Митинги-реквиеми се провеждат днес и утре в цяла Европа. Инициативата е на финландски, естонски, латвийски, френски и др. граждански организации и сдружения.
Те са посветени на 23-годишнината от аварията в Чернобил. Тя е най-голямата в атомна електроцентрала в световната история. Първите венци в памет на загиналите и пострадалите вече бяха положени в Чернобил и Одеса.
У нас годишнината ще отбележи единствено екосдружението „За Земята”, което организира на 26 април пресконференция в столицата. Основният въпрос и днес е дали сме си научили уроците от трагедията през онзи април.
90 пъто по-голямо е било облъчването след аварията в Чернобил от това при вривяването на атомната бомба над Хирошима. 23 години по-късно хората в Украйна и Европа все още не са забравили ужаса от съобщенията в нощта на 25 срещу 26 април 1986 г. В България все още не е ясна цялата истина около укритата информация и нанесените поражения на населението.
В атмосферата са изхвърлени 190 тона радиоактивни вещества. 8 от всичките 140 тона радиоактивно гориво в реактора са се смесили с въздуха. Други животоопасни вещества са продължили да излизат от реактора в резултат от пожара цели две седмици.
В нощта срещу 26 април 1986 г. в 1 часа и 23 минути избухва пожар в четвърти блок на Чернобилската АЕЦ. Разрушена е активната зона на реактора. Това е най-голямата авария в историята. Светът е в шок. Причина за аварията е опитът да се извлече допълнителна енергия от реактора в режим на работа. Експериментът е бил организиран от военните, които искали да се изпробва изключване на реактора по време на война.
В България новината разпространява първо Националното радио. Информацията обаче е много оскъдна. Целта е да не се предизвика паника сред населението.
В същото време за членовете на Политбюро на ЦК на БКП са взети всички предпазни мерки. Семействата на партийните големци са изведени в безопасни райони и са снабдени с безопасни хранителни продукти.
Особено силна е била радиацията в Софийско и части на Северна България в Дунавската равнина.
През 1990 г. започва дело срещу виновниците за информационното затъмнение. По време на разследването се оказва, че въпреки липсата на информация, българските учени са следили замърсяването на въздуха. Апаратурата в радиохимичната лаборатория на Софийския университет е била включена в празничните дни. Когато служителите се връщат на работа в понеделник направо изпадат в паника: датчиците показвали, че аерозолните изследвания на въздуха сочат десетки хиляди пъти по-голяма радиоактивност от нормалната. За София пикът е бил на 3 май. Петорната експертиза показала, че в някои райони на страната радиоактивността на млякото е достигала 18-20 пъти над допустимата норма.
Наши учени успокоявали Тодор Живков и ръководството на страната, че човешкият организъм много бързо се освобождава от радиоактивните частици. Когато те попаднат в белия дроб, те некротизират, т.е. умъртвяват околните клетки, капсулират се и той ги изхвърля под формата на храчка.
Никой обаче тогава не информирал населението, че трябва да спазва елементарни хигиенни мерки. Някои от тях са месото да се накисва във вода от 48 до 72 часа, в училищата да не се отварят прозорците, зеленчуците да се измиват обилно по няколко пъти с течаща вода и пр. В редица европейски страни всяка сутрин тези указания са се давали още преди водещите новини, а медици са съветвали хората какво да правят. У нас по онова време е съставена комисия, която е трябвало да изработва съответните норми, начело с Григор Стоичков. Тези норми обаче са останали скрити от населението...
Има селища в България, където раковите заболявания са значително над средната норма за Европа. Медици са убедени, че причината е в последствията от аварията. Статистика обаче така и не се появява, както и не се изработва програма за профилактика.
Още 80 години са необходими за да се преодолеят последствията от Чернобилската авария. У нас обаче няма дори статистика на заболелите и програма за профилактика и лечение.
В САЩ действа проект „Чернобил”. Там живеят около 430 000 емигранти от заразените райони. Половината от тях са облъчени с радиоактивни вещества. Целта на проекта е да се следи състоянието на тези хора, както и да им се осигури медицинска профилактика и лечение.
Мнения от украински форуми:
Б. Сочинский
Моят баща бе един от ликвидаторите на аварията в ЧАЕС. Беше...
А. Алесадов
Сред пострадалите ликвидатори имаше мои приятели. Самият аз едва не попаднах на мястото на трагедията. Днес медиите мълчат, сякаш нищо не е станало, сякаш хора не загинаха, а други носят последствията и до днес. Обикновено се изтъква героизма на спасителите. Какво, паметник ли да им издигнем? Заради престъпното безобразие на други... Направо не е човешко.
Покровский
Минаха вече 23 години. Жевотът е съвсем различен, преобърна се за мнозина.
Нона Евстигнеева
Когато се случи аварията в ЧАЕС бях на една годинка. Всяка година на 25 и 26 април съм много неспокойна.
Валери Совт
Гледах филм за Чернобил по National geographic. Показваха чия е вината, грешните действия. Паказаха също как са се чувствали нещастните млади французойки, които направо абортирали от ужас. Настина страшна трагедия. Кога самите ние ще разкажем какво ни се случи. Но без лъжи. Може да е много гадно, да е ужасно, но трябва да го кажем, да признаем.
