Хип, хип, ура! Победихме! Москва отстъпи, а Господ е българин! Ще строим “Южен поток”- със същата вяра и упование, с които строихме живота нов! Руско-български проект с руско-български пари, сюблимен и ненакърним като руско-българската дружба. Няма да ни вземат тръбите, ще ни ги оставят.
Ще строим заедно, опрели братски рамена, едни други, паралелни тръби. Няма да ни излезе много скъпо. Само малко – само половината от онези 10-15 милиарда евро, които ще струва. Ще строим и АЕЦ “Белене”! Руски проект с руски заем. Обещаха ни 3.8 милиарда евро като първи транш. С незнайна лихва, но пък с държавни гаранции от България. И на българска територия.
Подобни мисли би трябвало да се въртят в главата на всеки българин – според управляващите. Станишевата “победа” в Москва би трябвало да окрили духа и одари сърцето му с трепетно очакване на следващия мандат на тройната коалиция. Което е и същностната цел на спектакъла, умело режисиран от спецовете в София и Кремъл. Нагнетяване на напрежението, прехвърчане на искри, драматично изстъпване на родното Гоце , което с ботевски интонации в гласа много моли Големия брат: “Много моля „Газпром” да не определя с кого ще се контактува в България. Моля нашият суверенитет да бъде зачетен.” И бидохме... зачетени.
След безпрецедентното унижение на Станишев пред вратите на Кремъл, каквото не би изтърпял и зулуски вожд. След господарски демонстрирано презрение, чиято цел е да повиши напрежението до крайна степен и да сгъсти отчаянието в българското сърце при опустошителната констатация, че отнийде взорът надежда не види. И изведнъж, тъкмо когато преглъщаме на сухо и оплакваме потъналите си гемии, се явява епическият герой, юнакът Стан...
Не! Какъв ти тук Станишев, по дяволите! Путин се явява. Пристига като Радецки – с гръм – и оправя всичко. Не някакъв си жалък Медведев, а самият Путин! Разбира той болката и скръбта в славянските ни души – и щраква с пръсти на експертите и газовиците: отбой! Няма да им взимаме тръбата. Ще строим нова – напук на операта “Набуко” и надутия й европейски хор. По дъното на Черно – а ако потрябва – и на други морета. Докато опашем, пристегнем и съвсем омотаем полагащия ни се континент.
И ние се радваме, разбира се. Московската сага приключва с хепиенд. Както се полага на всяка благоприлична сапунка. Станишев е понесъл кръста си по Плешивия хълм на раболепието и достойно защитил националния интерес. Само Първанов е натирен – неговата битка с посредниците не минава. Както казва другарят Путин – там въпросът не е политически, там въпросът е икономически.
Радваме се и в радостта си забравяме, че не България има интерес от тези два проекта. Интерес има Русия. Тя иска да съхрани газовия си монопол, да стегне Европа в тръбите си, да гарантира позициите си на световен рекетьор и да прецака “Набуко”. Тя има интерес след Чернобил нейна атомна централа да се пръкне на европейска земя. Тя има интерес нейният троянски кон мирно да пасе овес в яхъра на Кремъл. Тя има интерес от безропотен политически лост на Балканите. Тя има интерес да реализира баш в центъра на кризата енергийните си мегапроекти – като други платят масрафа и кръчмарската сметка.
Затова ни се “дават” сега тези 3.8 милиарда евро, та да си строим “Белене” – с руски изпълнители и с мафиотски подизпълнители. С незнайна още лихва обаче: според някои източници тя ще възлиза на 16.5%. И с държавни гаранции. И още ще ни дадат, когато потрябва. И да си платим строежа на газопроводите ще ни дадат. Колко му е – нали те ги строят, нали това е стратегически важния техен проект. Освен това е добре известно какво става с неспособните да си платят длъжници. Фалират – и заложената собственост им става притежание на заимодателите. В случая гарант ще бъда българската държава. И тя също така е залогът, който ще стане руска собственост. Е – не де юре, но политически. Същото е в интерес и на Станишев, и на Първанов, и на техните стратегически съюзници или просто мекерета. Защото в една обвързана България, в която всяко правителство ще бъде предварително обезсилено от сключените сега споразумения, те ще бъдат наместниците, които ще свеждат до знанието ни волята на господарите. И така ще бъде во век и веков – както дружбата – вечната и ненарушимата.
Това е смисълът на хепиенда в историята с разните там енергийни форуми и международни недоразумения. Добре обмислен и прецизно режисиран хепиенд – сопред най-добрите руски традиции. Е, вярно – не по Станиславски. Нито пък по Майерхолд. А просто по Московск
Едвин СУГАРЕВ
Svobodata.com
