Политическите сметки днес взимат връх. Това прави живота на политиците по-лесен, но на избирателите – доста по-скучен – те започват да гледат на изборите с много по-малко въодушевление. Това заяви пред ”Хоризонт” Петър Стоянов, президент на България през периода 1997 - 2002 година.
На 8 септември в Централния военен клуб ще бъде представена неговата книга "Президентът Петър Стоянов - Преговор на историята" на издателство "Хермес". Тя излиза по повод 20-годишнината от избирането на Стоянов за държавен глава. Сборникът съдържа статии, речи, интервюта, коментари, размисли за българската демокрация.
В известен смисъл дължим това на историята, да възкресим страниците от миналото, отпреди 20 години, сподели той , като подчерта, че книгата няма специално послание, но е сигурен, че тя ще събере много участници в събитията тогава:
Не споделям масовото днешно недоволство от ситуацията, в която се намираме, особено хората от моето поколение, които бяха неподготвени за този преход и не успяха да се адаптират, особено българските пенсионери. Но перспективите, които се отвориха пред България, според мен са уникални.
За Петър Стоянов солидарността продължава да бъде ключова дума в ЕС. Запитан дали сме сами в кризата с бежанците, той подчерта, че не споделя това становище, но изтъкна:
Няма как да бъдем мост между ЕС и Турция. Ние вече сме ЕС. За десет години трябваше това да проумеем.
Безпокоят ме крайните нагласи срещу бежанците, които се инспирират в българското обществено мнение, страхувам се за моралното здраве на българското общество, каза още Петър Стоянов:
Въпреки, че политически и икономически светът все повече се уеднаквява, културните, менталните, цивилизационните разлики се преодоляват най-трудно. Върху това си струва да се замислим.
Президентските избори дават основание за широк политически дебат - този дебат на мен ми липсва, добави още Стоянов:
Първият прочит е, че партиите печелят, защото си спестяват по-дълга кампания, но за българското общество това не е добре.
Партиите вдясно трябваше да дадат добър пример, но не се получи – така Стоянов коментира актуалните политически процеси в дясното пространство: Не мога да скрия огорчението си от мъчителността, от протяжността, от тягостността на този процес, който протича вдясно.
