България капитулира пред диктатора Ердоган и бързо, бързо предаде неговия противник бизнесмена Абдуллах Бююк на турската държава. Въпреки, че той е поискал политическо убежище в България, не е осъден, а и Софийският апелативен съд е отхвърлил искането за екстрадирането му от страната.
Кога обаче „братска” Турция е реагирила така бързо на български искания за залавяне и прадаване на българските власти на бегълци в южната ни съседка, повечето от които с дебели присъди у нас? Никога.
Може да припомним на властите няколко знакови имена на осъдени у нас престъпници от Турция, които обаче съвсем необезпокоявано си живеят в южната ни съседка.
Помните ли ужасната катастрофа на магистрала „Тракия” на 15 юни 2011 г. при която в ръждясал турски автобус загинаха 9 души ?
Собственикът на превозваческата фирма "Ентуртранс" с автобусите ковчези Ениз Ченгел бе осъден на 10 години затвор заради трагедията на всички инстанции. През ноември м.г. пред ВКС обаче се оказа, че вместо да влезе в затвора Ченгел е изчезнал преди три месеца от страната и си отишъл в Турция при „болната си майка”. От тогава няма ни вест, ни кост от него.
Ченгел обаче не първият, нито единственият случай издирвани от нас и осъдени турски престъпници да си живеят спокойно в родината, без някой и да помисля да ги връща на България.
През 2005 г. собственикът на захарния завод „Бейпар Шугар”-турчинът Бедри Шефик бе осъден от Варненския окръжен съд на 5 години затвор. Шефик бе признат за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице е превишил правата си и е подписал решение на Съвета на директорите на захарния завод за отчуждаване на терен от 81 дка в землището на с. Тополи.
Присъдата бе задочна, защото малко преди процеса Шефик тихомълком избяга в родината си и забрави да се върне. България го обяви за международно издирване чрез Интерпол.
На 27 февруари 2007 г Шефик бе арестуван в Истанбул от отдела за данъчни престъпления на местната полиция заради данъчни измами. Въпреки, че бе търсен чрез Интерпол, Турция не ни го предаде и осъденият бизнесмен си живее спокойно край Босфора и до днес.
А какво да кажем за турския наркобарон Махмуд Йосджан, съпруг на една родна фолкпевица ?
Според Американската служба за борба с наркотиците-ДЕАЙосджан е един от най-големите наркобосове на Балканите. На 14 февруари 2002 г. Йосджан е арестуван у нас и обвинен като организатор на трафик на 33 кг хероин, влезли в страната на 27 август предишната година. Младият Махмуд, тогава 28-годишен, е наследник на турския наркоклан на братята Ридвани Мехмед Саид.
През 2004 г. състав на районният съд в Свиленград оправдаваЙозджан. Със същите доказателства година по-късно три смели жени от Хасковския окръжен съд го осъждат на 17 г. затвор. По това време Йозджан е болен и не е в съдебната зала. Докато съдебното решение стигне от съда на първия етаж в Хасковската съдебна палата до прокуратурата на втория етаж, минават 3 седмици. Когато служителите на Съдебната полиция отиват на адреса на Махмуд на столичната ул. "Мърфи", вратата отваря фолк певицата Лияна. Казва, че двамата с Махмуд са се скарали и тя не го е виждала цял месец. Междувременно Махмуд си вади фалшив паспорт и изчезва. И той е обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол като особено опасен престъпник. Махмуд вече 12 години си живее спокойно в Турция и никой няма намерение да го арестува. Любимата му Лияна го посещава доста често през границата, но какво от това?
Ферук Бекташ е последният турчин, който избяга от България след като извърши престъпление. Преди седмица той уби на място в челен удар семейство мотористи, но бе пуснат под домашен арест и ичезна от страната. Бекташ обаче не първият турски тираджия, убил хора на пътя в България и после изчезнал от страната. Това даже е масова практика.
61-годишния турски шофьор на тир Осман Дьомез прегази четирима роми край Поповица през март 2012 г. Той бе осъден на 5 години затвор, но е стоял зад решетките само 10 дни за четворното убийство по непредпазливост на пътя. Турскияттир “летял” с много над разрешените 70 километра в час, видял в последния момент бавно пъплещата каруца и “просто”я помел. След като на място убил четиримата роми, шофьорът бил задържан за 11 дни в ареста, но след това е освободен и е напуснал страната. Първо окръжният съд под тепетата преценява, че Осман може да се укрие, и постановява арест. Но на втора инстанция апелативните магистрати решават заради непредставена автотехническаекспертиза, че не може да се направи обосновано предположение, че Осман е убил четиримата роми, въпреки че те са загинали на място под тежестта на многотонния тир, шофиран от него. Самият шофьор обещава пред съда, че ако го пуснат, ще изпълнява процесуалните си задължения и ще се явява на делата. Но щом магистратите постановяват 10 000 лева гаранция и пускат Осман, той напуска страната и повече не се връща. Делото срещу тираджията убиец се е води изцяло задочно, като няма данни обвинението да е правило опити подсъдимият да бъде призован. Присъдата на турчина влиза в сила на 16 юли 2014 г. Едва през юни 2015 г. окръжната прокуратура в Пловдив внася в съда искане да се отправи молба към Турция да признае произнесената присъда. До днес резултат няма.
Стефан Ташев
