Каква предизборна символика, каква удивителна политическа зрялост съдържаше тази „невероятна“ новина, съобщена ни от Цветан Цветанов и публикувана по значимост над емблемата на понеделнишкия брой на вестник „24 часа“.
Най-сетне всички разбрахме не само, че познаваме кандидата за президент на ГЕРБ, но и че „правенето на политика не започва и не завършва с изборите“. Ето това е целенасочена и достъпна за всеки избирател партийна линия, няма политическо задкулисие, няма „скрито-пoкрито“. Неслучайно всички медии и интернет сайтове се надпреварваха да ни информират за престоящата, обявена от г-н Цветанов 11-та по ред изборна победа на ГЕРБ…
Още през месец април изразих в една от статиите си огромното си удивление, че официалните кандидатури със сериозна политическа тежест още не са обявени. Многократно повдигах този въпрос и през следващите месеци с дълбокото убеждение, че обявяването на основните кандидати месец, месец и половина преди изборите е престъпление срещу авторитета и независимостта на институцията и най-вече срещу личностната роля на президента, който по конституция олицетворява единството на нацията и представлява страната ни в международните отношения. Но вече сме в края на август, а „добре познатата“ ни кандидатура на ГЕРБ ще очакваме в предпоследния или по-точно в „следпоследния“ възможен ден.
Единствените по-значими (партийни) кандидатури, известни ни до сега са на „самотния бегач на къси леви разстояния“, бившия генерал Румен Радев и на двойката „националпатриоти“ Каракачанов – Нотев, която мечтае да осигури главнокомандващ на „наборна“ българска армия и е готова да стреля „на месо“ по границата с натовска Турция. Към по-значимите партийни кандидатури можем вече да причислим и лидера на „Движение 21“ Татяна Дончева, която обяви днес, също понеделнишки пред БиТиВи решението си да участва в кандидатпрезидентската надпревара. По думите ѝ цел на партията е да заложи в кампанията на идеи и послания за „алтернатива на статуквото“.
За това „Движение 21“ ще разчита на протестния вот, както и на част от електората на БСП и на десницата.
Има и други, разбира се, най-малкото „странни“ кандидатури, въртящи се в хазартната ни медийно-политическа среда. Между тях най-впечатляващи са тези на основателя на Националното освободително движение „За чиста и свята република“, аптекарския и бензинов бос Веселин Марешки и на бившия депутат от „Атака“ Владимир Кузов, който има амбициите да бъде „първият гей-президент и по този начин ще постави България на световната карта“.
И така стигаме до т.н. „Реформаторски блок“, обединяващ все по-изсъхващите клонинги на СДС-та, НДСВ-та и ДПС-та. През цялото горещо лято и от метереологична, и от политическа гледна точка, бяхме обзети от трепети на очакване на тяхната обща, единствена и неповторима президентска кандидтура. Всички знаем отлично, че този сбор от малки и незначителни сами по себе си политически партии няма и не може да има електоралната подкрепа нито за спечелването на изборите, нито за достигане до евентуален балотаж с кандидата на ГЕРБ.
Единствената ни надежда все пак беше реформаторите да ни зарадват с демонстрацията, че са в състояние да ни предложат една наистина модерна кандидатура. Кандидатура на личност, която не само има потенциала да осмисли дълбочината на евроатлантическата ни принадлежност, но и да използва нейните предимства в бурното време на екзистенциална вътрешно европейска криза и задълбочаващи се регионални конфликти.
След дълги размишления, изтъкани от вътрешни противоречия, останаха трима евентуални кандидати – Гроздан Караджов, Трайчо Трайков и Велислав Минеков. Но както писа тези дни Огнян Минчев в блога си: „Всеки един от тримата има своите безспорни качества на професионалист и интелигентен човек, но нито един от тях не притежава критичната маса от качества, необходими за президент.“
И така „кацаме“ отново при ГЕРБ. Ще отпразнуваме Деня на независимостта и след това с пълни сили ще гласуваме за 11-ти пореден път за ГЕРБ. Ще изберем Слоган Гербов за президент, без да се интересуваме за „критичната му маса от качества“. Важна е критичната маса от гласове, които ще му осигурим. Който и да е той, все пак истинското му име няма да е Гоце Първанов.
Аспарух Панов
panov-blog.com
(Заглавието е на редакцията)
