„Предлагаме закон, с който спираме разчистването на сметки и злепоставянето при разкриване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на Българската армия”. Това заяви в Пленарна зала зам.-председателят на ПГ на БСП Ангел Найденов.
Той обясни, че законопроектът на левицата предлага изцяло нова законодателна уредба по въпроса за достъп до документите и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия.
Бившият военен министър подчерта, че законопроектът изцяло отменя досегашния закон, който е бил приет с условното намерение да ликвидира зависимости и да пресече изнудването с отдавна изнесе архивни документи, но се е превърнал в инструмент за разчистване на сметки и омаскаряване. Той изрази съжаление, че със сегашния закон се е злоупотребявало дълго време.
Найденов обясни, че сред основните цели на предлагания законопроект е закриването на съществуващата комисия. По думите му с дейността си тя е създала съмнение в обективността на информацията, която предоставя, както и за избирателност при предоставянето й. „Това че комисията се закрива, не означава, че архивът с който разполага се унищожава. Той се запазва, но не в Държавна агенция „Архиви”, а като обособен архив в Института за национална памет”, заяви социалистът. Найденов поясни, че това е следващата цел на предлагания законопроект, с който се създава институт като юридическо лице на бюджетна издръжка. По думите му то ще регламентира основните дейности свързани с достъпа до документите на бившата ДС и службите на Българската армия. Той обясни, че се запазват проверките, но не по реда на т. нар. публични длъжности и дейности. „Новият ред предвижда ясно определяне на субектите, които могат да искат проверка – политически организации и коалиции, законодателни, изпълнителни, съдебни органи по отношение на своите членове или на хора, които предстои да бъдат назначавани публично, синдикални организации, НПО-та”, коментира зам.-председателят на ПГ на левицата. Той подчерта, че се премахва и задължението да се проверява, но се изисква писмено съгласие на проверяваното лице, което е основна разлика от сегашния ред. „Ясно се разписва и кои са документите за установяване на принадлежност – кадрови дела, щатни разписания, ведомости за възнаграждения, агентурни сведения”, каза още той. Социалистът обясни, че е разписан и реда за процедиране при т. нар. „картончета” когато има липса на други документи установяващи принадлежност на проверяваното лице - представя се информация на заявителите, но „картончето” не може да се ползва като доказателство за принадлежност.
Той подчерта, че е разписана процедурата по установяване на принадлежност по писмено искане на съответните заявители, при съгласие на лицето, за което се прави тя. „Когато биха били накърнени интересите на България в международни отношения или биха се създали заплахи и опасност за живота на лицата за които се търси установяване на принадлежност, се предвижда отказ от предоставяне на сведения”, заяви бившият военен министър. Той бе категоричен, че всеки един от българските граждани има право на достъп до събираната за него и членове на неговото семейство по права линия информация в архива, има право да поиска установяване на принадлежност и на достъп за научно-изследователска, публицистична и издателска дейност. „Гарантирано е и правото на достъп до документите на лицата, за които е установена принадлежност”, добави социалистът. Не на последно място той обясни, че е разписана и процедурата за обжалване пред ВАС на отказа от страна на института да предостави достъп до архивните документи. „Ясно са посочени и сроковете за извършване на съответните проверки и изпращане на отговор”, каза още той.
Найденов подчерта, че досегашният закон е бил компромис и няма как да бъде изцяло отговорност на една парламентарна група, тази на БСП, при численост около 1/3 от състава на 40-то НС. По повод на казаното от Велизар Енчев, социалистът коментира, че ако не е бил този компромис, Енчев едва ли е щял да говори от парламентарната трибуна. Найденов поясни, че в текстовете които тогава са били подготвени е имало ясно лустрационни моменти, забраняващи на всяко лице установено като принадлежащо към Държавна сигурност да заема публични длъжности. „Съобразявайте се с политическите реалности към онзи момент, когато отправяте критики към ПГ която се опита да сближи позиции и да намери компромис, който да пресече зависимостите но и да не позволи лустрационните текстове, които тогава бяха подготвени”, заключи Ангел Найденов.
