Според проучване на Фрийдъм Хаус свободата на словото е най-застрашена в Източна Европа. Американската неправителствена организация изтъква като примери убийствата на журналисти в България и Хърватска, нападения над журналисти в Босна и откази за съдебна защита на репортери в Русия.
За пръв път бе отбелязан риск за свободата на словото във всяка точка на света миналата година според проучването на Фрийдъм Хаус. Комисията за защита на журналистите (КЗЖ) публикува списък с “десетте страни, където е най-лошо да си блогър”. Той включва Иран, Куба, Виетнам, Тунис, Китай, Туркменистан и Египет. Проучването покрива 195 страни и региони. 36% от тях имат рейтинг “свободни”, 31% “с частична свобода на словото” и 33% “без свобода”. През 2008 г. свободата на словото се ограничи за седма година подред, но за пръв път това се случи във всяка една точка на света. “Журналистиката днес се бори да оцелее под натиска на правителствата и икономическата криза,” коментира изпълнителния директор Дженифър Уиндзор. Напредъкът в Южна Азия и Африка бе “помрачен от натиска върху независимите медии, най-вече в бившия СССР, Близкия Изток и Северна Африка”. Израел, Италия и Хонконг, които преди бяха “свободни” страни, сега са с оценка “частична свобода”. В Западна Европа има най-голяма свобода, въпреки че в Италия тя се ограничава от съдебните власти и новите закони за клевета. В случая с Израел това се дължи на отказа на правителството да допусне журналисти да отразят конфликта в Газа.
Според организацията гласът на медиите в Китай наподобява “заглушен вопъл”.
“Китай спази обещанието си да гарантира свобода на медиите по време на олимпийските игри, но си остана най-големия потисник на тази свобода в световен план,” коментира Керън Карлекар от Фрийдъм Хаус.
В Бурма положението е най-трагично. Военното правителство силно ограничава достъпа до Интернет. Присъдата за публикуване на критични материали е няколко години затвор. Авторите на проучването алармират, че насилието върху журналисти от страна на бизнеса и правителствата ескалира в редица страни. Много от тези случаи остават неразрешени. Нападенията имат “вледеняващ” ефект върху медиите и водят до самоцензура. /AFP/
