Повод за него става последната му книга - “Гледната точка на Гоген”. Няколко месеца по-късно Пасков вече ни гледа от небето. Приятелите и почитателите му се покланят пред паметта му днес.
Днес ще се състои поклонението пред тленните останки на твореца Виктор Пасков.
На 16 юни 2008 г. беше представена и последната му книга - “Гледната точка на Гоген”, а в огледалната зала на издателство “Захари Стоянов” авторът сподели някои свои разсъждения за живота и изкуството пред Стоян Колев. Това се оказа и едно от последните интервюта, които Пасков е дал приживе. Frognews.bg го представя на своите читатели:
- Каква е всъщност „Гледната точка на Гоген”?
- Гледната точка на Гоген преди всичко е един разказ, който очертава гледните точки на двама артисти. Гледните им точки по отношение на изкуството. Едната гледна точка – тази на разказвача – е, че изкуството е един сбор от изяви, външен блясък и всичко, което е свързано с успеха, а другата гледна точка – на художника, - в случая наречен Гоген, е, че изкуство се прави на скрито, изкуството не се прави за публиката и че изкуството иска много повече жертви отколкото външния блясък.
Истината е, че Гоген, това е въпросния Иван Рембранда, както му викаха на времето – Иван Георгиев – един много голям български художник, който през целия си живот не беше направил нито една изложба преди да умре и с него имахме подобни разговори – оттогава моята гледна точка еволюира много повече към неговата.
- Значи това е една метафора, персонализирана в един човек, на вашия поглед за изкуството?
- Това е една метафора, или да кажем, това е един анализ какво си заслужава и какво не си заслужава. Каква е дълбочината на изкуството и какво всъщност е истинско изкуство и какво е само външен блясък и псевдо-...
- Книгата включва разкази от различни периоди...
- В тази книга има разкази отпреди 30 години, по-точно два. Това са ранни разкази, само тях включих с целта да се ориентира читателят какво съм правил преди 30 години, как, да кажем, съм започвал. Останалите, ядрото на книгата, са разкази от 2005-та – досега, които ги правих навремето за редакцията на Дойче Веле в Германия и след това има един цикъл, заключителен цикъл, „Приказки за принцеса Яник”, който самия мене ме изненада със стила си и с формата си – просто не бях правил досега такива неща. Може би един литературен критик би ги нарекъл постмодерни, а за мене са просто едно лично тържество в свободата да боравиш с понятия, да мистифицираш, просто да си играеш и писането ми достави голямо удоволствие.
- През тези години, от първите разкази до тези, последните, промени ли се гледната точка на Виктор Пасков?
- Задължително! Задължително. Мога да Ви кажа примерно, че когато правех тези два разказа ранните, които са включени, те са правени 80-та година, тогава ми се искаше успех на всяка цена – това е нормално на тази възраст – 30-годишен – искаше ми се да ме издават, искаше ми се да съм популярен... Колкото повече време минава, толкова повече разбирам, че много по-важно е да се концентрира човек само в писането, само в своето изкуство и че това, което го съпровожда понякога даже и пречи, което, разбира се, не значи, че не трябва да се правят премиери – те просто са задължителни.
10 месеца по-късно Пасков вече не е между живите. За приятелите си обаче той ще изчезне единствено като физическо присъствие:
“Виктор Пасков беше един от най-добрите български писатели – няма спор за това – и е много тъжно, че го загубихме. Аз отдавна не се бях виждал с него – той беше в Европа, аз бях в Америка дълги години, но бяхме приятели още от 80-те и взаимно се четяхме. Наистина е една голяма загуба за българската литература неговата преждевременна смърт.” – споделя Владимир Левчев по време на разговора ни за новата си книга “2084-та”, който Frognews.bg ще ви представи до дни.
