Тайната власт на бившата ДС започна около 2000 г. да реализира своя план за обладаване на съдебната система. ДС започна да прелива своята тайна власт в масонските ложи и то предимно в парамасонските ложи, които впоследствие търсеха признание от престижни западни ложи. След идването на Сакскобургготски нещата в съдебната система започнаха да придобиват гротескни размери. Това заяви пред Фрог нюз народният представител Методи Андреев.
- Г-н Андреев, през последната работна седмица на НС бе прието магистратите да декларират дали са масони. Каква е ползата от това, при положение че те няма да бъдат отстранявани?
- Проблемът на българското масонство е, че има хора, които създават парамасонски организации в лична полза и контролират в свой интерес определени процеси в обществените и икономическите сфери.
26 години съдебната система се е градила на определени зависимости. Държавата, Конституцията и законите трябва да гарантират, че това не може да се случи. Тайната власт на бившата ДС реши около 2000 г. да реализират своя план за второ обладаване на съдебната система. Започнаха да преливат своята тайна власт в масонските ложи и то предимно в парамасонските ложи, които впоследствие търсеха признание от западни ложи. След идването на Сакскобургготски нещата в съдебната система започнаха да придобиват гротескни размери.
Сега ще можем да проверим имаме ли български магистрати масони, които могат да кажат: „Ние сме на нивото на нашите английски колеги и няма за какво да се притесняваме”. Петър Славов искаше да се възстанови министерското предложение – чл. 195, ал. 1, т.6. Този чл. 195 изискваше, ако вие сте масон, да замразите своето членство или да напуснете поста, който заемете в съдебната система. Това не се прие и ние извоювахме поне да се декларира масонството.
По принцип масанството е било забранено там, където е имало тоталитарни общества. То е характеристика на демокрациите. Принципите на масонството е сдружаване на влиятелни хора с обществена полза. Изкушението да си зад кадър, да не се виждаш, а в същото време да можеш да влияеш върху обществените, икономическите и политическите процеси, е голямо. Хората, известни с масонството си в българската история, са били преди всичко личности с отговорно отношение към позицията си. Знае се, че масони са били Раковски, Ботев, Каравелов, Захари Стоянов, а може би и Левски. Ако бях част от тяхната масонска ложа, гордо щях да заявявам, че съм масон. За съжаление има деградация в ценностната система в България, което се отразява и на масонството.
Във Финландия може следователите, прокурорите да бъдат членове на партии, но е забранено да бъдат масони. През 1982 г. в Италия се прави специален закон, който забранява сдружаването и създаването на тайни организации. Там е имало прокурори и съдии, които са овладели положението и прекратили тайната власт на плутокрацията.
- Сред вашите колеги народни представители има ли масони?
- При гласуването никой не заяви да е такъв. На реверите им не видях отличителни белези. Ако аз се гордея с това, че съм масон, то ще бъде защото съм поканен да членувам заради моите заслуги. Ако аз съм обществено значим, ще искам да го обявя в един момент.
- Говорите условно, но все пак бихте членували в такава организация?
- Не обичам тайните организации. Но демокрациите разрешават тази форма на сдружаване.
- Нека да преминем към една друга тема, която е номер едно в момента по целия свят – тероризма.
- Ужасна тема. Вече човек не знае кога става дума за атентат, кога става дума за деяние на луд човек. Мой колега каза нещо много вярно: „Не можем да свързваме тероризма непременно с исляма”. Проблемът е в радикализирането на религиите. Може и християнин да се радикализира. Именно заради това на радикализирането трябва да се гледа като на политически акт. Цивилизованият свят направи огромна грешка като прие мюсюлмани, за които нямат представа откъде идват.
- Дали антитерористичният закон е адекватно приложим в контекста на случващото се във Франция, Германия....
- Аз съм твърде далеч от тази сфера, но ще кажа защо гласувах за този закон. Идеален закон няма, но на фона на това, което става около нас, аз или колегите кажем: „Не, няма да приемем този закон”, това ще прозвучи така: „България се отказа от битката с тероризма”. Този закон не е панацея. Имаме ли концепция за национална сигурност и то 20 години напред?! Един път отнемаме полицейските правомощия на ДАНС, друг път им ги връщаме. Първият път обясняваме колко е хубаво това за държавата, после – колко е лошо. Това аз не знам дали е така. Мога да кажа обаче, че държавата няма визия за своята национална сигурност. Да се върнем към закона – кой ще го прилага? Ако са същите тези служби, които не могат да се справят с битовата престъпност, тежко и горко. Това се отнася и за тероризма. Този закон е предизвикателство към самите служби. Той ги натоварва с огромни отговорности, дава им страшни права. Не сме тоталитарна държава, която работи на принципа: има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Ние сме демокрация. Прилагайки този инструментариум трябва да си много внимателен и в същото време изключително отговорен пред обществото и нацията. А дали това ще се прави? Защото тероризмът не е като набиването на една баба. Има и още нещо – нищо не става без пари. Редно е да преосмислим бюджетирането на службите за сигурност. Малкият бюджет на държавата да бъде разпределен по-оптимално. Имаме външно разузнавателни служби, които имат възможността да са много близко до източника на проблемите. От тях можем да очакваме изпреварваща информация. Не е редно държавата ни да увеличи с 5-10% техния бюджет, а два пъти. Тези хора ще ни дадат информация, която може да спаси човешки животи. Имаме служби за сигурност като тази, която охранява Ахмед Доган. Тя има по-голям бюджет, отколкото ДАР. Това не може да е така – опасността идва отвън.
- Какво бихте коригирали на второ четене в този закон?
- Много ме притеснява следното – даваме на едни служби в определена ситуация огромни права. Те стават господари на нашия живот. Видели сме колко пъти се използват служби за разчистване на сметки. Как ще се гарантира тази тънка граница между правата на хората и защита на правото на живот? Вероятно и в другите страни мерките ограничават свободата на хората, но там имат действаща правосъдна система, на която хората имат доверие.
- Докъде стигнахте с търсенето на истината за КТБ?
- Искахме главният прокурор да дойде и даже какво е свършено по темата КТБ – кой е обвинен, кой не е и т.н. Искахме ако трябва при закрити врати, да ни бъде обявено какво е свършила прокуратурата, но това не стана. Направихме каквото трябва - внесохме предложение за решение НС да покани Цацаров - и нищо. Съгласно правилника трябваше в двуседмичен срок Правната комисия да го разгледа и да предложи на Събранието съответното решение. Това не се случи. Аз започвам да се съмнявам дали искат българските народни представители и институциите да се разкрие истината. Един човек си взе каквото искаше от КТБ и продължава да взема, въпреки че го няма в държавата. Има двоен стандарт. Как ще борим тероризма с тези двойни стандарти?! Никой не гарантира, че утре терорист няма да дойде с 100 млн. лева и да започне да купува прокурори и полицаи.
- Предстои през следващия политически сезон на НС да се обсъжда Закона за корупцията. Вие имате 40 предложения...
- Едно от тях е в Бюрото да не влизат хора, които са в списъка на кредитните милионери. В Румъния има много интересен текст, който казва следното – проверката за имуществото започва от деня, в който си станал публична личност. Това трябва да стане. Това е добре да се пренесе у нас.
- Наближават президентски избори. Нормално ли е все още партиите да не са обявили своите кандидати?
- Това е срамота. Може ли в момента двама агенти да са единствените сигурни кандидати за президенти?! Единият е от Америка, другият е известният агент Гоце – човекът ловец. Човекът, чиито съветници бяха олигарси. Не е ли срамота в този момент, в тази международна обстановка хората да нямат сигурност, защото президентът е олицетворение на единството на нацията. Предлагат ни прочетени романи. Досега всички, кандидатирали се, са агенти на ДС. Как ще се обединяваме след като не си познаваме историята? Можем да се обединяваме, ако имаме върховенство на закона – така ще знам, че не се обединявам с крадци и бандити.
Като част от парламентарната група на ГЕРБ мога да кажа, че не одобрявам тяхната политика на необявяване на кандидата си.
Президентските избори не са политическа игра в парламента, те са гаранция за следващия 5-годишен период за развитие на България. В последния момент излъчването на човек, колкото и да е подходящ, звучи като изнасилване на дясното. Десните хора са свободни по дух, не се ръководят от партийни догми. Няма да подкрепят човек, само защото бил много известен и бил излъчен от най-голямата партия. Ще искат да го чуят и то много пъти, а не веднага да го приемат.
Интервю на Даниела Николова
