На 31 август 1924 г. в местността „Лопово“, над с. Сугарево в Пирин планина е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) Тодор Александров, на път за конгреса на Серския революционен окръг. Заедно с него пътува и другият член на ЦК генерал Александър Протогеров, но по него никой не стреля. Той остава жив, но с подозрението, че това не е случайно.
Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена от младият Иван Михайлов. Преките извършители на убийството на Т. Александров и на телохра нителя му, Пандо Зафиров Щерю Влахов и Динчо Вретенаров са убити, а няколко дни след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атана сов. Избити са и редица представители на левицата в македонското движе ние. Следите водят към ген. Александър Протогеров, който също е убит на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов.
По този повод на 15 юли 1928 г. е отпечатано следното комюни ке: „Миналият конгрес на ВМРО даде мандат на новия Централен комитет, избран от него, да издири и накаже останалите виновници по убийството на Тодор Александров. В пряка връзка с това решение е извършеното на 7 т.м. убийство на Ал. Протогеров. И други висши интереси на македонското дело направиха наложителна взетата на 7 т.м. наказателна мярка. Последната е аналогична с наказанието на бившия член на Центр[алния] к[омите]т П. Чаулев, което бе заповядано да се извърши от Ал. Протогеров, даже без да е имало каквото и да е конгресно решение за това. За станалото на 7 т.м. ще се даде мотивирано обяснение на конгреса на ВМРО, който единствено е властен да съди деяния от тоя род, прямо засягащи най-върховни интереси на организацията, Член на ЦК на ВМРО: Ив. Михайлов.“
Седмият общ редовен конгрес на ВМРО, открит на 21 юли 1928 г. в с. Крупник, Горноджумайско излиза с резолюция по смъртното наказание на ген. Ал. Протогеров, с което се одобрява взетото от Ив. Михайлов решение. И като че ли вече всичко е ясно. Наказазването на виновниците за убийството на Т. Александров, довело до най-сериозната криза в македонското освободи телно движение.
Излязлата огромна литература по въпроса, както и публикуването на нови документи, вместо да потвърдят наложилото се мнение за злодеяние то, поставят редица нови въпроси, които засега все още трудно могат да намерят отговор на въпроса кой стои зад убийството на Т. Александров?
Досега в литературата съществуват няколко версии по заговора: лич ните мотиви на ген. Александър Протогеров в съдружие с Алеко Паша и Георги Атанасов; ген. Александър Протогеров в съдружие с горните двама като оръдия на правителството на проф. Александър Цанков, за когото Т. Александров става опасен противник не само след подписването на Майс кия манифест от 1924 г., но и като несъгласен с линията на правителството към подобряване на българо-югославските отношения; Комунистическият интернационал (КИ) съвместно с Българската комунистическа партия (БКП), довели първо до дискредитирането на Т. Александров с публикува нето на Майския манифест във в. „Балканска федерация“ и в. „Илинден“. Но от документите на БКП и КИ е видно, че техният интерес е главно да привлекат ВМРО, ръководена от Т. Александров на своя страна за осъществяване на световната социалистическа рево люция. След като не успяват в тази насока, те започват да се стремят не към физическото му ликвидиране, а към политическото му дискредитиране, както в средите на македонското движение, така и пред българското правителст во и пред подкрепящите го в чужбина политически и държавни дейци. Тази теза се подкрепя с документация и литература, представяща ген. Ал. Прото геров, Петър Чаулев, Алеко Василев Пашата, Георги Атанасов, Георги Занков и Арсени Йовков като представители на оформяща се левица в маке донското революционно и легално движение. Присъствието на посочените дейци в една група просто буди редица недоумения и въпроси при едно за дълбочено проучване на дейността на всеки един от тях. В подкрепа на вер сията за ролята на правителството на проф. Ал. Цанков през последните години стана известно и изказването на ген. Иван Вълков, че зад убийство то на Т. Александров стои Военният съюз, тясно свързан с правителството. В литературата и в дневника на Иван Михайлов се прокрадва още една теза за съмнения около личността на Ив. Михайлов, без изобщо да са убедител ни мотивите за нея. Тезата за личните мотиви на заговорниците също не бива да се изоставя, тъй като е известно, че до 31 август 1924 г. Т. Алексан дров е в много обтегнати отношения с ген. Ал. Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов и в много отношения той става опасен за тях, което мо же да се премахне само с физическото му ликвидиране. Още повече, че са известни неговите сериозни критики и обвинения към тримата. Оказва се, че лоши чувства към Т. Александров таят и физическите му убийци Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, които се оказват също сериозен мотив за тях.
В настоящия материал са включени не малко изключително важни и почти непознати, и неизползвани документа около заговора и убийството на Т. Александров. С особено значение сред тях са писмените показания на ген. Александър Протогеров на 3 септември 1924 г. пред следствената комисия по убийството на Т. Александров, назначена от IV редовен конгрес на Серския революционен окръг. Показанията на ген. Протогеров са изпълнени с много противоречия, неточности и премълчавания на известни факти, което прави впечатление и задълбочава още повече подозренията към него.
С окръжното писмо от ЦК на ВМРО, подписано от ген. Ал. Протогеров на 13 септември 1924 г., с което официално се съобщава за убийс твото на Т. Александров се слага началото на наказателната акция, при която са изтребени и не малък брой, абсолютно несвързани с убийството. Но тези жертви не малко пъти са изявили публично лошото си отношение към дотогавашните ръководители на ВМРО, сред които са Димо Хаджидимов, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Арсени Йовков и др.
Макар, че първото окръжно от 1 октомври 1924 г. и писменото изложение от декември 1924 г. на Георги Занков до членовете на Илинденската организация в България по убийс твото на Т. Александров и другите пострадали при тази кървава междуосо бица, са писани от един вече определил се публично в другия лагер бивш революционен деец и са характерни със субективността си. Авторът на тези два документа – Георги Занков е един от ръководителите на Илинденската организация в България и бивш участник в революционното движение. Те са изпълнени с много факти, разсъждения върху тези факти и документи, в много случаи и доста тенденциозно представени, поради позициите на автора им. Но като извор за станалите събития те могат да бъдат първокласен, още повече че Занков е не само наблюдател, но и активен участник в тях и по една случайност оста ва жив след разигралата се кървава разправа. Сред тези документи, които са включени по-долу правят впечатления и писмата на проф. Александър Цанков до външния министър Христо Калфов, който по това време ръководи българската делегация на годишната асамблея на ОН в Женева, за „македонските убийства“.
Не бива да се изпускат и анонимните съобщения за ролята на ген. Ал. Протогеров, Военния съюз и правителството в заговора, макар че те са просто един сигнал във вярната посока на разследването. Може би трябва да се посочи и другата следа водеща към зловещата ръка на III интернационал, лансирана веднага след убийството в книгата „Заговорът против Тодор Александров. По данни на Вътрешната македонска револю ционна организация. (1924)“, маркирана с много факти и документи, но оказала се поредната димка. От скоро публикуван документ – „Оперативната сводка за положението в България“ от 9 септември 1924 г. се вижда, че е взето решение за отстраняването на Т. Александров, след убийството на Д. Хаджидимов, тъй като все още публично не е било известно че той вече е убит на 31 август 1924 г. Затова Петър Искров пише: „По повод убийството на Д. Х. Димов некои другари (двама) се изказаха че требва и ние да убием Т. Александров (това беше на 15 септември и още не се знаеше, че Т. Александров бе убит на 31 август“. (Вж. Л. И. Жила, В. Т. Поповский, Македонский вопрос в документах Коминтерна. Т. I. Ч. 1 (1923-1925 гг.) Скопjе, 1999, с. 362-363.)
Не са малко и съобщенията на чуждата преса, разпространявани от БТА, издирени и публикувани от Стоян Райчевски, за убийството на Т. Александров, от които може да се види отзвукът в чужбина от извършеното злодейство. Тези документи, както и останалите, които ще можете да прочетете, макар и в неокончателна степен ще дадат нов материал за размишления върху въпроса за заго вора срещу този бележит български революционер, въпрос, който се нуждае от още изворов материал, за да може историческата наука да се произ несе окончателно.
Въпреки, че с тези документи се правят редица уточнения на фактите и събитията от края на август и началото на септември 1924 г., опасността от прекалено субективното им интерпретиране прави случая още по-заплетен. Но така също трябва да подчертая, че те дават възможност да започне едно ново документално разследване по този важен момент от българската история, който не само нанесе незаличими рани в македонското легално и револю ционно дело, но и даде възможност на редица външни фактори да се наме сят в него и то не в положителния смисъл на думата.
Накрая бих искал да Ви насоча вниманието и към изключително ценната книга на Кирил Пърличев „Убийството на Тодор Александров (Изследване и документи)“, в която той най-аргументирано отстоява своите виждания по това злодеяние.
Документите се предлагат цялостно, както са запазени в българските архиви. Осъвременен е частично правописът. В квадратни скоби са поставени допълнените думи и букви, както и доразкритите съкращения.
Прилагам и кратка библиография по темата, която съм сигурен че би била от полза, за тези които искат да научат нещо повече по въпроса.
Цочо В. Билярски
Факел
