Залозите в президентската кампания не са това, което си представяте. Категории като „обществен интерес”, „просперитет на държавата” и „грижа за гражданите” са приоритет на задкулисието в президентската надпревара, колкото и за руската мафия и Камората. Играе се на корпоративно и политико-корпоративно ниво. Сантиментите са изключени. Социалните лигавщини – също.
Мнозина не вярват, че избраният от БСП и АБВ кандидат за президент Генерал Румен Радев, в един момент ще се превърне в чучело. Или в марионетка – все едно. Защото си мислят, че достоен офицер, добър пилот и уважаван командир може без проблем да стане и държавен глава. Няма да оспорвам този вид наивизъм – който е добър в едно, значи е добър и в друго. Ядем попарата на такива физкултурници и професионални рекетьори в политиката. За Радев е по-добре да не спечели, за да му остане ореола, с който червената публика го дари преди дори да се е запознала с него. Ако пък влезе - по стечение на обстоятелствата - на „Дондуков” 2, го чакат тежки дни и кошмарни нощи. Защото ще е усетил, че мястото не му е по мярка. И защото вероятно е човек със съвест. Но да оставим Радев на радостта му, че е участник в голямата игра. Състояние, сравнимо с това на младоженеца, който вярва, че сексът с булката ще продължи до края на дните му. И че булката е само негова...
За нас е важно да проследим нишката на неговата поява, за да вдигнем завесата на скритите мераци, цели и зависимости. Узнаем ли мотива за номинирането му, ще лъснат и кръговете, които са го посочили, за да свърши една работа.
Шлемогонецът Първанов
След провала на „големия шлем” и два (не)успешни мандата като президент Георги Първанов е решен на всичко, за да получи реванш. Начало на стратегията му бе колаборацията с Бойко Борисов за участие на лявата АБВ в дясното управление. Направи го, въпреки омразата си към Борисов, защото му бе нужно да се докопа до властта. И досега има съмнения, че ГЕРБ от своя страна са прехвърлили гласове на изборите, за да може абевето на Първанов и Петков да се чучне в парламента. Получи се. (По време на грозните сцени в Арена Армеец, заключени врати и припаднали членове на комисии бдителността падна под нулата... какъвто бе замисълът.) След като си поигра известно време на ляв в дясно управление и видя колко са силиците на реформатори и патриоти, Първанов закопня за трети президeнтски мандат. Нарцисизмът му го докара до самономиниране. Като усети обаче ледения повей откъм рeдиците на избирателите, набързо реши, че ген. Радев може да го представлява. Пробута го на Корнелия Нинова чрез верните си олигарси в БСП като щедро позволи социалистите да се похвалят с авторство на откритието. Нинова бе принудена да приеме, защото иначе рискуваше военни действия срещу цели кръгове в партията на Благоев и Димитров, образно казано. Трудни битки с големи жертви.
Не обаче имагинерната власт на държавния глава е мотивът за задкулисните игри на Първанов. Той може да не се къпе в електорална любов, но като водещ играч на „тъмните сили” се е доказал. Затова и любимото му меню е: енергетика, петрол и оръжейни сделки. Оттам идват и досега „доброволните” пожертвования за неговата партия тип „чекмедже”. Така големият политик де Гол наричал малките политически формации, съществуващи в политиката чрез машинации, съмнителни сделки и шантаж. Те обикновено разчитат на лобита в тайните служби, на масонски кръгове и компромати.
И ако дружбата на Първанов с един от лидерите в оръжейния бизнес Петър Манджуков се е разсъхнала по зависещи от него причини, то другите му верни олигарси продължават да го покрепят. Николай Гигов, Пеевски (сравнително нов, но силно мотивиран) и други акули от оръжейния бизнес са налице. Те са нужни на Първанов и той на тях, защото разчитат на сделките за превъоръжаването на остатъците от Българската армия. Далеч от обществения поглед и контрола на Брюксел. Българските институции ги изключвам, защото те не функционират от години, а ако го правят от време на време е избирателно и по нареждане на някой от олигархичните кръгове.
Избраниците
За целта на Първанов са му нужни двама-трима силно предани бизнесмена, които да отстояват интересите му. Първият е пернишкият бизесмен Люси Стойков. Казват, че на него е поверена енергетиката. Стойков заменя собственика на „Фронтиер” Красимир Георгиев, който от години живее в Швейцария, въпреки че не е прекъснал връзките си в България. Стойков, според някои е доморасъл бизнесмен, станал такъв от барман. Но защо не, след като авиатор се смята подходящ за президент...
Другият играч, близък на Първанов, е Богомил Манчев – босът на „Риск Инженеринг”. Той имаше известни проблеми с прокуратурата, но обвиненията, както се очакваше – отпаднаха. Те всъщност не бяха с цел правосъдие и върховенство на закона, а чист политически рекет, но Манчев се измъкна от капана. Как и на каква цена – той си знае. Манчев не получи това, което очакваше от реализацията на проекта АЕЦ – Белене, защото той се провали и сега очаква компенсация. Т.е. включване в поредното подгряване на тенджерата с „втора атомна”. Може и да си е изнесъл голяма част от бизнеса в Лондон, както твърят запознати, но интересите му в България си остават. Освен това захранването на офисите в британската столица идва именно от бедна България... Но това е друга тема.
В играта е и Георги Христозов, бивш шеф на ТЕЦ „Марица-Изток 2” и на Българския енергиен холдинг. Някои го наричат мафиот, но понеже у нас няма мафия, го приемаме като човек с нюх къде са парите в енергетиката и как може да се стигне до тях. Близък съратник на Делян Пеевски, но поддържащ топли връзки и с Първанов. Със сегашната власт също е ОК.
В играта са и други. Целта на Първанов е да играе привидно в тандем с Борисов. Той урежда размразяване на проектите по линия на енергетиката от Москва, а Борисов осигурява щедрото писмо от Жан-Клод Юнкер. Борисов вече свърши своята работа, остава и Първанов-Петков да докажат, че руското лоби, с което се хвалят, не е балон с хелий.
Къде е човекът от Перник в тази схема? Ами Люси Стойков ще отпуска квотите, на определени хора, т.е. ще реже енергийната баница. Освен близък на Първанов, Стойков е в добри отношения и с ръководството на ГЕРБ и на държавата. Това го прави подходящ за поверената му роля. На „Позитано” 20 все още има хора, които се мръщят, че Стойков станал олигарх покрай Първанов, а името му е замесено в овехтелия вече скандал за източване на пари по САПАРД, но всъщност именно това го прави точния човек за поставените задачи.
Стойков е толкова важен за Първанов, колкото и другият му приятел – Валентин Златев. Шефът на ЛУКойл – България отдавна е в тесния приятелски кръг на лидера на АБВ. Той дори сватбата си направи в резиденция „Бояна”, а Първанов не му стана кум единствено за да не афишират толкова явно дружбата си. Някои дори смятат, че Първанов има заслуга за идеята акцизът и ДДС на горивата да се плащат от потребителите, "Лукойл Нефтохим" да отчита загуби, а цялата печалба да минава през регистрираната в Швейцария дъщерна фирма на "Лукойл" - Litasco. Схема, която прекрасно работи и до днес въпреки наличието на представител на държавата в ЛУКойл - България. Тази схема бе и една от причините за инфаркта на тогавашния шеф на митниците ген. Ваньо Танов...
Златев е близък и на премиера Борисов.
Какви ще са ползите за България от съживяването на енергийните проекти с Русия е спорно, но със сигурност за горните лобита това означава нови милиони.
Интересът, който посочи генерала
Енергетика, петрол и оръжия – менюто на ловеца и два мандата президент Първанов. Затова му е нужен ген. Радев. Хем ще преговаря с руската страна под диктовката на своя настойник, хем ще подписва и поръчките за бойна техника и въоръжение за оредялата ни войска. Става дума за стотици милиони. А комисионите са седемцифрени. Първанов вече е проигравал такава схема с вертолетите и френските кораби. Така че Радев ще трябва да даде всичко от себе си, за да не разочарова кръгът зад гърба му. Ако бъде избран, разбира се.
А реализира ли се планът с „нашия” президент, ще дойде ред на следващата крачка – парламентарните избори. Предсрочни или редовни е без значение за задкулисието. То е готово за всички варианти. Включително да обещава на Корнелия Нинова премиерския пост. Чува се, че и за определени министерства се провеждат наддавания в момента.
Къде е Борисов в тези схеми? Лидерът на ГЕРБ още е най-силният и Първанов трябва да се съобразява с това. Затова надеждата е, че сегашният министър-председател може да се премести на „Дондуков” 2 и да освободи големи пространства за действие. Действия на руските лобита. Под флага на НАТО и ЕС, разбира се. Политическата мафия знае как стават тези неща.
Енергетика, петрол и оръжия...
Никакво общество, държава, демокрация, закони, правила, борба с корупция, борба с организираната престъпност, защита на гражданите, законност, развитие на бизнеса, спасяване на селото. Нищо от тези неща не влиза в програмата, която ни се пробутва. Моделът #Кой не е просто един Пеевски, па макар и толкова едър и натрапчив. Това е мрежа от най-доверените, безскрупулни и коварни олигарси, богатеещи от бюджета на страната и обществените поръчки. Те друг бизнес не владеят. Милионите им зависят от политическите протекции и банкова (избирателна) щедрост. Представете си само, как онзи общински съветник от ДПС в Плевен пребива хора и ги кара да ядат сурова риба, заплашвайки да ги унищожи, защото съд и прокуратура са под негова власт. Сега си представете какво правят олигарсите и техните политически маши, които разполагат със стократно повече власт от плевенския разпасал се депесар.
Не ни чакат избори за президент
Гласуването ще е част от пренареждането в политическото пространство. По-малките, но хищни партии, ще търсят дослук с по-силните. Ще се обвържат с тайни договорки, ще си помагат, за да останат на власт. Да запазят статуквото. Не ги интересуват нито стабилността, нито стандарта на държавата и българите. Пускането на генерали в надпреварата е търсене на ефекта на мъглата: не виждате нищо, но ви казваме, че оттатък ви чака слънчево време и райско изобилие. Генерали в ролята на пешки. Не ги търсят, защото са свестни, а защото а свикнали да изпълняват заповеди и да се подчиняват. Дали го осъзнават е без значение. Когато разберат, че са използвани, ще бъде късно. А и няма да имат доблестта да признаят. Защото ще е признаване на собствената им наивност и глупост.
Къде са в тази схема избирателите? Те са гласовете, с които ще се реализират олигархо-политическите планове на силните кръгове. Те са планктона, с който се храни мафиотизираната политическа класа у нас. Манипулирани резултати, отхвърляне или омаловажаване на резултатите от референдума на Слави Трифонов и екипа му. Няколко изтъркани лозунга за стабиност, правов ред и използване на геополитическата обстановка. Прах в очите на хората. Това е положението. Не си правете илюзии. Всичко е сделки, сделки и пари. Много пари.
Енергетика, петрол и оръжия. Политици и олигарси. Мафия и модела #Кой.
Народът? Народът да гледа телевизия. Да гине по пътищата. Да се бие на околовръстното и по дискотеки. Да оскотява от дрога и алкохол. Да го насилват и грабят по селата. Въобще – да се оправя както знае. Шибаният български народ. Кой въобще се интересува от него?
Д-р Димитър Попкутуев
