Преди време попитах един познат френски политик, за когото предварително знаех, че е добре запознат с положението в България, кое пречи на моя народ и моята страна, разказва във фейсбук писателят Димо Райков, който от години живее във Франция. И продължава:
Политикът ме погледна в очите и каза:
- И във Франция има корумпирани и невежи хора, случва се такива да се промъкнат понякога и в елита, и в някои нива на властта. Но разликата е тази, че у нас некадърните, тарикатите много бързо биват разпознавани и обществото ги отхвърля, то има непоносимост към невъзпитаните, към обичащите несвободата, към арогантните, към ласкателите, то много бързо ги отстранява и маргинализира. Критичната маса от народа и елита ни са читави люде, хора, които повече от всичко обичат свободата, които знаят какво значи да си свободен, толерантен, състрадателен, които преди всичко мислят за нацията и държавата си, а не само за собственото си благополучие и его. У нас никога решенията не се взимат и оставят в ръцете на хора с ограничени възможности, неграмотни и оперирани откъм усещане за морал. У нас никога простотията не се толерира, камо ли да се превърне в начин на живот, опростачването е противопоказно за френското възприятие.
Това е тайната, мили ми господин Райков, простичка е, нали?
Френският политик, както се вижда, бе деликатен, дори прекалено деликатен.И пределно ясен.
Да, наистина "тайната" е простичка...
Всъщност за нашите условия казаното от французина е доста, доста сложно.
И невъзможно за възприемане. И за приложение.
В това се убеждавам всеки път, когато стъпя на родна земя.
За съжаление.
И ми става тъжно, много, много тъжно...
А най-тъжното, трагичното е, когато разбереш, когато проумееш с всяка фибра на тялото и усещането си, че критичната маса от народа ни си харесва и сегашния начин на живот, а и тези, които го възпроизвеждат.
Тук вече и сетната надежда отлита...
