„Мълчанието за корупцията и убийствата не помага на никого". Така е озаглавена редакционна статия на британския вестник „Таймс", публикувана днес в отговор на доклада на ЕК за напредъка на България и Румъния в Евросъюза. Колко убийства на български политици трябва да станат, за да накарат ЕК да публикува истински критичен доклад, пита още вестникът.
Медията посочва, че вчерашният „доклад за напредък" на България и Румъния, който разкрива всъщност колко е малък напредъкът, който те са направили в борбата срещу корупцията и престъпността, е забележителен със своята преднамерена доброжелателност.
Правосъдният еврокомисар Франко Фратини, макар и да отбеляза „висока степен на корупция" в двете страни, заяви, че това не е упражнение по „обвиняване и опозоряване". Комисията взе политическо решение да постигне баланс между цитираните проблеми и окуражаването на двете страни, каза той. Това е странно становище, като се имат предвид множеството престъпления, особено в случая с България, твърди „Таймс".
Фратини, според изданието, демонстрира дилемата на ЕС в нейната най-голяма острота. ЕС прие двете най-бедни балкански страни в съюза, носещи наследството на комунизма, преди те да са готови за това във всяко едно отношение. Сега, когато са вътре и напредват бавно (ако въобще напредват) към изпълнение на критериите, които ЕС изисква от своите членове, какво може той да направи по въпроса?
Отговорът е - не много.
Може да заплашва със спиране на парите - което със сигурност би подействало, но би направило реформите дори по-бавни. Непризнаването на решенията на българските съдилища в ЕС пък би била доста беззъба мярка, имайки предвид малката им роля и във вътрешнодържавния живот.
Румъния е „по-приятният" случай, ако се приеме, че обикновената корупция е за предпочитане пред нескончаемата българска сага от убийства на известни личности. Българските съдии са твърде нископлатени, за да не посегнат към подкупите, а нейните съдилища са „отстъпчиви" при преследването на силните.
Комисията определя известен напредък, като например конституционна поправка за съдебната независимост. Но Румъния все още не я е осъществила и в тази точка тонът на преднамерено търпение на Комисията става неправдоподобен. По време на преговорите за членство Румъния каза правилни неща, но направи много малко, и продължава в същия дух.
Но България е тази, която шокира - повече от 155 публични поръчкови убийства от 2000 г. насам според статистиката на вътрешното министерство. Да си богат, да си политик, да си президент на футболен клуб „Локомотив" - Пловдив - всичко това неизменно се оказва смъртоносно.
Комисията изразява „огромна загриженост" за убийствата на местни политици тази година и липсата на разкриване и стигане до присъди. Премълчаването на критичните забележки не е от полза нито за България, нито за ЕС, категоричен е вестникът.
В друг свой материал авторитетният британски вестник отбелязва, че двете най-нови страни членки на ЕС все още не са премахнали „епидемията" на корупцията и насилието.
Мафиотското убийство на Йорданка Запрянова шокира дори полицията, обръгнала към насилието в подземния свят и показа планината, която България все още трябва да изкачва, за да се пребори с мафията и да изчисти своята съдебна система от корупция.
Г-жа Запрянова, която е майка на убит гангстер, бе застреляна ден преди да се яви пред съда, за да даде показания срещу един от бившите съдружници на сина си. Детайли за нейното местонахождение се бяха разчули сред гангстерските среди, което показва повсеместна корупция, въпреки щедрите обещанията на България, когато се присъедини към ЕС да изчисти полицията и прокуратурата.
Дори главният прокурор Борис Велчев нарече убийството безпрецедентно и даде израз на своята загриженост, че то може да изплаши други свидетели. Трябваше да сме по-внимателни и да се уверим, че нашата свидетелка е на сигурно място, каза той ден след убийството. ЕК имаше големи надежди за г-н Велчев, но вчера публикува изобличаваща оценка за опитите на България да вземе енергични мерки срещу организираната престъпност и корупцията.
„Поръчковите убийства продължават да предизвикват голяма тревога и особено най-скорошните убийства на местни политици. До днес няма нито съдебно преследване, нито заловени, нито присъди", заключава докладът.
Двама местни политици бяха убити през изминалите шест седмици. Единият от тях - Димитър Янков бе председател на Общинския съвет на град Несебър и най-голям собственик на хотели на черноморския курорт Слънчев бряг - място, популярно с посещенията на британски туристи и инвеститори.
Повече от сто зрелищни поръчкови убийства бяха извършени през последните три години и макар темпото да се забави, това стана повече заради временно примирие в престъпните среди, отколкото в резултат на усилията на следствието и съда, считат анализатори.
Докато мафиотските босове остават недосегаеми, тези, които имат необходимата информация, за да ги сложат зад решетките, са много по-изложени на риск.
Сред жертвите бяха трима президенти на футболен клуб „Локомотив"-Пловдив. Александър Тасев стана третият човек на този пост, който бе убит в рамките на три години - той бе застрелян зад волана на своя мерцедес през май. Неговият предшественик Георги Илиев - член на мафиотска фамилия, загина от куршум на снайперист в гърдите, докато говореше по мобилния си телефон в черноморски курорт през 2005 г. Това стана точно шест месеца, след като неговият предшественик Николай Попов бе убит в София.
Срещу Тасев се водеше разследване, но през 2001 г. то внезапно бе прекратено, когато подкрепяната от него партия дойде на власт, сочат материали в българските медии.
Неуспехът в борбата с престъпния свят е най-очевидният край на борбата за прочистване на политическата и съдебната система в България и Румъния, която също се присъедини към ЕС през януари с изискване за провеждане на реформи. Някои членове на Европейския парламент считат, че двете страни са приети преждевременно, преди да са въвели ред „в своя дом".
„Ние решихме да ги приемем твърде рано. Казахме „да" преди да бъдат проведени реформите", казва Даниел Кон-Бендит, лидерът на Зелените в ЕП. Двете страни продължават да страдат от сериозна корупция според публикуваните вчера оценки, които призовават за по-големи усилия през следващите шест месеца.
Румъния е критикувана, защото нейните съдилища продължават да раздават незначителни присъди за корупция и да се бавят твърде дълго, преди да изправят някого на подсъдимата скамейка. България попада под огъня затова, че не успява да осигури успешно преследване при всеки случай на голяма корупция.
Проблемът на ЕК е, че в София и Букурещ наистина големите скандали, свързани с корупция, се примесват с политическо съперничество, което може да заплаши стабилността на правителството.
Засилващите се скандали около приватизацията на държавната тютюнева компания „Булгартабак" и „Топлофикация" тази година дадоха основание да се поискат оставките на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, на шефа на следствието Ангел Александров, както и на двама заместник-министри.
Възможността за бъдеща политическа нестабилност накара Комисията вчера да вземе решение да не налага предпазни клаузи нито на България, нито на Румъния. Двете страни ще останат под строг контрол, тъй като в Брюксел се страхуват от неочаквана бурна враждебна реакция срещу провеждащите реформите. Ако те бъдат заменени от по-малко почтен режим във всяка от двете страни, решението за приемането им в ЕС ще изглежда твърде прибързано. "ФН"
