ДОСТ внесоха във Върховния касационен съд жалба срещу отказа на СГС да регистрира партията.
Сред аргументите на вносителите на жалбата е това, че решението на СГС е нищожно, тъй като е постановено от незаконен съдебен състав. Според хората на Местан това е така, защото съдията-докладчик е бил пристрастен и предубеден и не е спазил „както субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда“.
Партията атакува и мотива, че думата „дост” била турска. Тя обаче се съдържала в „Българския тълковен речник”, съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика - Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров.
Хората на Местан препоръчват, за да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост” - „[пер.-тур] остар. Приятел”, да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително – на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост” се съдържа.
В предговора на цитираното издание изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника – бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество”.
Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън .... и настанили се трайно в него”, като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително”.
С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост” в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език.
Присъствието на думата „дост” и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ”, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език, се изтъква в аргументите към жалбата.
Авторите на жалбата съпоставят и съкратеното наименование на управляващата в България политическа партия, с което същата се афишира в обществото и което също се скандира по митинги и други публични прояви – ГЕРБ, също е чужда дума, която в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство).
Чужди думи са и „БАСТА“ и „АТАКА”, използвани за наименованието на регистрирани в България политически партии, така също и думата „демокрация” – съдържаща се със свои производни в наименованието на множество партии.
Да се откаже право на членовете на ДОСТ на гореобсъденото основание, означава противоконституционно да се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език, а такова право да се откаже на членовете на ДОСТ, се казва още в мотивите на жалбоподателите.
