Демокрацията ни е фарс, но вездесъщите съветници, цензори и натегачи с агентурни имена в културата нямат интерес да разпознаем уродливите й образи
Люба Кулезич
І.
Часове преди да отлети за Москва Сергей Станишев е провел конфиденциална среща с членове на Академия „Българска книга” в неделя. Той е помолил медиите да бъдат държани настрана от събитието, научи Frognews.bg.
Общественият съвет към Асоциация „Българска книга” се величае като академия. На този орган именно дължим произвеждането на министър-председателя в Рицар на книгата преди дни. От Асоциацията, обединяваща над 90 издателства, обосноваха своя тазгодишен избор с това, че премиерът обича да чете.
Посвещението в рицарство разжужа медиите и събуди подозрения, че е предизборно натягане пред БСП. Трийсетина издателства оспориха званието на Станишев за приноса му към книгоиздаването.
На улица „Тулча”, където е седалището на Асоциацията, премиерът е отишъл придружен само от един охранител от НСО.
На дискретната сбирка по спешност се явили шефът на УС на книгоиздателското сдружение Дамян Яков, изпълнителната директорка Ана Портарска и част от „академиците”-общественици. Между тях изпъквала внушителната фигура на зам.-министърката на образованието Мукадес Налбант, на поета-народник Борислав Геронтиев, на колежката му по перо и културен зам.-министър Надежда Захариева, на преводачката Жела Георгиева, на червения депутат и собственик на луксозна печатница Петър Кънев и др. Последен се присъединил видният интелектуалец и радикал-демократ Михаил Неделчев.
ІІ.
Един от очевидците на изненадващата премиерска визита, пожелал анонимност, каза за Frognews.bg, че Сергей се
извинил за формата и за спешността на срещата. Оправдал се с треската и напреженията около подготовката за предстоящото му рандеву с руския президент Медведев в Москва. Сякаш е предчувствал, че кремълските богатири ще го разиграват като танцьорка от „Берьозка” в очакване на назначената среща с тях.
Намекнал, че за него е от особена важност да поддържа високо доверието към себе си в очите на цялата българска общественост, а и на партньорите ни в Брюксел.
Именно затова, казал премиерът, ви моля да оттеглите званието, което сте ми връчили. Оценил с хумор очарователната аргументация на наградата с това, че обича да чете. Така се създавало впечатлението, че писането не е най-силната му страна. На четенето съм посветил голяма част от дните си и само десетина от тях - за писането на „Защото сме социалисти”, пошегувал се Станишев. Очевидно намеквал за подмятания в пресата относно скоростта, с която съчини и пусна на пазара дебютната си книга.
Подчертал обаче, че не иска да дразни общественото мнение с внушения, че поощрява ласкателството и натрапливите знаци на внимание към личността си. Подобни сигнали за преекспониране на фигурата на водача като непогрешим и вездесъщ предизвикват асоциации с авторитарното поведение, напомнил лидерът на модерната левица.
Той не желаел да виждат в него добре облечен наследник на отхвърлени партийно-властови конструкции. Личните ми нагласи са на човек с антидогматичн мислене, натъртил Сергей. Натъжен съм от спекулациите на злонамерени писачи, че все по-отявлено се държа като потенциален тиранин, пък бил той и просветен.
Няма да жертвам заради рекламата преклонението си пред печатното слово. От епохата на Гутенберг до днес то е преживяло превратностите и маниите на всякакви диктатури и режими.
Да не би да искате във връзка с милия ви жест хората да се сетят за един стар виц за Ленин? И без това политическият хумор в стрната процъфтява, а това не е добър знак за здравето на управлението.
Станишев пуснал една от закачливите си усмивки на поумнял наивник и разказал вица.
Владимир Илич срещнал група пионерчета в гората и се разговорил по най-весел начин с тях. На върщане дечицата настигнали своята дружинна ръководителка и се похвалили с кого са разговаряли. Тя прошепнала: „Чудесно! А можеше да ги заколи”.
Под обърканите погледи на домакините си Сергей пояснил сравнението. Като сте съобщили, че обичам книгите, някои хора с болни мозъци биха могли да си помислят: „Чудесно! А можеше да ги гори на клади”. Така че, обобщил Станишев, няма да допусна намеци, че чрез влечението си към четенето изтъквам собствената си цивилизованост за разлика от сатрапите, омаскарили партията преди.
Нещо повече, натъртил премиерът. С решението си вие волю или неволю напомняте, че именно мнозинството, което ме избра за министър-председател, отхвърли данъчните облекчения за книгоиздаването през 2006. Подобно опресняване на паметта на избирателите по-скоро ще ми навреди в кампанията преди изборите вместо да ми помогне.
Задължен съм ви, но моля да си оттеглите жеста. Това ще спре броженията в средите на интелигенцията. И ще ремонтира рейтинга на високоуважаваемата ви Асоциация, сложил точка на изказването си Сергей.
ІІІ.
В този момент изумлението на присъстващите ударило тавана според нашия източник. Първи се окопитил проф. Михаил Неделчев. С глас, пресекващ от вълнение заявил, че е един от бащите на синята идея. Като такъв признал, че изборът на Станишев за книжен рицар е станал с хилавото мнозинство от 6 на 5 гласа благодарение и на неговото желание да му подложи крак. От тримата номинирани литераторът подкрепил кандидатурата на плевенския кмет Найден Зеленогорски. Въпреки тайнството на тази точно номинация Мишо все пак я предпочел като реверанс към малкото обаятелни личности, останали в СДС. Зам.-кметицата на София Йорданка Фандъкова също не я огряло. Пък и рицар в пола щяло да е вече прекалено.
Достатъчно е, че директорът на НИМ Божидар Димитров пресоли публичната манджа с хрумването си да основе наградата „почетен багатур”. Багатур е прабългарска титла на висш военачалник. Културният министър Стефан Данаилов, син на комунистически генерал, и генералът от демократичния резерв Бойко Борисов се борят в сърцето на метежния професор за багатурски ранг. Това неувяхващо доказателство за обич към генералитета от Аспарух до наши дни ни прави сомнабули на собствената ни история, проплакал академик Неделчев.
Тук се намесил поетът-фолклорист Геронтиев, за да спаси срещата от политизиране. Той се бил просълзил от умиление,че с изказването си младият Станишев възродил обновителния априлски полъх в културата ни от 60-те години на миналия век.
На това място всички се покашляли затрогнато. Премиерът погледнал под око часовника си от прочута европейска марка. Шефовете на асоциацията развълнувано обещали, че ще се вслушат в съвета на един толкова млад, но мъдър лидер.
Завеса. Надпис „Край”.
Защото тази сценка, разбира се, е измислена. И едва ли някога ще бъде заснета на кино.
Първо, защото само „Великият диктатор” на Чаплин си е позволил невероятния обрат изпод накокошинените фюрерски мустачки да искачат вълнуващи слова за мир и предстоящо щастие.
„Вдигни очи, Хана. Погледни! Задава се нов живот...” Това е финалната реч на еврейчето-бръснар, което според дръзката логика на Чаплин се оказва копие на диктатора Аденоид Хинкел. И се преоблича като него, за да осуети тираничните му планове.
Второто е по-важно. Режисьорът Николай Волев или някой негов по-млад колега сигурно няма да заснеме някога римейк на славната соц-сатира „Двойникът”. А и едва ли някой ще му разреши да я пригоди в пародия на демокрацията, в каквато все по-отчетливо живеем.
Във всеки случай Станишев в политическата си двойственост изглежда вариант на двуликия Тодор Колев от легендарната комедия.
Кипри се в „Дансинг Старс”. Целува ръка на някакъв съмнителен талант в дегизираното в женски дрехи и инстинкти шоу на Би Ти Ви „Комиците”. Навлича без капка лична гордост доспехите на книжен Дон Кихот. Отгоре на всичко, четенето му идва като алиби за убиване на времето, докато смирено разлиства книги в московска книжарница заради унизителния отказ на Медведев да го приеме в уговорения ден.
Нищо чудно. Станишев винаги впечатлява със спретнатост и усърдност, присъщи на съветското другарче Тимур от онази книжка, която у нас ръжда не хваща. И заедно с командата си май се кани да ликвидира социалното неравенство в България така, че да останат само най-равните сред равните.
Впрочем, това е задача веднъж решена от онзи анекдот за Живков и номенклатурата му. Но той става актуален и приляга за годините на червения капитализъм с неговите олигарси подобно на много други хумористични бисери от соца. Оказа се, че също като призраците на бившата ДС целият този словесен и човешки антураж е пуснал корени в живота ни така, че просто няма лабаво и вече няма накъде.
Излиза, че скрит зад игривите си маски Станишев се боричка за втория мандат със същата агентурна решителност, жилавост и безогледност. Заради хватките и ударите в гръб, с които укрепва властта си и орязва шансовете на опозицията да влезе в парламента, някои вече го сравняват с младия Лаврентий Берия, гения на тайната власт при сталинизма.
Може би тази прилика между портрета на младия Берия и Станишевата снимка на фоторепортера Георги Тошков е провидял онзи психиатър, който сподели прозрението си още преди 6 години в пресата
Но сигурно и този парадоксален паралел няма да бъде развит в сюжет за филм, който да привлече поне зад граница вниманието на прогресивната общественост към политическите фарсове у нас.
Както се разбра пак тези дни, комисиите, отпускащи пари за кино са препълнени с агентурни двойници на известни кинаджии. Тези преуспели хора налагат своя стил на двойно морално счетоводство, тренирано успешно през мътния ни и кървав преход. То впрочем зарази с бездарие цялата ни публичност и подкопа обществената годност за промяна.
Най-потърпевши се оказаха сферите, призвани да документират в образи и сюжети съществуването на нацията и да го съхранят за поколенията. Системно източвани от чувство за свобода и от нравствени ресурси, в тях лицемерието и подмяната вече изглеждат узаконени и превърнати в тъпоглав модел на нищонеказване и глупост.
И краят тъкмо на този некадърен филм, в какъвто се е превърнал животът ни, изобщо не се вижда. Не е ли така?!
