От построяването на Северната скоростна тангента изскочат съмнения за куп далавери. До този извод са стигнали представители на НПО „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт”,след свое задълбочено проучване. Вчера ви информирахме в първа част на разследването как пътят не решава въпросите, свързани с трафика и замърсяването, а напротив, даже ги задълбочават.
Във втората част се спираме и на безобразията при строителството. Проектът за ССТ и реализацията му „блеснаха” с поредната далавера за милиони, която създаде огромни проблеми и за жителите на населените места в полите на Стара планина. Използвана бе напълно незаконна кариера за добив на инертни материали при село Локорско, за която разследване направиха и Господари на ефира. Фактът, че нито една институция не се задейства по казуса, потвърждава, че обектът бе „абсолютен приоритет” и че заради определени строителни фирми и далавери на дребно може да се жертват живота, здравето и местните пътища на хиляди български граждани.
Кои фирми строиха Северната тангента ? В консорциума по изграждането на магистралата (случайно) се оказа и свързваната с Делян Пеевски строителна фирма Водстрой 98. Делът му в консорциума, спечелил обществената поръчка бе 40%.
Казусът със Северната тангента е интересен и заради друго – показва как управляващите – независимо от кое правителство са – успяват да впрегнат цялата си енергия и експертиза и да имат пълна приемственост в усилията си, когато става въпрос за строителството на пътни проекти. Кабинетът Орешарски е този, който успява да договори разширение на обхвата на програмата за Регионално развитие с цел да се строи Северната тангента. Проектът до онзи момент – м.август 2013 г. е бил недопустим за финансиране. Чрез писмена процедура (т.е. без физическото присъствие на членовете) при комитета за наблюдение по оперативната програма от 14.08.2013 г. е взето решение над 90 млн. лв., предвидени за закупуване на противопожарна техника, както и други средства да бъдат пренасочени за финансиране на Северната скоростна тангента на София.
От друга страна се взима решение противопожарните машини да се закупят с пари по Оперативна програма Околна среда приблизително на същата стойност – 90 млн. лв (!)
Тези еквилибристики стават известни чак в настоящия момент и показват колко способни и компетентни се оказват българските институции при отклоняването/пренасочването и усвояването на европейски пари за строителство на пътна инфраструктура.
Четете ТУК първа част на разследването.
