Кметът на София Йорданка Фандъкова и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова са от преторианската гвардия на Бойко Борисов. Те биха дали за него всичко. Защото му дължат много.
Но това би било достатъчно, ако ставаше въпрос за семейни или вътрешно партийни работи. За съжаление и двете дами заемат постове, от които в голяма степен зависи не просто доверието в институциите, но и спокойствието на обществото. Дори математически погледнато Фандъкова и Бъчварова „осигуряват” поне половината гласове за ГЕРБ на изборите. Фандъкова трябва да се хареса на поне 300 000 души от двумилионната столица, а Бъчварова има задача да привлече останалите бюлетини от страната. Ако МВР беше осигурило спокойствие и ред. Употребяам минало време, защото и двете вече са изпуснали контрола, който уж вярваха, че е в ръцете им и нещата тръгнаха по нанадолнището.
Протестите в Младост -1, 2, 3 и 4 са само началото на общественото недоволство в София.
Пълна измама се оказаха всички твърдения, че кротката и сговорчива кметица прави нужното градът да бъде поне на задоволително европейско ниво. Хвалбите с метрото вече не лъскат имидж. Първо, защото „постижението” метро е реалност в останалия свят отпреди десетилетия. И второ – това не е някакъв подарък, а задължение на общината и градоначалника. Подаръци са отсечките, които се дават на приближени фирми, които отчисляват от печалбата „фонд благодарност”. Зъболекарят не се хвали, че е извадил три зъба или е направил две коронки за един ден. Нито овчарят, че е издоил 100 овце. Това им е работата. Щяха да са знаменитости, ако бяха поставили рекорди в работата си без от това да пострада качеството, нито да се вдигне цената на услугата и млякото. Фандъкова и екипът й обаче свикнаха да се хвалят с всяко посадено цвете и всяка запълнена някак си дупка. Всъщност става дума за нескончаем ПР, омръзнал отдавна на столичани.
Прехвалените ремонти всъщност са огромна столична язва. Наследството на бившия главен архитект Петър Диков е повече в областта на криминалистиката, отколкото в услуга на столичани. Фандъкова обаче нямаше смелостта да изрече това на глас, както и да разпореди задълбочена проверка на стореното от Диков (и брат му). Или за нея са тайна воплите на строителни и проектантски фирми в София, които надуваха цените до небесата, за да могат да вместят в тях подкупите за лицата в общината, които подписват важни документи и разрешителни. Ако е било тайна – за какво ни е толкова наивен кмет? Но ако е знаела – значи е съучастник.
Жителите на „Младост” вече показаха нетърпимост към безобразията. Дори разрешителините за строежи формално да са законни, те са в крещящ рарез с интересите на хората. По простата причина, че им отнемат правото да живеят нормално. Това са потъпкани човешки права. Дори от Мерцедеса Фандъкова би трябвало да е забелязала, че квартала се превръща в презастроено предградие, в което въздухът отдавна не достига. Когато блоковете са на метър разстояние един от друг, когато пъшканията и музиката са общата звукова картина, местата за паркиране - повод за нерви, крясъци и престъпления, а уличките между блоковете минни полета – това се пише на сметката на кмета и неговия екип. Ще става все по-горещо, г-жо Фандъкова.
Кретенските ремонти, които увеличават хаоса в движението, вместо да го облекчават, също се пишат на кмета. Благата усмивка не може да скрие и очевадната корупция при „награждаването” на мафиотски фирми с многомилионни обществени поръчки за т.нар. отсечки от околвръстния път. Северната дъга е христоматиен пример, от който могат да се учат и сицилианската, и руската мафия. Кметицата със сигурност знае кой и защо е посочил победителя, но си трае, разчитайки на обществената търпимост и неинформираност. Вече не е така. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Поне това от Маркс би трябвало да е запомнила Фандъкова. Това важи за повечето дейности на общината. А е така, защото тя не просто допуска, а стимулира и прикрива заграбването на бизнеса от партийни фирми и функционери. Нищо, че те действат”под прикритие”. По същият начин общината облагодетелства определени медии, за да й осигурят лъскав образ на майка, която обича и се грижи за своите деца. Тази манипулация се изтърка. Фандъкова е рожба на брилянтния план и нюх на Борисов да се огражда с чинопреклонни хора. Играта на любими царедворци обаче е до време. Това на Фандъкова изтича. Спасяват я единствено интересите на останалите партии в общината, както и нежеланието на социалисти, реформатори и патриоти за защитят обществения интерес на столичани.
В голяма степен това важи и за министър Румяна Бъчварова. И тя като Фандъкова бърка личната преданост към ръководителя-икона със службата на обществото. Лоялността и на двете може да се измерва единствено с тази на поклонниците, нощуващи по манастири и храмове, в очакване на чудо и на каракачанките в двора на Борисов. Скромният списък от професионални качества на двете бе компенсиран за известно време от щедростта на Борисов, но и това не е безкрайна величина. Защото не могат да надскочат партийната и личностната обвързаност. Да си повярваш, че можеш да се справиш със сектор „Сигурност”, без да притежаваш дори повърхностни познания за него е утопия. Когато обаче се вземеш насериозно – става още по-страшно. Прикриването на факта, че от теб нищо не зависи, а си просто изпълнител на чужда воля, те превръща в 100-процентова марионетка. За година и нещо под ръководството на Бъчварова МВР затъна първо в управленска, а след това и в кадрова криза. С подлото съдействие на Цветан Цветанов шайката на Пеевски и самият Пеевски завладяха най-важните позиции в системата. Полиция и отделни служби преминаха на пряко подчинение на кръга #Кой. Бъчварова не само е безсилна да се справи с това, но и охотно съдейства за реализацията на разпада във ведомството. (Същото важи и за ДАНС.) Опитите й с чести, но безлични медийни изяви и добре подбрани костюмчета да ретушира проблема, само прави нещата още по-гротескни. Разкриваемостта на престъпленията е под санитарния минимум. Манипулираните статистики са за пред Брюксел и премиера, но хората отдавна не им вярват. Те живеят в непрекъснат страх, а когато се сблъскат с бруталната престъпност, се затварят в себе си или търсят спасение по друг начин. Защото нямат грам доверие на МВР и полицията. Няма и как да имат, ако то трябва да бъде олицетворявано от нелепо присъстващата Бъчварова, главният секретар Георги Костов и още дузина висши комисари, които не са арестували жив бандит през живота си. Затова и КПД е нулев. За година и нещо нито един що-годе известен или крупен престъпник не е влязъл в съдебна зала. За присъди да не говорим. За противодействие на корупцията – още по-малко. Съдействие, а не противодействие е думата, която свързва МВР с организираната престъпност и тази на „белите якички”. Показните акции със заловени автокрадци са повече цирк, отколкото сериозни действия. Всички опити на Бъчварова да опровергае това трайно мнение за работата й, са губене на време. Фаловете на ведомството са толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени. Взаимодействието с прокуратурата също е фалшиво. Държавното обвинение се държи с МВР като – извинете за израза – с проститутка. Когато му е кеф я ползва, а после я презира, защото не съответствала на нивото на неговите критерии за морал и пр. Периодичните декларации колко всичко е готино са лицемерие. Протестите на мотористите са само един от знаците, че номерът вече не минава.
Така лелеяната стабилност, за която премиерът непрекъснато говори, се пропуква преди да е постигната. Дали верните му кадри го правят нарочно или толкова могат – е все едно. Фандъкова и Бъчварова са две от слабите места на властовата крепост. Там ще удари общественото недоволство. От сигурни бастиони Столична община и МВР се превърнаха в язва. Там се калкулира народно недоволство, което ще се трансформира в критична маса, която ще потърси правата си. Като не става с диалог, ще стане по трудния начин. Открай време външният натиск е водел до вътрешно напрежение, конфликти и в крайна сметка борба на лобита и кръгове. Защото не става въпрос за служба на обществото, а за интереси и пари. Ако бяхме държава на законите и будните граждани, двете дами вече щяха да имат вземане-даване с правосъдието. С регулаторните и финансовите органи също. Спасява ги засега покровителството на Борисов, което обаче е с лимит. Въпреки фанатичната си преданост обаче именно Фандъкова и Бъчварова ще сторят злото на ГЕРБ и неговия лидер – разпада отвътре.
А ако пиарите на двете дами ги успокояват, че подобни писания са злостна и преднамерена кампания, да ги попитат, кое от изброените неща не е вярно. След това да ги уволнят. Без тях ще се задържат малко повече във властта.
Това не са единстените пробойни в ГЕРБ. Войни се водят между партийни фирми за обществени поръчки, позиции в администрацията и общините. Това срива доверието в партията. Върхът на всичко е предателството на Цветан Цветанов спрямо Борисов с единствена цел да заеме мястото му. Дворцовият преврат е въпрос на време. Вече се водят разговори с чужди посланици и важни фактори в чужбина. Но за това ще стане дума в следващия коментар.
Борис Петков
