Да се въведе минимална работна заплата за висшисти - 1,5 пъти по-висока от общоприетата за страната, предлага КНСБ. Ако от догодина минималната работна заплата стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лева, уточни лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Няма минимален осигурителен доход по-малък от 700 лева. И сега бизнесът плаща масово на хората с висше образование толкова поне. Не би трябвало да има против въвеждането на този принцип, коментира той.
Лидерът на КНСБ предложи идеята си още в началото на годината, но срещна съпротива от работодателите.
Димитров обаче смята, че така ще бъдат задържани младите образовани хора в страната, а и "ще разберат, че има смисъл да учат, за да работят".
Според изследване на КНСБ доходите на 78 % от домакинствата са недостатъчни, за да покрият средната сума за издръжка на живота. Месечно четиричленно семейство от двама работещи родители и две деца се нуждае от повече от 2 200 лева, за да покрие разходите си. Повече от 4 милиона души живеят с месечен доход до 420 лева, колкото в момента е минималната работна заплата. Това е близо 60 % от населението.
Доходите в България са много ниски, заради което крайното потребление остава свито. Също така безработицата намалява, но голяма част от тази тенденция се обяснява с големия брой заминаващи за чужбина висококвалифицирани кадри, сочи проучването на КНСБ.
Делът на нископлатените работници се увеличава спрямо миналата година. Не се увеличават заплатите им и през второто тримесечие на годината, отчетоха още от КНСБ.
