Те определиха като тоталитаризъм забраната за протести пред институциите. Студенти коментираха, че това е своеобразен опит да се затрие младото общество и мислещите хора.
Металурзи от „Кремиковци”, както и студенти излязоха на протест днес срещу поправки в закона за стачкуването, които забраняват то да бъде пред Народното събрание, Министерския съвет, Президентството и пр. Те определиха опита на МС да спре народния гняв като проява на тоталитаризъм. „В коя година живеем? В 80 и коя? Днес сме в 2009-та, в ЕС. Не сме бананова ребублика.”, се чуваше и от двата лагера.
От „Кремиковци” го приеха като несъстоятелност на парламента да си върши работата, опитвайки се да скрие това с абсурден закон. Те се заканиха на управляващата тройна коалиция, че ако бъде допусната поправката, за депутатите ще става все по-лошо.
Синдикатът на металокомбината излезе с декларация до президента Първанов, премиера Станишев и Георги Пирински. „Това е поредният опит да се ограничават правата на обикновените български граждани. Правото на мирен протест е основно човешко право, огласено в международния пакт за граждански и политически права и в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи...Когато представителите на държавната власт действат скрито, тайно и не се съобразяват със своите действия със структурите на гражданското общество, както при изготвянето на тази законова промяна, означава, че те не са достойни да бъдат управленци. И трябва да бъдат сменени с други хора, които ще защитават българския интерес.”, гласи част от декларацията.
От студентския синдикат също са изготвили подобен документ със сходни искания.
Според Кънчо Драгнев, председател на студентската организация СРОКСОС, ако поправките в закона се приемат, ще продължим да живеем в една фалшива държава. Пред Frognews.bg той добави още, че именно децата на днешните управляващи ще трябва да оцеляват в нея за бъдеще. Според Драгнев младите ще продължат да бягат в по-демократичните страни.
На протеста пред парламента присъстваха едва 20-тина студенти и 50 работници от „Кремиковци” – маркер за това, че студенти и млади хора изпитват все по-голяма апатия към протестни действия, за които днес техните колеги воюват.
