Предизборните сметки се объркаха сериозно и в новосъздадения хаос печеливши ще се окажат най-големите тарикати.
Лъчезар Лисицов
След безпрецедентните промени в Закона за избор на народни представители предизборните сметки се объркаха сериозно и в новосъздадения хаос печеливши ще се окажат най-големите тарикати. Поне в България е така – от хаоса печелят шмекерите.
БСП и ДПС безусловно са си направили добре сметката предварително. Партийните им играчи са претеглили всички възможни плюсове и минуси, за да се стигне до тези толкова сериозни промени в избирателния закон само 80-90 дни преди парламентарните избори.
Как реагира в създалата се ситуация лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов? Както обикновено, реакцията на софийския кмет съдържаше в себе си непукизъм, пренебрежение, първичност. Или така изглежда поне на пръв поглед. Лидерите на ГЕРБ Цветанов и Борисов заявиха неколкократно, че дори и за 31-те мажоритарни депутати ще се борят солово. Аргументите на Бойко са, че „всяка една партия трябва самостоятелно да се явява на изборите и да защитава платформата и програмата си, в противен случай се промива цялата отговорност”. Думите на Цветанов пък бяха: "Ще се явим самостоятелно на изборите за ЕП и Народно събрание, но за мажоритарните ни кандидати бихме се възползвали от подкрепата на по-малки партии, за да няма пилеене на гласове".
Всеки би се възползвал от подкрепата на по-малки партии, но не стана ясно дава ли си сметка формалният лидер, че всяко нещо си има цена. Особено в политиката. Не е коректно Цветан Цветанов да очаква, че другите десни партии ще подкрепят мажоритарните кандидати на ГЕРБ просто ей така, за да не се пилеят опозиционни гласове.
Защо Борисов се страхува да се коалира предизборно за 31-те мажоритарни кандидати? Вероятно главният аргумент на кмета е, че това ще предизвика отлив на гласове от партията като цяло. Бойко има стил на поведение, а и вероятно на мислене, на човек от народа. Той добре знае, че, от 2001 г. насам, у нас властва времето на политиците-герои, неоцапани от властта. Така Симеон спечели 120 депутата преди 8 години, така „Атака” вкара повече народни представители от СДС и ДСБ през 2005 г., така и самият Борисов победи на евровота и местните избори през 2007 г. Очевидно, местното властване на ГЕРБ в София и по места не се е отразило на рейтинга на партията. Напротив – през последните месеци той се вдига. Бойко успява да поддържа пред своите избиратели образа си на политически девственик, останал неопетнен от управлението. Ето защо Борисов държи да не се омесва по никакъв начин със старите десни формации, пълни с лица, облажили се от предишни правителства и загубили доверието на масовия избирател.
Въпросът е, добър ход ли е това? Защото докато управленческите качества на софийския кмет стоят под въпрос, то способността му да напипва точно обществените настроения и да излъчва доверие и харизма у средностатистическия българин не подлежат на съмнение. Бойко има като че ли уникалното качество да се гледа отстрани, през погледа на масовия избирател, и, според този си изглед, да продуцира правилно поведение в трудни ситуации. Дали обаче Бойко е успял да интерпретира правилно онова свое седмо чувство и по отношение на мажоритарните кандидати? Защото този път като че ли бърка и това може да му струва твърде скъпо.
Всъщност Борисов може би си прави една проста сметка. Последните социологически проучвания дават подкрепа за ГЕРБ в рамките на 29-30%. На БСП дават около 15%, а на ДПС – 7-8%. И Бойко смята: 15+8=23<30. Просто и елементарно.
Ето какво сочи обаче анализът на последните местни избори, проведени на 28.10.2007 г., когато трите партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, се състезаваха едновременно за общински съветници в цяла България. БСП+ДПС взимат повече гласове от ГЕРБ в 15 от 31-те мажоритарни райони – Благоевград, Варна, Велико Търново, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Пловдив-окръг, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен. И тук се вземат предвид гласовете само на жителите от областните градове. А е добре известно, че гласоподавателите на БСП и ДПС са много повече в по-малките селища, които също влизат в мажоритарните райони. И така, няма да е чудно ако двете партии от управляващата коалиция победят на още няколко места, такива като Бургас, Видин, Враца, Добрич, Сливен, Стара Загора, Ямбол. БСП и ДПС вероятно ще играят заедно за повечето мажоритарни мандати. Електоратите им са „железни” и едва ли ще има голям отлив на техни избиратели заради общите им действия.
Размерите на мажоритарните райони съвпадат с многомандатните, което е крайно несправедливо, защото те имат големи разлики в броя гласоподаватели. И така области като Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, даващи по 4-5 пропорционални мандата, мажоритарно са равни на Бургас, Варна, трите софийски района и двата пловдивски, излъчващи между 10 и 14 депутати. В 90% от случаите това се оказва пак в полза на БСП и ДПС. И така, много е вероятно БСП+ДПС да вземат 19-20 мажоритарни мандата, а ГЕРБ да вземе около 8-9. Останалите 2-3 мандата ще бъдат спечелени вероятно от други опозиционни партии и/или независими кандидати, като братя Галеви.
Ако избирателният закон не беше променен, 31-те мажоритарни депутати щяха да са си пропорционални, като останалите 209, и тогава, съгласно последните социологически проучвания, БСП+ДПС щяха да вземат от тях около 11-12 мандата, а ГЕРБ – 16-17.
Изводът е, че ГЕРБ губи от мажоритарните кандидати 7-8 депутата, за сметка на БСП+ДПС.
Ето какво означава това в крайна сметка. При 240 пропорционални депутати, и при днешните социологически проучвания, ГЕРБ щеше да вземе около 105 депутата, а БСП+ДПС – около 85. Заради новия закон, обаче, установихме, че ГЕРБ дава 7-8 мандата директно на управляващите. И така се получава: ГЕРБ – 97-98, а БСП+ДПС – 92-93.
„Синята коалиция” щеше да получи около 19-20 депутата по стария закон. Тогава ГЕРБ+сините щяха да имат абсолютно мнозинство от около 124-125 депутати. Ако приемем и РЗС за днешна опозиция, те можеха да добавят още 10-11 депутата към горните, за да се стабилизира новото мнозинство.
Днешният закон обаче казва друго. Оказва се, че „Синята коалиция” може да не прескочи бариерата. А ако я прескочи, ще вземе 18-19 депутата, ако включим и евентуален мажоритарен сред тях. Заедно с депутатите на ГЕРБ, това означава около 116 народни представители във формат ЕНП. Тогава ще се наложи да бъдат включени в управляващата коалиция евентуално и РЗС и/или Атака, които са доста непредвидими партии. Управлението може да падне много скоро след това.
Ако сините не прескочат бариерата, тогава положението за Бойко става още по-страшно. Ще му се наложи да се прегърне с „Атака” или дори с БСП. Ако пък Борисов реши да изпълни клетвите си, че няма да се коалира с партии извън формата ЕНП, ще трябва да сдаде мандата за съставяне на правителство на социалистите. Тогава никой не знае какво ще стане.
Ако ГЕРБ все пак реши да се коалира мажоритарно със „Синята коалиция” и „Напред” и отново се вземат предвид резултатите от местните избори през 2007 г., ще се окаже, че ДПС+БСП ще победят в около 10 едномандатни района, а другите 20-21 ще бъдат спечелени от днешната опозиция. „Атака” сама не може да бие никъде. Тогава ГЕРБ+сините+”Напред” ще имат общо около 121-125 депутати ( ако сините прескочат 8-процентовата бариера, a „Напред” не преминат 4%). Безспорно, едно такова мнозинство ще е доста нестабилно, но все пак ще го има. Видно е, че при всички положения промените в изборния закон ще са в ущърб на днешната опозиция ( дори и ако ГЕРБ, Синята коалиция и “Напред”се обединят мажоритарно). Все пак изгледите пред тях ще са далеч по-добри ако са обединени за мажоритарния вот. Другият им шанс е Конституционният съд да отмени мажоритарните депутати преди провеждането на изборите.
