Да се надяваш на правосъдие в България е като да чакаш от умрял писмо. Не можеш и да се оплачеш някъде. Висшият съдебен съвет, който би трябвало да рарешава заплетени казуси и да разследва действията на магистрати, за които съмнения, че изпълняват недобросъвестно задълженията си, е фокусиран в собствените си интриги.
По този начин съдбите на фхора и фирми са оставени в ръцете на съдбата и случайността.
Пиша това писмо в пореден, но и отчаян опит да провокирам към действия определени институции, органи и отделни чиновници.
До
ЕТИЧНАТА КОМИСИЯ НА
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
София, ул. „Екзарх Йосиф” № 12
КОМИСИЯ „ПРОФЕСИОНАЛНА
ЕТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА
КОРУПЦИЯТА при ВСС
София, ул.”Екзарх Йосиф” № 12
ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ
СЪДЕБЕН СЪВЕТ
София, ул.”Г.Вашингтон” № 17
КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С
КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА
ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА
ЕТИКА при НС
ПРАВНАТА КОМИСИЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО
АНТИКОРУПЦИОННИ ПОЛИТИКИ
Към МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
1194 София, бул.”Дондуков” № 1
Ж А Л Б А
От „Рила Стил” ЕООД, ново наименомание „Трейд ин прогрес” ЕООД, ЕИК 831632917, със седалище гр. Бургас, ул. Васил Левски № 9, ет. 1, и
адрес на управление и кореспонденция София 1002, ул. „Цар Самуил” № 119, представлявана от управителя Лиляна Стойкова Георгиева, ЕГН 3810106714.
Относно: смущаващи обстоятелства при постановяването на решение по гражданско дело № 16942/2012, 4-ти състав на СГС, поставящи под съмнение безпристрастността на съда и професионалната етика на съдия Йорданка Христова Моллова
Уважаеми Дами и Господа,
„Рила Стил” ЕООД от 1996 г. защитава в съдебни дела правото си на собственост върху производствено-административната сграда на дружеството, намираща се в София, ул. „Цар Самуил” № 119 по ревандикационни искове, предявявани от ТПК „Димитър Благоев”. Последното окончателно решение на ВКС по касационна жалба на ТПК „Д.Благоев № 47 100/25.05.2011 г. приключи с Определение №1179 от 04.10.2011 г. , с което съдебният състав под председателството на съдия Е.Балевска отхвърли иска, заведен още през 1996 г. и окончателно Решение по казуса № 358 от 04.10.2012 г. на ВКС, тричленен състав.
През 2012 г. отново с ревандикационен иск ТПК „Д.Благоев” предяви претенции към собствеността на въпросната сграда.
На 22.10.2015 г. СГС, Гражданска колегия под председателството на съдия Йорданка Моллова уважи иска на ТПК. В съдебното решение, издадено на 22.10.2015 г. са налице редица констатации и смущаващи факти, които поставят под съмнение безпристрастността на съда. Известно е, че изискването на безпристрастност и обективност са базисни за функционирането на правосъдието.
В жалбата си ще дадем кратко описание на тези факти и обстоятелства.
1. Последното заседание на съда по посоченото дело се състоя на 14.10. 2015 г. В едноседмичен срок страните следваше да предадат писмените си бележки и финални аргументи, т.е. до 21.10.2015 г.. И двете страни са депозирали писмените си становища на 20.10.2015 г. /ТПК „Димитър Благоев” – 6 страници и „Рила Стил” ЕООД – 11 страници/.
2. Решението /мотиви и решение от 27 страници/ по делото е постановено на 22.10.2015 г., т.е. един ден след подаването на последните аргументи и писмени защити по казуса, което поражда съмнение, че съдийският състав се е съобразил само с аргументите на защитата, залегнали в първоначалния иск и молбата-становище на ТПК „Д.Благоев” от 03.12.2014 г.
3. За да се убедим в коректността/некоректността на съдийския състав направихме искане по ЗДОИ относно броя на делата, решени от съдия Йорданка Моллова в срок от 10, 30 ,60 и 90 дни след последното съдебно заседание. Получената информация не отговори на искането ни относно броя на делата, решени в срок до 10 дни от последното съдебно заседание по отделните казуси, но данните показаха, че за периода 01.01.2015 г. – 31.10.2015 г. съдия Моллова е гледала 136 дела, като по 8 от тях - за по-дълъг период – от 01.01.2015 г. до 17.12.2015 г. , в рамките на 1 месец е постановила решение по 8 дела,, т.е. по около 5 % от случаите.
Двукратният фактически отказ на СГС да ни предостави отговор на въпроса за решения постановени до 10 дни след датата на последното съдебно заседание или вероятно липсата на дела, решени в този срок, индикира, че е много вероятно делото по нашия казус да е единствено.
Тези обстоятелства ни карат да предполагаме, че или съдия Й.Моллова е била предубедена по случая и предварително е подготвила мотивите към решението си – 27 страници, без да се запознае и да се съобрази с финалните ни аргументи за защита, или по начина, по който е решено делото, е имало предварителна договореност. В полза на това предположение е и следващият ни аргумент.
4. Решението на съдия Й. Моллова съдържа буквално копирани, ведно с граматическите грешки, абзаци от исковата жалба и писменото становище на ищеца ТПК „Д. Благоев” от 03.12.2014 г. Самият изказ на съдия Й. Моллова и редакцията на решението й подсказват, че тя е притежавала и работила върху компютърен текстови вариант на молбата-становище на ищеца ТПК „Д. Благоев” от 03.12.2014 г., която представлява основата, върху която е написано съдебното решение. За пример ще посочим абзац 3.3.1. /стр. 6 от молбата-становище на ТПК „Д.Благоев” и 3-ти абзац от стр. 22 на Решение от 22.10.2015 г:
В молбата-становище на стр.6 е написано:
3.3.1. Оспорвам тезата на ответника, че една от предпоставките на реституцията по § 1 от ДР на ЗК от 1991 е формалното доказване на „правото на собственост“ на кооперацията върху имуществото към момента на одържавяването и изземването му след 10.09.1944г. Напротив - не само няма изискване конкретен титул за собственост, напр. нотариален акт, но доказването се допуска още и с протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, такси, застраховки, съдебни решения и други писмени доказателства. Изброяването не е изчерпателно, видно от употребения от законодателя израз „и други“. Нещо повече - изрично е уредено, че дори когато такива писмени доказателства липсват, правото на собственост се установява по общия исков ред. Ние явно се намираме в последната хипотеза, въпреки наличието на някои от изброените писмени актове.
Оспорвам също и тезата на ответника, че тъй като действащото до и към 1962г. законодателство не уреждало като придобивно основание построяването на сгради със собствени средства на кооперацията върху отреден за целта терен, то приложима била презумпцията за приращение (чл.92 от ЗС). /Припомням, че Законът за собствеността е приет през 1951г., отреждането на процесния имот за нуждите на кооперацията е станало през 1955-56г., а строителството е завършено и прието по съответния ред пред 1959г./
Най-малкото, тази презумпцията по чл.92 от ЗС е оборима и щом с §1 от ДР на ЗК от 1991г. законодателят изрично допуска установяване на собственост към един минал момент (момента на отнемането) по общия исков ред, ответникът не би могъл да твърди обратното.
Тъй като ответникът настоява на правната уредба към 1962г. и след това, считам за необходимо да предложа на Вашето внимание кратък анализ, за да опровергая тезата, че построяването със собствени средства било без значение......
В текста на Решението на съдия Й.Моллова на стр.22. се съдържат следните текстове:
„Ответникът по делото-„Рила стил“ЕООД не оспорва тези обстоятелства, а прави възражение, че за кооперативната реституция трябвало да е налице формално доказателство-собственически титул и че изграждането със собствени средства не било предвидено като придобивно основание.Съдът намира ,че кооперативната реституция по параграф 1 от ДР на ЗК от 1991г. не само не изисква формален собственически титул, но и изрично допуска доказване на правото на собственост на кооперацията върху имуществото към момента на одържавяването и изземването му след 10.09.1944г. с други документи-напр.протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, съдебни решения и други писменй доказателства.Отделно от това, законодателят изрично е предвидил, че дори когато липсват и такива писмени доказателства,собствеността пак се възстановява, като това става по общия исков ред, а настоящото исково производство е при последната хипотеза- въпреки съществуването на някои от изброените писмени актове.
Установи се по делото, че имотът, идентичен с процесния, е отнет от кооперацията, чийто универсален правоприемник е ищецът, по силата на ПМС №16/08.02.1962г., за специализиране и уедряване на шивашките предприятия, изработващи готови облекла.Съдът приема за установено и за доказано по делото, че е налице универсално правоприемство на ищеца ТПК“Димитър Благоев“ .....”.
5. Съмненията ни, породени от цитатите в предишния абзац, се подсилват от мотивите на съдия Й.Моллова относно идентичността на кооперацията, давността на владеене на имота и др.
Така, по повод на претендирания от ТПК „Д.Благоев” тип кооперация, съдията не се е съобразила с вече постановено от ВКС решение по този въпрос. В тази връзка възниква и проблемът с „преяждането с дела” на определени физически и юридически лица в България, които в зависимост от интересите си се опитват да защитят коренно различни тези – в случая по идентичен иск от 1996 г. ВКС се е произнесъл относно въпроса за правоприемството и е анализирал юридическите предпоставки и решения на ВКС относно условията идентифицирането на определена кооперация като въстнановена или съществуваща. В новия иск на ТПК „Д.Благоев по чл.108 на ЗС ищецът твърди, че е „възстановена кооперация” , което противоречи на Решение № 358 на ВКС, трпичленен състав, от 4.10.2012 г. по аналогичен съдебен спор между същите страни, а съдия Й.Моллова потвърждава в решението си това искане, като се позовава на сливания и вливания, без да анализира кой с кого се е сливал или кой в кого се е вливал.
По повод на претендираната от „Рила Стил” ЕООД непрекъсната 10-годишна давност, съдия Й.Моллова констатира, че тя е била прекъсната поради предявен ревандикационен иск от 1996 г., който, обаче, в триинстанционно производство е бил отхвърлен от ВКС с Определение от 20.12.2011 г. и Решение № 358 от 4.10.2012 г.
Не по-малко шокиращ е и фактът, че в съдебното решение на Й.Моллова са уважени три иска, а ищецът ТПК „Д. Благоев” е предявил само един иск.
Посочените факти индикират за неспазване на действащото законодателство и, естествено, са предмет на жалбата на „Рила Стил” ЕООД срещу това решение, но проблемите, които, възникват в тази връзка са свързани с установяването на причините, довели до съдебното решение – дали е налице непрофесионализъм или подобни пропуски – непълният анализ на хипотезите, частичното и произволно прилагане на законовите разпоредби са предопределени от друг тип причини и/или зависимости и/или нарушаване на професионалната етика, и/или предпоставки за корупция.
Уважаеми Дами и господа,
Въпросителните около това решение на съдия Йорданка Моллова, смущаващите или съмнителни обстоятелства по конкретното дело, недвусмислената публично предоставена информация за сроковете, в които тя е вземала решения, изискват, според нас, пълна и обективна професионална проверка на случая, която Ви молим да осъществите.
Считаме, че само по този начин ще се осъществи пълноценна защита на независимостта на съда и достойнството на съдиите. При положение, че нашите съмнения се окажат основателни и се потвърдят, първият от позитивните резултати от това ще бъде постигането на ефективно противодействие на механизмите за корупционно въздействие върху съда. В случай, че фактите се окажат неверни, така ще се защити авторитетът на съда, което е пътят за възвръщане на доверието в правосъдието.
С уважение
Приложения:
Забележка: цитираните съдебни определения и решения са достъпни в базата данни на СГС и ВКС.
- Решение по гражданско дело № 16942/2012, 4-ти състав на СГС от 22.10.2015 г.
- Определение от 20.12.2011 г. на ВКС
- Решение № 358 от 4.10.2012 г. на ВКС писменото становище на ищеца ТПК „Д. Благоев” от 03.12.2014
- Писмена защита на „Рила Стил” ЕООД от 21.10.2015 г.
- Заявление за достъп до обществена информация по ЗДОИ от 03.11.2015 г.
- Справка за брой разпределени дела на съдия Йорданка Моллова от 01.01.2012 г до 31.10.2015 г.
- Заявление за достъп до обществена информация по ЗДОИ от 16.12.2015 г.
- Решение на СГС за предоставяне на частичен достъп до общ.информация № 24 от 23.12.2015 г.
- Справка за постановено решение след последно съдебно заседание решение на съдия Йорданка Моллова от 01.01.2015 г. до 17.12.2015 г.
