Ген. Радев може да полети, но най-възможно е да бъде приземен по корем. Понеже ГЕРБ е основната политическа сила, която управлява, тя и Б. Борисов са компромисът между столиците Москва, Вашингтон, Брюксел. Бъдещият президент ще се назначи или от някоя от световните сили, или по споразумение между две или всички тях. Това казва за Фрог журналистът Григор Лилов.
- Г-н Лилов, как виждате еуфорията около президентските избори в държавата?
- Никаква еуфория в обществото няма, но за сметка на това има гръмко квакане в политическото ни блато. И разбира се, едни партийни жаби са по-гръмогласни от другите и считат, че ако са първи, то е печелившо. А не е вярно!
Ген. Радев изглежда като сериозно кандидатура, но с погледа на БСП. Спрямо критериите на обществените настроения и очаквания фигурата му е парадно неуместна. Разбира се, аз не смятам, че в столетната партия са такива глупци и идиоти. Напротив!
Защото изборът на президент (а и на премиер) у нас е комплексно явление. И въпреки държавния ни суверенитет то не е национално, а международно явление.
Не лансирам конспиративна теория. Обяснявам: България е с колониален статус, за което в обществото има единодушно съгласие. Дори премиерът ни го е признал и многократно се е позовавал на „големите началници” в Брюксел, Вашингтон, Москва.
Единствените разлики между мненията на хората са в това чия колония сме! Според едни – на САЩ, според други – на ЕС, според трети – на Русия. А според мен сме протекторат на всички тях! Разликата е единствено във времето и заявения им интерес - т.е. в степента, в която в даден момент една или друга от тези световни сили управляват процесите у нас. Сама в едни случаи, а в други - съвместно с останалите или в противоречие с тях.
Това обстоятелство обяснява неочакваните зигзаги в международната ни политика, както напоследък се случи с Турция и Ердоган или вътрешните пируети в редица партии.
А щом сме колония, за което всички сме съгласни, нелепо е да мислим, че такъв важен пост в местната администрация ще е роден избор. Затова задачата на партиите у нас е да издигнат кандидати, съгласувани с външните сили и да оформят избирателно този международен избор. В този смисъл бъдещият президент ще се назначи или от някоя от световните сили, или по споразумение между две или всички тях.
Апропо – под модерния рефрен „обединител на нацията” и БСП, и ГЕРБ, и Реформаторите разбират именно това – консенсусът между великите сили. Иначе какво обединение може да има между вас и Кой, между нас и олигархията, между властта и освирепяващото й все повече мнозинство от народа!?
- Да започнем с обявените кандидати за президенти. Ще полети ли ген. Радев? Каракачанов ли обича най-много България? Виждате ли го в надпреварата Жорж Ганчев? Ще има ли някаква бомба от АБВ или и Георги Първанов вече стреля с халосни патрони? Пердрешиха ли БСП и АБВ победата на ГЕРБ?
Ген. Радев може да полети, но най-възможно е да бъде приземен по корем. Той е резервната писта, публичната заявка за преговорна позиция на Москва, направена чрез БСП. А когато се преговаря на международната сцена, винаги се започва с максимума – твърд като скала Генерал, за да има място за отстъпки и компромиси. Апропо – първата отстъпка е направена. И тя беше в неквания развод между БСП и АБВ около иначе съвместната им кандидатура.
Относно така нареченото патриотиотично обединение съществува същия парадокс. Патриотите заявяват прозападна позиция, атакистите – пропутиновска, ВМРО – според силата на световните ветрове и посоките им в момента. Каква обща кандидатура, какви пет лева? Заявката на родните елити чрез тази патриотична двойка е проста – винаги съществува и по-лош вариант. В действителрност не само у нас, но и по света винаги се създава някакво политическо плашило или се произвежда чрез медиите в такова, на чийто фон всяка друга позиция и фигура да изглежда по-приемлива в международнен аспект.
- Можете ли да разгадаете кой ще е кандидат-президентът на ГЕРБ. Казват, че е известен у нас и в чужбина, разпознаваем, популярен. Кой е той? За какво толкова го крият?
- Понеже ГЕРБ е основната политическа сила, която управлява, тя и Бойко Борисов са компромисът между столиците Москва, Вашингтон, Брюксел. Засега нов компромис около управлението – съответно президенството, а в скоро време и за изпълнителната власт няма.
И съответно и ГЕРБ-аджиите, и Реформаторите изчакват с кандидатурите си. И с бъдещите си действия – говоря за съвместен или индивидуални кандидати.
Ще го кажа грубо и директно - родните избори ще се предопределят от онези в САЩ. Например затова за пореден път гербаджиите отложиха за края на септември така чаканата вест от обществото. Реформаторите без да го обявят, всъщност копират това поведение. И ДПС постъпва така. Ще се изразя образно - умно куче в мъгла не лае!
Спрямо изхода или прогнозата за бъдещия обитател в Белия Дом и Кремъл, и Брюксел ще си определят позициите на Балканите и какво ще се търси на тези територии - сътрудничество или конфронтация.
Затова при първия вариант дори отреклата такава опция Кристалина Георгиева или някои фигури от ръководството на ГЕРБ и правителството ще изгреят на сцената като безспорни звезди.
А при втората – според мен ще надделее Москва, понеже тя е най-силната метрополия у нас. И нека не се лъжем по прозападните приказки на някои родни „европейски” политици, предназначени за публиката. Защото най-разноцветни партии, правителства и властници стояха и зад Южен поток”, и зад „Белене”, а и сега зад позицията на Борисов за „неочаквана” прегръдка с Ердоган, последвала затоплянето в турско-руските отношения.
Възможен е и трети вариант – при пълно разбирателство на 3 септември между Путин и Ердоган да научим „изпреварващо” още преди края на септември (както обеща Цветан Цветанов) кое ще е лицето на ГЕРБ.
- Според вас има ли вариант премиерът да са кандидатира за президент? Само рекламен трик ли беше совалката на Борисов между моста на Истанбул и Брандербургскта врата? Ще го чуе ли някой в ЕС за бежанците?
- Ако Бойко Борисов се кандидатира за президент, то кандидатурата му ще е симптом за започналата подялба, за стартирала война от външни сили за пълно влияние в територията, наречена България. Това ще означава, че самият лидер на ГЕРБ знае, че изпълнителната власт ще се подмята на улицата,че може да се стигне до всичко – дори до извънредно положение и дълготрайно временно правителство.
Т.е. креслото на „Дондуков” 1 ще се окаже не само продънено и без значение, но и ешафод. А столчето на „Дондуков” 2 ще се превърне в царски трон.
Совалката на Бойко Борисов между Истанбул и Берлин е точно обратното – вместо направа на избор тя е демонстрация на липсата му. Нещо като Живковото „да се понаведем, докато мине вятърът”, което се оказа погрешно и гибелно за прехода ни. Лошото сега е същото - не само ветровете ще стихнат, а тепърва ще бушува урагани – и с Турция, и на Балканите, и в света.
Ердоган е в тотална международна изолация, а ухажването му на Путин е нещо като танц на боа с боа. Всеки иска да обгърне другия в плътна прегръдка от „обич” – задушаваща. Да се напъхва България в този танц с разчета, че двете огромни змии няма да решат и нас да „ухажват” горещо, е наивинитет.
И въобще надеждата, че сегашното разчекнато състояние на държавата ни между Изтока и Запада може да се опази и продължи, е гибелно. При пълния шпагат, който сме направили, едно по-силно подръпване от едната или другата страна ще изпрати страната в травматологията, дори в интензивното, а не дай си боже – може и на хирургическата маса за ампутации.
- Защо и политици, и журналисти и обикновените хора сякаш забравиха, че заедно с гласуването за президент, ще се гласува и референдума на Слави Трефонов. Може ли той в последния момент да обърка всички сметки на партиите?
- Разбира се, че може! Слави Трифонов е финната политологична и социологическа настройка в случая. Може и да се използва, може и не според ситуацията тогава. Възможна кандидатура, подкрепена от него, ще създава възможността да се правят корекции дори в най-последния момент на изборите. Т.е. объркване на сметките е невъзможно – евентуалното участие на „Шоуто” в изборите цели и ще постигне напасването им.
- Г-н Лилов, разкажете какво стана след разкритията ви около подписания договор с илюзорната "Аликс Патнърс сървисис". Замаза ли се случилото се с фалита и следите на милиардите?
- Le Roi est mort, vive le Roi! (от френски: „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“), казват французите.
Мисълта ми е, че въобще не става дума само за замазване.
Първо ще отговоря на замазването. Замазването е всичко да е „скрито-покрито”.
Докладът на така наречената „Алекс Партнърс сървисиз” е най-ярката й илюстрация. Веднага след като Бордът на истинската компания научи за случилото се, президентът Донс Колинс беше отстранен от него. Да, може и да е съвпадение във времето, но са факт документите как самият Колинс след взетата поръчка за милиони е побързал да се измете, да напусне току-що създадената фирма. Явно се е опасявал от нещо. Няма да повтарям разкритията си, само едно отново ще акцентирам - няма как чистачка на офиси и продавач на цигари и напитки са са световни експерти и главните действащи лица и ръководители при написването на Доклада.
След моя скандал така наречения доклад беше изредактиран, но въпреки това у нас и в него нови обстоятелства няма – нито едно-единствено. Под нови разкрития разбирам такива, които не са появявали преди това в медиите. Внимателно е обгрижена и фризирана, така да се каже, мъглата около структурите на Пеевски.
Не защищавам Цветан Василев. Ще напомня, че аз съм авторът на най-острите публикации срещу него и банката му. Бях единственият журналист и експерт, който прогнозира фалита й изпреварващо – близо две години преди да се случи. А това означава, че съм бил чудесно, прекрасно информиран за всичко – вкл. и за политическите игри в случая.
Ще цитирам нацисткия идеолог и пропагандатор Гьобелс - „Най-добрата лъжа е част от истината”. На нас официално ни дадоха трохи информация, без да оповестят как те стоят в целия контекст на случилото се, за да разберем истината, а не манипулацията й. Т..е. получихме уродлив мутант на истината.
Парадоксът сега, след фалита е, че въпреки клетвите и заканите на властта справянето с тази банкова катастрофа се изроди в огромна, многомилиардна далавера. Зад кулисите трескаво се грабят и разпределят активи на огромни стойности за отбрани лица от властовия и бизнес елит.
Вината е на упражняващите властта, но отговорността си е наша – на обществото. То е махнало с ръка - „Карай да върви!”.
Е, при такъв манталитет, който народът ни демонстрира от десетилетия и векове, няма защо да се чуди, че все е с изути гащи. Да, всеки си има оправдание – това не е мой проблем или намесата ще ми струва скъпо. И забравя пазарните закони - при голямо търсене на истината цената й за индивида спада.
Ще завърша с това, че тежестта на нерешените проблеми, вкл. националните, винаги се мери бруто – т.е. с всички нас. Без изключения!
Интервю на Красен Бучков
