Нови доказателства за най-ранните писмени знаци на нашата планета са открити това лято в археологически обект при плевенското село Рибен. Те са от преди 5000 години преди новата ера. Това съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Плевен археологът д-р Володя Попов. Той уточни, че екипът, който работи на античното селище, е ръководен от доц. д-р Сергей Торбанов от БАН.
Откритата глинена плочка с пиктограми - писмени знаци, които са в основата на раждането на писмеността, носи стилизирана информация, която най-вероятно показва отношението на древните хора към божествата, поясни д-р Попов. По думите му съдовете с подобни писмени знаци са били използвани за култово-обредни ритуали, а разчитането на знаци отпреди 7000 години е много трудно.
Най-старата писменост в света открита у нас
Със сигурност обаче, намерената плочка при село Рибен носи писмени знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години по-късно, допълни специалистът. Според него откриването на този вид протописменост в Рибен, е ново доказателство, че първата форма на писмено предаване на информация на Земята чрез знаците върху тези глинени съдове е ставало точно тук - на Балканите и в България предимно в Северозападна България.
Надписите на Орфеевия кивот предхождат египетската писменост
До момента подобни артефакти са намерени в този район около 120 на брой, и това е откритието на века за писмената комуникация на човечеството, смята доц. Попов.
Археологът е убеден, че протописмеността в света се ражда тук и поредният артефакт при Рибен е едно от доказателствата. В Рибен находката е съхранена в селище, върху което след това е построена римска станция, която се разкопава от археолозите.
Директорът на музея в Плевен д-р Володя Попов заяви, че са спрели засега разкопките, защото е нужно през следващата година да бъдат привлечени още специалисти - сред които Иван Вайсов от Националния археологически институт при БАН. Д-р Володя Попов също възнамерява да се включи в проучването в Рибен, защото е специалист точно в тази област на познанието.
