Премиерът крие влечението си към „силната ръка” с насъскване на командирски страхове от евентуален съюз между Бойко Борисов и Иван Костов. За първи път в модерната европейска история БСП показа на държавата как да суспендира общинската власт.
В началото на мандата му журналисти сравниха министър-председателя Станишев с кактус. Не защото начело на БСП и на изпълнителната власт показа, че разполага с политически бодли. Нито че благодарение на тях отказва да играе ролята на подставено хлапе на кликите и клиентелата в столетната си партия.
Нищо подобно. Просто като онзи сорт кактуси, който цъфти веднъж на сто години, Станишев даде първото си интервю за медиите едва след като минаха стоте дни на кабинета му. Преди това показа кекавост пред центробежните стихии в БСП, цепещи я на крилца и кълки винаги, щом се докопа до властта.
Но това беше преди близо четири години. Сега Станишев видимо не страда от фобии да се показва и да приказва пред репортери. Всеки ден цъфти по медиите с укрепващата увереност на политически инфант, узрял да се отърве от натрапливи регенти. Отсвирването на Румен Петков от МВР е само илюстрация за участта на бившите настойници край младия Станишев. Отстрелът на Румен Овчаров също бе предизвестие за апаратното нахитряване на министър-председателя.
Великденското му интервю по Нова телевизия конкурира със знаци и послания дори майстора на политически гоблени и винетки Симеон Сакскобургготски.
Появата на бившия цар пред народа на връх Възкресение Христово по БНТ беше аранжирана с двусмислено нахалство. Внушението от мизанзцена на интервюто беше за кротък дворцов пасторал, който прикрива козни и сложни политически кроежи .
Събеседването между бившия монарх и бившия му говорител Димитър Цонев беше завоалирано с витиевати фрази. Те впрочем прилягат на монарх, който все още жадува за невърнати имоти и не иска да напусне политиката. Затова акцентът беше не в разговора, а в гледките на ритуална почит, струяща от поданика към владетеля като от фонтан с пикаещи амурчета.
Тази подлизурска назидателност на фона на цъфнали магнолии и вишни край алеите на Врана бе повече от неприлична за медия, държанка на републиканския бюджет.
Картинката свидетелстваше за готовността на журналистиката да стане придворна дама, всеки път когато кралят благоволи да изтанцува с нея менует.
Обаче царственият кич бе поднесен като реверанс на телевизионното началство към династичното начало в държавността ни. Не е тайна, че то допада на доста от номенклатурните наследници в сегашната върхушка на БСП. Станишев например нарече Симеон свой учител по политически такт и мъдрост на конгреса на НДСВ съвсем наскоро.
Президентът Първанов от край време и откровено залита към монархическия церемониал покрай патриотарски настроените професори и суфльори в дружинката си.
Липсва активна публична съпротива срещу опитите култът към личността на Тодор Живков да бъде оправдан като вариант на монархическата традиция в България. Чрез жълтата преса и булевардните предавания подобни извинения проникват в масовата култура и стават злободневие.
В такъв контекст царедворството в БНТ идеално хармонираше с Великденското тронно слово на Станишев под формата на интервю по Нова телевизия. За първи път български управник избра не Рождество, а Възкресение Христово, за да общува с нацията.
В напрегнат предизобрен момент като сегашния знакът е красноречив. Не само защото Станишев и симпатичният водещ Ники Дойнов се чукаха според обичая с червени яйца, интервюто обрастна с внушения за вечния живот, възможен в политиката.
Сергей прибягна до метафизични заклинания, че ако бъде разпнат от фарисеите на Костов и бъде свален от властта, над страната ще се спусне авторитарен мрак. Така премиерът направи заявка за политическо безсмъртие. Сякаш сам Господ бе извикан за свидетел, че подобна амбиция не се изчерпва само с втория мандат. Като по-важна своя мисия Станишев очерта спасението на България от командири, изплуващи от синята мъгла.
Впрочем, не е зле да си припомним, че именно конгресът на БСП наскоро преизбра Сергей за вожд с командирско мнозинство от близо 100 %. Завещано от режима на Тато, това единство е стъпка към възраждането на еднолична власт в образа на модерно ляво лидерство.
С подобни блянове по мярката на Путин родни месии с агентурни корени не спряха да лумпенизират обществото и да го лъжат с изход от хаоса на прехода.
Сега на свой ред реформаторът Станишев показва склонност към авторитарната зараза. Интервюто му в Нова телевизия по Великден е един от лакмусите за това.
Ако скъсването с реалността и отказът да се признаят очебийни факти е един от белезите на авторитарната нагласа, то младият ни премиер я демонстрира за 20 минути телевизионно време.
Той избяга, както редовно прави напоследък, от болната тема за спрените ключови еврофондове за България.
Излъга, че със земеделските субсидии от ЕС всичко вече е ОК. Били сключени договори за милиард евро с фермерите и то именно от този кабинет. Но не стана дума за изплащането им, както и за неспиращите протести на селските труженици. Без да броим скандалното орязване на средства по САПАРД, както по ФАР и по други окрадени или неусвоени програми на ЕС.
Станишев не показа, че има грижи с корупцията, с аферите в агенцията по приходите, още по-малко с игрите на финансовия си министър Пламен Орешарски. Направо го поздрави, че е прекратил публичния търг за изграждането на сграда за НАП на мястото на запустялата конструкция на ИПК „Родина”. И с детска откровеност си призна, че бизнес дамата Ирена Кръстева е харесана за инвеститор по друг канален ред. Причините вероятно са от прекалено интимен коалиционен порядък, за да бъдат коментирани публично и да уязвят Ахмед Доган.
Ненадмината ще остане тактичността на премиера ни към тайната на парите, с които ексшефката на тотото си купи цяла медийна империя и иска още. Такава игра на дръж ми шапката приляга на младия Калигула, описан от Камю. Той до такава степен свикнал с мисълта за непогрешимостта си, че поискал да му свалят луната от небето. Последвали маса поразии за римските консули и най-обикновени граждани.
Изобщо Станишев се направи на ударен за какво ли не: от беззъбата антикризисна програма на кабинета си до тревожните сигнали за предстоящо обезценяване на лева и фалитите на предприятия.
Предложи ни живот в розово срещу твърденията на престижен вестник като „Уол Стрийт Джърнъл”, че България води преговори с МВФ за нов заем. Определи сондажите с фонда почти като светски разговори относно нови „специфични инструменти”. Пропусна да тушира подозренията, че подобни инструменти могат да гилотинират крехката икономическа стабилност на страната. Така вещаят спецове, които намират прилика между българските и латиноамериканските финансови сценарии.
Не отвори и дума за законност. Не че го питаха, но пък и той зъб не обели, че възлюбената му ДАНС и почитаемият му вътрешен министър Миков се силят да претворят в дела маниите на бившия главен прокурор Филчев. Едва ли някой е забравил блестящото му хрумване България да стане държава а ла Мусолини, за да се справи с мафията. Министър-председателят не се издаде например, че има нещо против подслушването на журналисти и политици. Не го смущават публично намеренията за контрол над общуването в интернет и други авторитарни иширети.
Вместо това, едва дочакал да чуе в храма „Смертию смерть поправь” нашият премиер се зае да върне към живот древната поговорка „Клин клин избива”.
Направи го като прехвърли собствениото си влечение към „силната ръка” върху опоненти, застрашаващи преизбирането му с идеите си за неутрализиране на кризи и управленски фалове.
Очерни като авторитарна заплаха не конспирациите на собствената си партия в НС, спомогнали да се качи драстично изборната бариера за коалиции. За плашило на демокрацията беше обявено самото наличие на коалиции и най-вече тази на съюзената десница в лицето на ДСБ и СДС.
Така Станишев откровено заложи на слепия страх от промяната, който тласка към урните предимно червени избиратели. Приписа собственото си късогледство, скрито зад маркови рамки, на зрящата публика. Проблемът е, че тя не намалява, а нараства и с просто око вижда бактериите на разпада и застоя във властта.
Май ще излезе вярна мълвата, че израелският рекламен шаман Тал Зилберщайн е нает от „Позитано” срещу звезден хонорар да вае силов образ на Станишев. Задачата му е не само да пробие медийните доспехи на столичния кмет Борисов, но и да го превърне в политически заложник на БСП.
Има ли нужда да се напомня за упорството, с което Сергей изнуди и вкара най-лютия си съперник за Министерския съвет в телевизионно дерби. Спечели точка в битката за психологическо надмощие. Въвлече насила в играта и БНТ, за да отмести с дебата вниманието на публиката от провалите на своето правителство към кметските трески за дялане. Нещо повече. Хвърли ги като съчки в огъня на последвалата безпрецедентна война със столичната общинска власт.
Станишев използва като повод за сблъсъка затлачения проблем с боклука в София. Но фактически експроприира и унизи законно избрания градоначалник и парламент на столицата. Позова се на вратичка в закона за управление на кризите, за да назначи кризисен щаб, който да разиграе схема на необявено извънредно положение в града.
С аргумента, че го спасява от мръсотията мобилизира фирми за почистване чрез договори и на цени, които скри от данъкоплатците. Така върна в играта за софийския боклук мафиотски интереси, които още бандитските концесии на Софиянски захранваха с милиони от общинския бюджет. СОС ги разтури в пристъп на страх, гузна съвест или храброст и ги замени с възлагателни договори.
Станишев се възползва от неуредиците и разтакаването след развалените концесии, за да натрие носа на Бойко за кметската му немощ. Но на практика направи нещо крайно рисковано за устоите на демокрацията в България. С практични аргументи, с каквито по правило се маскират авторитарните проекти, премиерът всъщност посегна на разделението на властите. Излезе, че в ход е преврат срещу общинското самоуправление от името на изпълнителната власт. Този акт е уникат в модерната европейска политическа история. Темида обаче не реагира на заговора и без съмнение доказа, че кръшка на конституцията с управляващите.
Така призракът на „твърдата ръка” де факто тръгна из София.
Великденското шоу на министър-председателя по Нова телевизия показа недвусмислено, че оттук нататък е ред на цялата държава да сбъдне една незабравима димитровска мечта. Тя предвиждала диктатурата в България да се маскира като „народна демокрация” с платена и опитомена опозиция. Склонил и другаря Сталин за това. Но Живков опошлил модела със семейственост и шуробаджанащина.
Така, както Станишев показва, че ще играе, за да спечели служебна изборна победа, усъвършенстването на димитровския блян тепърва предстои. Ужасното е, че просветена Европа може и да не разпознае злото, упоена от своите собствени беди и затруднения.
Люба Кулезич
