаланси и има нужда от реформи за подобряване на икономиката си.
Гълъбинов коментира и постоянното падане на паунда. „Той пада, защото има опасения, че Лондон няма да може да бъде същият притегателен център за световни финансови услуги. Лондон беше много добра точка във времевата зона на непрекъсваемост в търговията. Заради брекзита ще намалее активността на лондонския капиталов и валутен пазар на борсата. Ако намалее интереса към лондоската борса, може да намалее интереса към недвижимите имоти в Лондон. Британксият паунд ще се успокои, когато се реши дали Великобритания ще остане или ще излезе от ЕС”.
