Чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс предоставя държавния суверенитет на банките. Той елиминира съда, прави го слуга на банките и унищожава всякакъв живот в държавата – и личен, и бизнес. Това заяви пред Фрог нюз адв. Веска Волева, подкрепяща Асоциация на защита на длъжника, която даде днес пресконференция по проблема.
Никъде в света го няма този член. Той е платен, лобистки е. Не желаят да го променят, защото се носят куфарчета от банките. Това са нашите пари, които са окрадени.
Постоянно има инициатива да се промени този член и правната комисия винаги гласува за тази промяна. След това след задкулисни совалки почти всички гласуват с „не”. Банките чрез лобитата си притисна и Конституционния съд, който взе изключително слабо в правно отношение решение и който не се съобрази с Конституцията, този текст да остане.
Когато съдът се подчини на банките и издаде изпълнителен лист и заповед без да знае потърпевшият, веднага започват да му продават имотите. Може човек да не е взел кредит, да е станала техническа грешка, а той няма как да се защити. Съдия-изпълнителите продават. Ипотечната криза не е свършила. Имотите се продават на безценица и банките ги купуват чрез дъщерни фирми, този актив се изнася в чужбина и ние винаги ще бъдем бедни заради тази политика на нашите държавници. Всъщност те не са държавници, а случайници. Какъв да е Бат Сали и останалите като него?!, възмущава се адвокат Волева.
Тя обрисува какво се случва с длъжника на банката, когато се прилага чл. 417 от ГПК:
Банката решава, че ти дължиш еди-колко си пари. Тя междувременно е вдигала, вдигала незаконно лихвата. Ти си в просрочие, защото не можеш да платиш това, което са ти увеличили. Даже е трябвало да бъде намалено дължимото, защото обективните индекси /софибор, юрибор, либор/, които са били около 4% в момента са около 0 /нула/. Независимо от това банката не само че не намалява лихвата, а я увеличава. Тя те е докарала до невъзможност да плащаш и казва на съда: „На този мой длъжник издайте изпълнителен лист”. Само че длъжникът не е уведомяван за това, няма къде да каже възраженията си, няма защита отникъде. Съдът узаконява искането на банката, без да преценява нищо. Той даже не уведомява длъжника. Уведомява го съдия-изпълнителя, но след като е започнал процедурите по продажбата. А ако не го намери на адреса, по описния по-горе сценарий, прилага към делото съобщение с изсъхнало лепило на гърба, залепено уж на вратата му. Със същият успех и правилност може да се каже, че съобщението до длъжника е залепено на стената, на стълба, на външната тоалетна..... Правосъдие !!!!???? Започват да продават имуществото на длъжника. Тогава той може да подаде възражение, но вече нито има пари да плаща, нито има сили да се бори. Казва си: Защо да се боря 3 години, след като нищо не спира действията на съдия- изпълнителя. Съдът е тотално елиминиран – той изпълнява чужда воля, убедена е правозащитничката.
