В Зимбабве се живее по-спокойно и по-добре отколкото в България. Това твърди българка, живяла 16 години в африканската страна. Сега 10 години, след като се е върнала, тя иска пак да отиде в Зимбабве. През 16-те години, прекарани в Африка, България й липсва много. Затова се връща. Днес обаче оценява това като голяма грешка.
Маги Николова заминава в Зимбабве през 1990 година, когато в България основните хранителни продукти липсват и се купуват с купони. Връща се 16 години по-късно през 2006-та. България е различна, има луксозни магазини и стоки. Няма купони, но и хората са се променили, констатира тя: „Преди да замина за Зимбабве си спомням как учителите бяха на почит, имаше уважение към тях. Когато се прибрахме, това липсваше. Не можех да преживея този факт".
Маги Николова завършва висшето си образование в Зимбабве. Учи психология в университета в столицата Хараре. Там се омъжва и за приятеля си от България, който заминава при нея след казармата. В Зимбабве ражда двете си деца. Те имат само българско гражданство, защото родителите им са българи. В Зимбабве, макар и много трудно заради цвета на кожата си, взима шофьорска книжка, която е метална, а не пластика.
България им липсва много и решават да се върнат. Децата се адаптират трудно, защото разбират, но не говорят български.
„Когато се прибрахме им беше много тежко. Бяхме наели учителка и идваше по 6 часа всеки ден да се учим на български език", разказва Маги.
Връстниците им в училище ги приемат трудно, защото идват от Африка.
Днес Маги Николова казва, че Зимбабве и липсва и иска да се върне там: „Липсват ми усмихнатите хора. Като вървиш по улиците хората те поздравяват независимо дали те познават или не. Тук в България подминаваш хора, които познаваш. Всеки е с тревоги и грижи, изписани по лицето. Това действа подтискащо. Тук всичко е много забързано. Човек няма време да се срещне с близки, с познати, с приятели. Всичко ми липсва".
Маги признава, че много е искала да се върне в България и да живее тук, в родината си. Днес обаче смята това за грешка: „Едва когато се прибрахме окончателно видях, че наистина сбъркахме, направихме голяма грешка. В момента, в който синът ми завърши и реши да отиде нанякъде, определено искаме да се махнем".
