71% от анкетирани възрастни хора в столичните квартали „Люлин”, „Дружба”, Младост” и „Обеля” признават, че харчат близо 30 на сто от пенсията си за талони от игри на щастието.
На 74 години съм, но ако спечеля 100 хиляди и нагоре, ще се махна от тази държава. Тук умирам от рак, а в Германия или Израел, ще си платя, да се грижат за мен като за бял човек и да умра като такъв. Това заяви пенсионерът Васил Динев, бивш строителен инженер пред репортер на Фрог нюз. Динев е болен от рак на простата, но няма кой да се грижи за него. Дъщеря му заминала за Южна Африка още преди 20 години, а синът му бил безработен и жена му го напуснала. Не мога да крада и да убивам, затова надеждата ми е в лотариите. Знам, че и те са лъжливи, ама друго не ми остава. В лудницата не искам да влизам, в раковата не ме искат, защото не мога да плащам за нищо, жалва се Динев, който е работил по едни от най-големите строителни обекти на социализма.
В началото на лятото се случи да пазарувам в магазин от голяма верига, където „картончетата с надежда“ се продаваха освен на касите и чрез специално инсталирани автомети на входа. На влизане ме пресрещна жена с налудничав поглед, която ми поиска два лева. Не за хляб, не за да напазарува нещо, а за да си вземе поредната порция надежда от машинката. Господ и бил казал, че ще спечели голямо богатство и тя заела позиция пред магазина, за да проси пари от хората. За първи път ми се случи да видя човек, който бе изгубил психическото си равновесие в името на лъжливата еуфория, че е възможно да стане милионер за секунди само с един талон.
Така че вече има просия в името на хазарта.
Специалистите наричат прекомерното залагане мания. Манията е дискретна болест, която върви редом със силна възбуда, идваща отвътре меланхолия, безпричинни позитивни промени в характера и неспираща потиснатост. Докато в други държави има дори специализирани служби, телефони, сайтове за помощ на хазартно зависими и хора с проблеми с хазарта в България няма нищо подобно. В интернет може да се намери например сайт за помощ, но е на английски. Сайтовете за информация за проблемите с хазарта изглеждат като реклама на хазарта, а хората с проблем се пращат директно в центъра за наркомании. Статистиката сочи, че 25% от зависимите, потърсили лечение, вече са опитали да се самоубият.
„Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри“, която е цитирана в сайт на „Евробет“ - организаторът на „Лотария България“, небрежно нарежда проблемите с пристрастяването към хазарта на равно с работохолизма и доста след престрастяването към видео игри, шопинг, гледането на телевизия, цигарите и алкохола. Според тях, проблем няма. Очевидно е, че сайтът не е обновяван от 2009 година, но иначе „Евробет“, изрично посочва, че е член на тази организация.
Хазартната култура в същия сайт е представена с поредица от култови филми за комардижии, които явно е препоръчително да се гледат. Другата организация, в която гордо членува „Евробет“ е „Български форум на бизнес лидерите“. Странно е обаче, че сред членовете, листнати в сайта на тази организация не фигурира организатора на мащабната хазартни игри в страната. „Игрите на Национална лотария се организират под постоянен контрол от страна на Държавната комисия по хазарта и всички други организации свързани с европейските и международни хазартни власти“, четем още на същото място. За съжаление не става ясно кои са организациите свързани с европейските и международни хазартни власти. Няма и никакъв сертификат или друг документ от такава институция, който да е подреден до удостоверенията за лиценз от Държавнта комисия по хазарт.
По закона като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри.
Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата, са длъжни да публикуват на сайта си Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Нито един от сайтовете за моментна лотария не е изпълнил това. Нито един!
Забраните за хазарта се нарушават масово
Лесният достъп до игрите е основната причина за развитието на хазартна зависимост. Според закона се забраняват хазартни игри в сгради, които са публична държавна и общинска собственост, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, в учебните заведения и на по-малко от 300 метра от училища, в лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.
В лечебните и здравни заведения никой не обръща внимание, че заедно с вестниците се продават и „картончетата с надежда“, а по закон е забранено! Защо на никой не прави впечатление участието на „Български пощи“ в разпространителската мрежа наред с тази на „Лафка”? Влезте във фоайето на Централна поща и отвсякъде ви се усмихват водещи на телевизионното предаване „Национална лотария“ - от плакати вътре в гишетата, на пирамидките по местата за писане, а от будките, където се продават държавните таксови марки, може да си купите талони за всички моментни лотарии. Да припомним, че "Български пощи" ЕАД се управлява от Съвет на директорите, който се назначава от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Според закона не е допустимо на едно и също място да се предлагат хазартни игри и да се предоставят под каквато и да е форма заеми или кредити. „Лафка“ обаче прави точно това – предлага бързи кредити само за 6 минути! Заедно с жълтите вестници, които промиват мозъци, тютюнопушенето, което ви убива и картончетата с надежда, които ще ви превърат в милионер. Едно добро отдавна коментирано бизнес партньорство между най-големия хазартен предприемач в България Васил Божков и най-преуспелия млад политик Делян Пеевски е факт. Вие плащате, дори с последните си пари – те печелят милиони на ден.
Както има забрана да се рекламира директно алкохол и цигари, така в България е забранено да се рекламира и хазарт. В закона ясно е написано, че: „Пряка реклама на хазартни игри" е разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби.
Според търговския регистър и "Национална лотария", и "Евробет" (дружеството, организатор на "Лотария България") са контролирани от човека с най-силни позиции в хазартния бизнес в страната в момента - Васил Божков, в съдружие в двете фирми с различни хора. За истинска конкуренция, при положение, че и двамата играчи са мажоритарно притежание на един и същ човек няма как да говорим. Доколкото пък все пак има различни съдружници в отделните фирми е още по-важно "Национална лотария" и "Лотария България" да завладеят колкото е възможно по-голям дял от пазара.
Мноина се питат, защо държавният „Спортен тотализатор“ не успява да се включи адекватно в проспериращия пазар. Една от причините тотото /т.е. държавата/ да не се възползва от бума на лотариите се основава на доста съмнителен „пропуск“ - липсващата софтуерна система с т.нар. баркод четци, регистриращи талоните при продажба. Не че тя липсва като изобретение, просто не беше въведена в действие. За щастие на държавата, четците вече са в употреба и тотализаторът обещава да се разраства. Е вероятно не много, за да не започне пречи на частните си събратя.
Държавната лотария имаше ниски приходи и загуба, вероятно заради липсата на реклама, заради което през 2011 г. беше влята в тотализатора, за да се оптимизират разходи. За съжаление това което се случва с тотото съвсем не е уникално за страната ни. Същото се случи в много други сектори, където държавата либерализира един пазар, след което остави собствените си участници на него да бъдат изолирани.
Медии у нас се издържат от парите на хазарта
„Национална лотария" излъчва тегленията и рекламите си в "Нова телевизия", а "Лотария България" - в bTV. За държавното тото, което също е в тази категория хазарт, е оставена БНТ. Основната цел на тези предавания е да те накара да играеш. Най-силният рекламен канал за хазартните компании са именно собствените им телевизионни предавания. По този начин те присъстват директно в съдържанието на медиите, не просто със закупено рекламно време. Така се избягват ограниченията, които Законът за хазарта налага върху рекламата на този тип бизнес. С текст за забраната на реклама в закона законтворецът сякаш си е свършил работата, защото той на практика означава, че рекламата на лотарийни игри не може да казва "играй и ще спечелиш" или не може да внушава, че животът на всеки ще се промени, ако си закупи лотариен билет. Тук има едно голямо ОБАЧЕ, защото ако в рамките на телевизионното предаване хора разказват, че са си оправили живота, построили са си къща, помогнали са на децата си и на себе си - това вече е житейски факт и не трябва да е част от рекламата. Като част от медийното съдържание се е случвало историите за спечелилите чрез „картонче с надежда“ на различните видове лотарии да се излъчват в други емисии на телевизиите. Логично, щом става въпрос за неправомерна реклама е да попитаме къде е СЕМ в цялата схема. Как реагира СЕМ, когато вижада рекламния водопад по телевизиите, който е толкова агресивен, че вече няма предаване, окето да мине без да ни облъчат как да станем богати без да работим.
Призивите да се купуват билети и талони не стихват. По Закона за радиото и телевизията СЕМ няма правомощия да наблюдава хазартните игри, а телевизиите. Затова от СЕМ би трябвало да изпращат писма до Комисията по хазарта, в които посочва примерите за пряка реклама в телевизионни предавания и моли институцията за становище. Комисията за хазарт, като надзорен орган отговаря на СЕМ, че не констатира пряка реклама по смисъла на Закона за хазарта. И керванът си върви.
Държавният спортен тотализатор и двата частни играча на пазара на лотарийни игри в момента /които са на един и същ собственик/ имат абсолютно един и същ модел на присъствие в телевизиите: актьорът Захари Бахаров е водещ на "Националната лотария“ по "Нова телевизия", с водещ актьорът Владо Карамазов е предаването "Бинго милиони" на "Евробет" по bTV, а Спортният тотализатор по БНТ е с водещия Деян Славчев (Део). Тримата водещи са изключително популярни. И не те трябва да бъдат обект на коментар, а тези от задкулисието, които са измислили схемата „хазарт – реклама – телевизии – милиони”.
Два слуха упорито се разпространяват в медийните среди. Първият е, че освен че лотариите са сред големите телевизионни рекламодатели, те са поели ангажимент и да плащат на телевизите процент от оборота си в рамките на 3 на сто, но сума не по-малка от определена на месец. Говори се също така, че хората, които участват в предаванията не са спечелили реално от билетите, а им е платено да твърдят, че са спечелили и да разкажат режисирано историята си. Само слухове, но е редно те да бъдат проверени от съответните органи и да се каже има ли нещо вярно в тях или не. Така е честно. Нарича се прозрачност.
Факта е също, че лотарийните игри снимат и рекламни клипове с честотата, с която го правят най-големите рекламодатели на пазара - мобилните оператори. Заради многобройните видове игри и лотарийни билети, които имат и идентични имена компаниите инвестират в нови клипове всеки път, когато пуснат нов продукт или нов тираж на съществуваща игра. Засега оставяме на страни въпросът чии са продуцентските къщи, които правят предаванията и рекламите, защото там би могло да стане дума дори за пране на пари.
Няма как да не обърнем особено внимание и на т.нар. „хард сел“ промоции в търговските обекти, при които компаниите заплащат допълнително, за да може продавачите да предлагат продуктите на касите. Няма как да сте пропуснали факта, че като си купувате хляб, касиерката в хранителния магазин ви пита дали не искате ди си купите и „картонче с надежда“. Със сигурност пита наред: непълнолетни и недееспособни лица, не от любезност към клиента, а защото за това се плаща допълнително.
Екип на Фрог нюз
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Как талоните и цигарите влязоха в обща схема за разпространение. Защо държавата се грижи за босовете в хазарта, а не за обществения интерес? Защо Министерство на финансите и Комисията по хазарта си затварят очите за очевидни нарушения?
Отговорите предстоят.
