Изпепелените Тютюневи складове са двете най-важни сгради, емблемата на културата ни, на Пловдив и на благодетеля Кудоглу. Пловдивчани реагирахме толкова емоционално, защото някой се опита да изгори историята ни. Това каза пред bTV евродепутатът Мария Капон.
Парите от наема на тези две сгради навремето са се давали за подкрепа на народа, основно за здравеопазване, имало е 11 трапезарии в града, за да се хранят бедните, поясни Капон.
По думите й, когато през 2004 - 2005 г. са се продавали складовете, не е имало концепция, никой не си е задал въпроса какво е искал благодетелят.
„Последствията са много, това, което се случва е системна грешка, тя не е само палежът на алчността. Кудугу показва другият морал. Той иска един различен морал.
Когато ние унищожим културата си, нашите деца нямат бъдеще. Няма никакво значение дали имаме 2 млн. емигранти, ако те нямат земя, защото нашата земя и нашата родина са благодарение на културата ни, на паметта, която имаме, иначе се превръщаме в едни ходещи покемони някъде по света.
За сградата, откъдето тръгнал пожарът, районният кмет казва, че собственикът много почтително си е плащал за тротоарно право. Значи те са готови да взимат пари, когато става въпрос за тротоарно право и да ги взимат редовно, но когато става въпрос за контрол, това не го правят. Дори да приемем, че клошарът е виновен, някой е трябвало да види, че тази сграда е безстопанствена”.
Сега идват купищата проблеми – какво се случва с националното културно наследство и става въпрос за обобщения пример, защото Пловдив е България в случая".
„Факт е, че кметът Тотев първо се правеше, че не знае чия е сградата, от която лумна пожарът, районният кмет знаеше, че са взимали такси за тротоарно право и накрая се оказа, че всички знаели, че има клошар . Той е изгодният, за да го отнесе. Има и други сгради, които паднаха в жертва на този пожар.
Това е огнена клада на алчността. Романът „Тютюн” беше пред очите ни няколко дни”, заяви Капон.
