Руско-турският възторг от срещата впечатлява. Ярки фрази като „турски гамбит” и „руски ендшпил” сами се натрапват. Още повече, че ситуацията около срещата между Путин и Ердоган наистина прилича на заплетена шахматна парти.
И ако наистина трябва да сравняваме руско-турските отношени с термини от шахмата, то най-подходящ би бил „цунцванг”. Това е позиция, когато трябва да направиш ход, но всеки от вариантите усложнява положението.
На пръв поглед изглежда, че руската външна политика и дипломация удържаха блестяща победа. Ердоган се извини. Цяла Турция се извини. Германия и Турция се скараха. В турските летища посрещят руските туристи с цветя. Европейският съюз вече не иска Турция за свой член. Америка е повече от внимателна и не си показва носа извън военната база в Инджирлик. Ердоган отива при Путин на преговори. С една дума: триумфу победа!
Но дали наистина е така?... Дори най-баналното напомняне за източното коварство и вероломство има своето място в тази ситуация. И това не е метафора, нито епизод от приказка на Шехерезада или за подвизите на Али Баба. В сегашния руско-турски конфликт, както и в продължението му в Санкт Петербург – предвестник на великото помирение – не бих рискувал да посоча победител. Единствено въпрос на време е Турция да плясне Русия в удобен момент по бузата или под кръста.
Помните ли как всичко се случваше? Как започна всичко? Пак с велика любов и дружба. Президентът Путин до президента Ердоган. Сияещи от взаимни чувства. Заедно на пресконференции. В Москва откриха джамия. „Турският поток” – в пика, когато Украйна вече бе „бивше другарче”. Хиляди турски строители из цяла Русия. Турски плодове по пазарите и магазините.
След това – шок. Удар в гърба. Свален руски самолет. Тогава Путин каза: „Не прощаваме предателството. Никога!” Но ето, че семейството на Ердоган търгува цинично с петрол със забранената в Русия „Ислямска държава”. Оказва се, че не трябва да ядем турските домати. Турските строителни компании се оказаха най-отвратителните и откъде накъде разни турски работници ще се мотаят из Русия и ще строят стадиони. Турските аерогари и курорти се оказаха абсолютно нежелани. Турците няма и да помиришат руски газ. Защото Владимир Владимирович не прощава.
Всички знаят – не прощава. Нито обидите, нито предателството. Никога. Повярвайте ми, не е простил и сега. Но ще се прегръща с Ердоган. Ще се усмихва. Ще разреши и доматите. Но след това в един момент ще удари. Ще прониже. Сигурно е. При това по най-болезнения начин. Дворцов закон. Ще кажете, че това е вероломство? Нищо подобно. Просто хладно отмъщение. Хладно разчистване на сметките. Наслада от вида на поваления противник.
А турците? А Ердоган? Просто огледален образ на казаното дотук. Но с турски акцент. Спомнете си как беше. Свалиха самолета. Нагло обявиха, че са го свалили след няколко предупреждения над тяхна територия. Нагло отказаха да се извинят. Отказаха демонстративно да арестуват убиеца на руския пилот и да изплатят компенсация.
След това обаче изведнъж се оказа, че нещо в отношенията на Анкара с Евросъюза скърца... И изведнъж на Ердоган му просветна колко хубаво е да дружи с Русия. И почна да се извинява. И съболезнования изказа. Появиха се взаимни усмивки и намигвания. В момента дружбата между Русия и Турция набира скорост като снежна топка. Става все по-голяма и по-стремителна. Ердоган вярва, че ловко е заблудил Русия. Путин се прави, че му вярва.
Да, Русия се прави, че вярва на цялата тази ерес, която разпространяват турските политици. Както и на това, че турските пилоти, свалили руския СУ-24, са заговорници и врагове на Турция. И че Ердоган не е издавал заповед за сваляне на самолета, а някой е използвал името му.
Путин се прави, че вярва на всичко това и изчаква. А когато обере всички ползи от демонстративното сдобряване, ще получи своя шанс да удари. Със сигурност няма да е скучно. В интригата са скрити още много и неочаквани обрати.
Владимир Бекиш,
Експерт по стратегическа безопасност
Радио „Свобода”
(Заглавието е на редакцията)
