Скандалът с пожара и унищожаването на Тютюневия град в Пловдив набира сила. По темата валят всякакви мнения и идеи. Факт е обаче, че паметници на културата могат да се рушат и палят безпроблемно, като се използват вратичките в закона. Такъв е случаят с тютюневите складове.
И обещанията на министъра на културата Вежди Рашидов за промени в законите наесен , с които това да се спре са „след дъждкачулка, обясниха пред Фрог експерти.
За какво става дума все пак и къде е държавата ?
През март собственикът на един от складовете, този на ул.„Одрин” в Пловдив реши тихомълком да го събори през уикенда. И почти успя, но пътят на багерите бе препречен отпловдивчани. Само доблестните жители на Пловдив спасиха от тотално унищожаване сградата. Тогава, както и сега, избухна скандал след като институциите-община Пловдив, Министерство на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) си прехвърляха отговорността за безценната исторически сграда. Стигна се до абсурда кметът на Пловдив Иван Тотев да не знае кои са собствениците на тези сгради.
Преди месец прокуратурата повдигна обвинение срещу главният архитект на Пловдив Румен Русев и представителят на фирмата-собственик "Одрин 8" ЕООД Георги Бранеков.
Според разследващите Русев е извършил близо 60 нарушения на нормативната база, регламентираща проектирането, изработването на устройствени планове, издаването на т.нар. скици-визи и тяхната презаверка, както и издаването на разрешение за строеж и неговото съгласуване и заверяване.
С действията си той е допринесъл за "осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство". От прокуратурата подчертават, че тютюневият склад е обявен за паметник на културата още на 22 март 2000 г.
Сред нарушенията на Русев са издадени заповеди за изменение на регулационни планове, вместо кмета Иван Тотев и без това да е съгласувано с министерството на културата, неправомерно презаверяване на скици-визи, издаване на две разрешения за строеж, въпреки липсата на одобрени инвестиционен и идеен проекти и отново без съгласуване с културното ведомство, както и презаверка на описаните разрешения за строеж без да са отстранени нередностите в документацията на фирмата "Одрин 8".
На Бранеков е повдигнато същото обвинение – като организатор на престъпната дейност на Русев. Представителят на фирмата-собственик ще отговаря и за документно престъпление заради използването на преправено удостоверение от културното министерство, според което тютюневият склад не е в списъка със защитени културни ценности.
Казано по-просто собственикът на склада е фалшфициралдокументите, че сградата не е културна ценност. И може да си прави каквото иска с нея.
По същия начин стои въпросът с изгорелите наскоро три склада. Вчера Министерството на културата показа проектите на собствениците за тяхното бутане още отпреди шест години и фактическото им унищожаване. От ведомството на Вежди Рашидов са категорични, че това са паметници на културата. Ако това е така възниква въпросът кой е трябвало да се грижи за тях и да ги опазва. И тук са вратичките в закона, които позволяват на всеки „собственик” да си прави каквото си иска. Защото държавата не пречи.
След отказа на Министерството на културата сградите да се рушат и върху тях да се строи колко проверки е направил Националния институт за недвижимо културно наследство на тези сгради и тяхното състояние? Вероятно николко.
Сградите са на над 100 години. От пожарната твърдят пред Фрог, че са с вързани ръце, защото обектите били частни и същевременно неизползваеми, тоест няма дейност в тях и няма електрозахранване те нямали основание да предявяват изисквания, тъй съгласно Закона за устройство на териториите - ЗУТ обекта няма разрешение за ползване - тоест незаконно е да бъде използван. А грижата за физическа охрана, например от клошари, си е на собственика.
Дори да са паметник на културата, ако не се експлоатират или не са строеж по смисъла на ЗУТ пожарната нямала законовиправомощия да проверява. Това е регламентирано и в Наредба №8121-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Наредбата е на МВР и несъществуващото Министерство на инвестиционното проектиране.
Това обаче е „чиновническото отношение” към проблема, смятат противопожарни експерти.
„Сградите не са в полето, оправданията, че са частни не издържат, защото и моловете са частни, ама постоянно там се правят противопожарни проверки. А тези изоставени, стари сгради, могат да рухнат и представляват опасност за живеещите наблизо”, коментираха пред Фрог нюз те.
Изниква въпрос-правени ли са противопожарни обследвания на сградите в Тютюневия град през изминалите години? А полицейски обследвания?
Противопожарното обследване на сградата е проверка за пожарното състояние на сградата. Складовете са стари и са направени от гредоред, дървените конструкции са изсъхнали и горят като клечка кибрит, както се видя от кадрите на пожара. Правил ли е някой проверка на това. В какво състояние е електрическата инсталация например и други такива сериозни неща. Обясненията, че това е частна собственост, са самооправдение, твърдят експерти.
Същото важи и за полицейското обследване. Полицията трябва да е проверила сградите, защото те могат да представляват опасност за околните жилищни сгради. Та там вместо клошари някой може да е направил нарколабораториянапример. Все въпроси без отговор.
Общината също се оправдава с това, че имотите били частна собственост. Дали тя е правила проверка там, какво се върши в изоставените сгради, опасни ли са те за хората или не? Едва ли.
И затова частните „стопани” си правят каквото си искат. Така, че ако искате палете паметниците на културата, държавата спи и няма да пречи. Дали умишлено или не е отделен въпрос.
Тютюневият град в Пловдив не е единственият културно-исторически обект, свързан с историята ни, който е оставен на милостта на времето или на собствениците. Запознати припомнят епопеята с къщата на поета Пейо Яворов в центъра на София, която бе почти унищожена от частници. Сградата до Министерство на отбраната, в която се строи централата на банка. Дори бившият японски хотел, където собственикът - роден олигарх опита да унищожи единствената в Източна Европа творба на един от световноизвестните японски архитекти Кишо Курокава, но бе спрян след масови протести на архитекти и граждани.
Или пък във Велико Търново, където сгради-паметници на културата рухват една след друга, заради бездействието на държава, община и собственици.
Стефан Ташев
