Дори да опишеш простащината се изисква интелектуално усилие на ума. Има различни теории за простака. Волтер го описва като простодушен човек в едноименното си произведение. Действията на героя предизвикват повече усмивки отколкото омерзение.
Жан-Жак Русо обаче е на мнение, че: До всеки подлец има по един простак. Иначе как подлостта ще вирее без своя „рицар”…
Алеко Константинов на свой ред издигна „величествен” „паметник” на родния простак.
„А бай Ганю … възлезе бързешката по стълбата (на басейна – бел.р.), изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.
(„Бай Ганьо”, 1895 г.)
Простащината е край нас цял живот. Най-голямата заблуда е, да я приемаме като безобидна. Нещо повече, тя е заразна. Помислете си как се държите докато карате кола. Когато воайорствате през камерата на брадъри, фермери, търсещи „апетитни парчета” за онождане, „звезди”, които се правят на селяни за пари и пр. В Плевенско за простаците има специална дума – гащник. Това е сбор от примитивизъм, арогантност и фукня.
Простакът вирее навсякъде. „Въоръжен и много опасен”, биха се изразили авторите на криминални романи. Коктейлът от необразованост и самочувствие си е направо коктейл „Молотов”... Именно заради бедите, идващи от простащината, велики умове са изучавали явлението.
Но да оставим теорията. В любителско видео шефът на строителната компания „Агромах” Методи Бачев реди пипарливи думи за премиера Бойко Борисов. Цинични и просташки думи. Видеото е качено на сайта pirinsko.com. Сюжетът накратко: На тържество на площада в симитлийското село Черниче известният предприемач кани на сцената актьора Краси Радков, обявявайки, че "кметът на Симитли Апостол Апостолов е е*ал премиера Бойко Борисов". След това Бачев нарежда на актьора: "Краси, искам ся да се отпуснеш и да се прайш на Бойко Борисов".
Кметът на Симитли Апостол Апостолов в същия стил отговаря: „Не съм спал с Бойко Борисов”. Не си спал? А какво друго сте правили? – това е напиращия въпрос след очевидното признание за близост. Политиците ни така и не се научиха да броят до десет преди да си отворят устата. Биха си/ни спестили много резили.
Реконтрата на Бачев е: „Ако имам да кажа нещо, ще го кажа по национална медия. Знаете, че не ме е страх. Ще си търся правата, това е някаква манипулация”. Бачев така и не схваща, че скандалът не идва от медията, която й да е тя, а от неговото поведение и речник.
Днес всеки може да нарече премиера както си иска без да кандидатства за златната решетка. Но думите на Бачев издават нещо повече - фамилиарност. Близост дори. И е толкова самоуверен, защото знае неща, които ние не знаем. И които не са за пред хората. Точно в това са крият опасностите за държавата и гражданите. В мръсните тайни.
В Симитли и друг път са се случвали скандални неща с политици. На 1 март 2008 г. в България бе обявен траур за 9-те жертви на горящия влак край Червен бряг. Вместо да е съпричастен с мъката на близките и чувствата на своя народ, президентът Георги Първанов отива в Симитли на лов за вълци. Вълци не се появявили на мушката и др. Първанов удря „само” една лисичка. То не бяха извъртания, то не бяха обвинения към медиите. Винаги става така, когато до простака се мъдри и ортака му подлец.
Симитлийските истории са като извадени от „Книга за българския народ” на Стоян Михайловски или „Бит и душевност на нашия народ” на Иван Хаджийски.
„У прабългари, у нови българи – се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.И разоряваха и опустошаваха”. Нито една национална медия днес не би публикувала прозренията на Михайловски, ако се отнасяха за днешните управници. Националните медии вървят след политиците, както по време на война курвите след войниците.
На пръв поглед Борисов няма нищо общо с това. Дори може да мине за жертва. Но на пръв поглед... Обществото сигурно няма да научи от какви диалози между строителния бос Бачев и кмета Апостолов се е пръкнала тази „закачка” с премиера. Но Борисов е отговорен, защото позволи подобни хора да олицетворяват бизнеса и местната власт. Нарочно или не - моделът е наличен. По една много проста причина: партийната и държавната власт пак са едно. А ролята на ГЕРБ е все повече като в т. 1 на конституцията от 1971 г.: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия”. Бедна ви е фантазията, колко родни "демократи" милеят за този текст.
Не ни остана нищо друго освен анорексичния на вид шанс да се измъкнем някак от тресавището. Дали ще се дърпаме за косата като Барон Мюнхаузен, дали ще правим магии като Хари Потър или ще черпим опит от френските комунари – е въпрос на анализ. Бездействието е сигурна смърт.
Понякога е достатъчно да приложим примера на другите. Прокуратурата в Италия вече е повдигнала обвинения срещу строителите на най-силно пострадалите от тежките земетресения сгради. Трагедията бе само преди пет дни, а обвиненията са факт.
Прокуратурата у нас вече три седмици – а преди това месеци наред – се кани да раследва пожара в Тютюневите складове в Пловдив. Дъвка за наивници. Накрая, ако много настояваме да има виновни, ще го отнесе онзи нещастник, клошара, дето живеел в изоставените сгради.
През февруари прокурори от Болоня обвиниха, наричаният от италианските медии „принцът”, Билал Ердоган, син на турския президент Реджеп Ердоган, в пране на пари. Делото е образувано по сигнал на избягалия във Франция Мурат Хакан Хузан, бизнесмен и политически опонент на Ердоган. В сигнала си турският дисидент доказвал с документи и факти, че през есента на 2015 г. Билал Ердоган кацнал в Болоня със самолет, пълен с пари за препиране. Италия и Франция обаче не връщат Хузан на Анкара, въпреки, че тя много иска. Защото си има закони и ред.
Нашата съседка Гърция на свой ред отказва да върне турските пилоти, които по време на опита за преврат потърсиха убежище в Атина. Властите заявиха, че по закон турските военни имат право на справедлив процес и защита. Имат право и на убежище. Анкара не си позволи да напада Гърция, да не говорим за заплахи.
Да видим как стоят нещата у нас. Турските медии публикуваха доклад на четири държавни институции – тайни служби, финансово министерство, МВР и митническа администрация – за контрабанда на цигари от „Булгартабак” на турска територия. Замесено бе името на депутата от ДПС Делян Пеевски. Приведени бяха данни, че част от печалбата – милиони долари – отивала за фиансиране на терористични организации. Главният прокурор Сотир Цацаров бе поканен в Анкара, където освен за бежанците, със сигурност е бил запознат и с този казус. Доклад по темата имало и в американското посолство в София.
Няма само разследване на българското обвинение, нито действия на други институции за изясняване на истината. Дори формални няма, да не говорим за истински. Най-отвратителното е, че пред очите на обществото олигархът Пеевски продължава да властва, сякаш е спечелил цялата държава чрез някоя обществена поръчка. А дали наистина не е така? Това очевидно е приемливо за т.нар. елит, но е унизително за нация на 1335 години. Премиерът и всички бутафорни фигури в театъра на властта носят вина за това. И един ден ще им се наложи да отговарят как мафиотския кръг около Пеевски и Доган продължава да контролира цели области от икономиката, съдебната система, службите и МВР. Как чрез поставени фирми и доверени хора в ГЕРБ придобиват фирми и активи, без да е ясен произхода на парите. В същото време НСО продължава да го охранява както не се охранява дори Националния исторически музей, нито бойните български знамена. Само защото имало анонимен сигнал, че срещу лицето Пеевски имало някакъв заговор. Още по-нелепо е поведението на генерала, по стечение на обстоятелствата оказал се шеф на НСО, който се крие като мишка зад табелката „държавна тайна”.
Шансовете да се отървем от от тази идиотщина са в осъзнатите контрадействия. Изтече времето за деликатни изрази и подсказвания. Бунтът е пътят към нормалността. Първо петима ще си сложат главите в торбата, ще ги последват други сто, а накрая ще се изправят хиляди. Това е пътят – друг няма. Защото у нас демокрацията е сбор от корупция, мафия, простащина и политическо канибалство. Не за тази свинщина и мафиотска измет проливаха кръвта си войводи, апостоли, опълченици, войници и командири. Избори, референдуми и открити писма вече не действат. Общественият интерес и върховенството на закона ще бъдат върнати с граждански натиск и дори сила. Този път полиция и армия ще подкрепят народа.
И накрая: простащината има и една добра страна - в големи дози предизвиква ярост и отпор. А това никога не минава без кръв. Ако звучи като предупреждение, значи съм постигнал целта си.
Огнян Стефанов
