Освен Красимир Каракачанов и Явор Нотев нямаме друга президентска двойка от основните политически сили. ГЕРБ отново отложиха обявяването на имената на своите кандидати за президент. Пред тях стоят две неизвестни – какъв да е характерът на тяхната кандидатура и как тя да не предизвика сътресения в управленския формат и във вътрешнопартиен аспект. Това коментира пред Фрог нюз политологът от изследователски център Тренд Анастас Стефанов.
ГЕРБ искат на всяка цена да спечелят изборите. Ако искаха другите политически сили да изравнят резултата, те трябваше вече да са обявили кандидатурите си. Така ГЕРБ щеше да е под натиск.
Всички останали сили са в догонваща роля. ГЕРБ гледа на себе си като първа политическа сила, която може да налага дебата и темпото. И го прави. На практика Борисов оперира и като държавен глава в последните седмици, това е добре премерно – освен че се управлява, се дава отпор и на въпроса защо няма кандидатура.
БСП успя да лансира своя кандидатура, но веднага се породиха конфликти с АБВ. При тяхната коалиция се получи танго – едни ход напред и два назад. Сега трябва да чакаме Национален съвет, който да определи формулата, в която ще се яви БСП. Появяват се заигравки кандидатурата да бъде излъчена от Инициативен комитет, това е лидиране на процеса, намаляващо отново полезните ходове на Първанов, демонстрирайки жест в същото време.
РБ са последователни в това да нямат единна кандидатура. Те произвеждат непрекъснато конфликти за разлика от ГЕРБ. Виждаме заигравка с екзотични кандидатури, което говори за липсата на обединителни фигури. Избирането на кандидатура няма да консолидира, а ще доведе до прекратяване на това дружество, наречено РБ. Единственият, който демонстрира политическо поведение, е лидерът на ДСБ Радан Кънев. Божидар Лукарски и Меглена Кунева не сме ги чули да говорят извън техните институционални роли.
Коалицията на АБВ с „Гергьовден” Стефанов оприличи на абсолвентски бал, където на дансинга излизат последно тези, които нямат друг партньор. Тяхното съдружие е от немайкъде. То е съдружие по неволя. Целта на лидерите – и на едните, и на другите е отлепване от дъното.
