От диктатура трудно се излиза. Това показа неуспешният преврат в Турция. Това е урокът, който всички трябва да научим и запомним. Защото ни засяга. 45 години в режим на диктаторско управление – една партия и един вожд. След това 26 години опити да променим това със съмнителен резултат.
Все не свършват кандидати за диктатори. Не ги търсете само сред управниците на държавата. Начело на партии и институции има немалко лидери, падащи си по вождизма. Гротескния им образ не изключва опасността.
Най-лесно е да посочим лидера на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов. Но няма да e вярно. При него нещата са доста по сложни, отколкото изглеждат и някои се опитват да ни ги представят. Да, той реже ленти, говори с обикновените хора и цитира Тодор Живков, но в същото време е гъвкав стратег, който партнира с други партии в управлението и не налага своето мнение на всяка цена. Ако образът му е приближаван до носител на върховната – цялата – власт, то заслугата е на медиите. Някои отдавна се държат сякаш са във времената на Хитлер, Сталин и Вълко Червенков.
В агенция Пик надуват фанфарите: „ТЕЖКО НИ БЕЗ БОЙКО БОРИСОВ! С избори или без алтернатива на Бойко е само Бойко. Бойко Борисов триумфира! След цяла седмица на политически колапс в България след Брекзита и нестабилността, която обхвана и нашата страна покрай Европа, единствено премиерът се изяви като истински държавник и за пореден път пое здраво юздите, волю неволю, защото се видя, че на другиго не може да разчитаме”.
„Тежко ни без Бойко!”... Тежко ни с такива, които пишат подобни глупости!
Пик обаче не спира: „Решава (разбирай Бойко, б.р.) проблемите на Бъчварова, задава хоризонтите на Даниел Митов, най-сетне изпратен - пак от Борисов!, да оправи кашата с Москва, която забъркаха заедно с Ненчев. А Плевнелиев им пригласяше и едва не ни вкараха във война с Русия. Хейтъри, тролове, олигарси и други измислени интернет персони ще продължават да вият, но Борисов сам доказа и отвоюва правото си алтернатива на Бойко да бъде само Бойко”.
Ако нямате „Зофран” под ръка – бягайте до аптеката... Подобни публикации не са организирани или провокирани от Борисов. Панагириците са им идват отвътре. Както и слугинажа.
За съжаление слагачеството у нас винаги е давало достъп до блага от властта. Близо 250 000 чиновника, държавни служители, служители на силови ведомства, администратори и партийни кадри изповядват религията на култа. Германският историк Ян Плампер описва пет предпоставки за възникване на култ в днешно време. На първо място са медиите. Те пласират идеята в публичното пространство и насаждат даден образ, без дори да са молени за това. Вторият - подмяната на суверена на власта - т.е.народа. Първите сигнали за това е непрекъснатото говорене, че всичко се прави „в името на народа”. Третият белег е наличието на затворено общество, а четвъртият е свързан с това, че властта е предимно и основно в ръцете на мъже. Петата особеност се състои в това, че съвременният култ към личността е прицелен към целия народ, а не само към някоя негова част - например елита. Създаване на ореол, че еди кой си политик е народен човек.
Борисов умело пренарежда четвъртият белег и даде в ръцете на жени немалко власт. Обича и закриля своите избранички, но ги държи под око. Те му се отблагодаряват щедро.
Истински идеолог на култа е вторият в ГЕРБ - Цветан Цветанов. Именно той ляга и става с правилната, според него, фраза: „Нашият председател”. До „нашият вожд” няма и една крачка. Ако Цветанов го прави от сърце – лошо. Ако го прави нарочно – още по-лошо. Има и трети вариант – да го прави с тайната мисъл да предизвика негативизъм към „нашият председател”. Да не забравяме за вътрешно партийните преврати. У нас те имат традиции. Какво е намислил Цветанов на Борисов – предстои да узнаем...
Да представяш за истина онова, в което се вижда лъжата: такъв е механизмът, чрез който диктатурата съществува безпроблемно.
Защо отварям темата за диктатурата, в момент, когато около нас ври и кипи? Защото опасността е надвиснала над главите ни и заплашва да ни затрие.
Диктатура у нас трябва да свързваме с определен модел и политико-икономически кръг.
Диктаторски амбиции най-явно се забелязват в действията и говоренето на главния прокурор Сотир Цацаров. Главният прокурор реално е безконтролен. Държавното обвинение има провомощия да образува досъдебни производства. Те може да са изсмукани от пръстите, но форално законът е спазен. Това е отворена врата към репресията. Какво от това, че ще бъдеш оправдан след време или ще ти свалят обвиненията? Месеци, години наред можеш да бъдеш преследван, тормозен, притискан, заплашван. Това те изважда от нормалния житейски ритъм. Озоваваш се в ситуация на психически и финансов натиск.
Прокуратурата се опитва да контролира държавни мъже и политици чрез заплахата да извади срещу тях някакви предишни разследвания или производства.
Прокуратурата контролира в голяма степен действията на МВР и тайните служби. Тя е пълновластния ръководител на всяко разследване. Тя „намира” или „пропуска” доказателства. Липсата на прозрачност превръща чат от тях в ефективен инструмент за натиск и репресии. Яростното отричане на тези реалности само засилва съмненията.
Прокуратурата участва в удара срещу КТБ. Тя е замесена и в източването на секретните данни от МВР в скандала „Червей”, който вече е заметен под черджето. Висши прокурори са в течение и на изготвените документи с фалшиви данни кой финансира от България терористи, предадени на САЩ преди две години. Впоследствие службите на Вашингтон разкриват измамата, а градиозният скандал предстои. Прокуратурата отказва да разследва и скандалните записи на съдийките Ченалова и Янева. Пак тя си затваря очите за золумите на Пеевски.
Прокуратурата не е сама в установяването на диктатура. Плътно до нея е кръгът # Кой. Това е любовна близост не просто с лицето на въпросния кръг, а със задкулисието. А българското задкулисие обслужва мафията. Или е самата мафия. За сведение на заблудения и спящия гражданин ДАНС, МВР, служби, финансови органи, НАП, комисии, част от министерствата са под властта на задкулисието.
В Турция Тайп Ердоган иска да управлява еднолично. За целта налага своята идеология, своята личност, своя фанатизъм.
Същото става и тук, но под звука на зурните на Кой. Те са блокирали икономическия, финансовия и обществения живот в страната. Никакъв закон не е в състояние да ги спре, никоя институция не понечва да ги ограничи. Който се опълчи на модела – пращат му дансаджии, данъчни, ревизори, прокурори и го смачкват. Каква е разликата с битите в ареста генерали?
Промяната трябва да е радикална. Без кръв тя вече няма как да се случи. Това трябва да ни е ясно. Това не е заплаха, а извод в резултат на много анализи. През това ще мине отхвърлянето на диктатурата, която ни смазва. В момента дори премиерът е жертва на тези диктаторчета. Забележете: главният прокурор си записвал кои протестирали и искали оставката на министър Вежди Рашидов. Пак прокуратурата реши да разследва Кеворк Кеворкян, който преди 4 години бил казал тежки думи за циганите, които поругаха Апостола и български царе. Само тези примери стигат, за да е ясно, че държавното обвинение не се интересува от повсеместната корупция, организираната престъпност и политическата мафия, а от преследване на инакомислещи. Това е сигнал за края на България.
Турските уроци...
Поуката: Да се преборим с това, което сами си сторихме и допуснахме.
Иван Иванов
