Изплашена от центробежните сили, ЕК започна да не спазва собствените си правила, пише в статия, публикувана от Института за международна икономика ”Питърсън” във Вашингтон, бившият вицепремиер и финансов министър на България Симеон Дянков. Сега Дянков е директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика, се уточнява в съобщение на пресслужбата му.
Brexit вече нанася първите си удари върху европейската икономическа политика. Изплашена от нарастване на центробежните сили, Европейската комисия реши да не наказва Португалия и Испания за надхвърляне на предписания бюджетен дефицит. Брюксел имаше властта да наложи глоби в размер на 0,2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните, което за Испания означаваше два милиарда евро, а за Португалия - триста милиона. И Брюксел избра да не го прави, посочва Дянков.
Двете държави значително се отклониха от декларираните си намерения. Испанският бюджетен дефицит за 2015 г. удари 5,2 на сто от БВП при цел от 4,2 на сто. Новата тригодишна прогноза до 2018 г. също показва изоставане и е знак, че страната няма да овладее дефицита в заявените граници. Дупката в бюджета на Португалия за 2015 г. достигна 4,4 на сто при прогноза от 2,7 на сто. Сходно е положението и с дълга.
Испанският брутен държавен дълг нарасна от 36 на сто от БВП през 2007 г. до близо 99 на сто през 2014 г. с очаквания да надхвърли сто процента през 2017 г. - доста над Маахстрихтския лимит. В Португалия дългът се увеличи от 71 на сто (2007) до 130 на сто (2014) с прогноза да спадне до 124,5 на сто от БВП през 2017 година, а това е два пъти над позволената за еврозоната граница, отбелязва Дянков.
И така, след месеци на парадиране, Брюксел даде на заден с глобите и отпусна на двете иберийски страни време за поправителен. Според преразгледаните прогнози Испания трябва да намали дупката в бюджета си до 2,2 на сто през 2018 година. Мадрид получи две години отсрочка, а Лисабон - една, припомня бившият финансов министър.
Пиер Московиси, еврокомисарят по финансовите въпроси намекна, че този ход е продиктуван от изтъняващото доверие в европейските институции. "Дори и символична глоба нямаше да бъде разбрана от хората", каза Московиси. "Наказателен подход няма да е правилната стъпка във време, когато хората се съмняват в Европа".
Дошъл едва няколко седмици след вота във Великобритания, този довод на ЕК е знак за уплаха, че Brexit може да стане пример за следване. И за да избегне този риск, Брюксел показа готовност да се отметне от собствените си правила, коментира Дянков.
Но има още една причина, заради която ЕК бе така снизходителна с Испания. Европейската народна партия, която сега управлява ЕС, не иска да изгуби страната, след като вече претърпя изборни поражения във Финландия, Гърция, Полша и Португалия. Председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия са от ЕНП, както и повечето еврокомисари. Такъв е и Мариано Рахой, действащия премиер на Испания, който се опитва да състави правителство след неубедителни изборни резултати. Приятел в нужда се познава: ето как европейските политици от ЕНП навярно са разсъждавали, когато дадоха отсрочка във времето за дефицита, посочва Дянков в статията си.
Това не е първият път, когато ЕК загърбва собствените си бюджетни правила. Франция, например, е в процедура за прекомерен дефицит от 2009 г. и получи няколко отлагания във времето. Очаква се да излезе от процедурата през 2017 година, ако всичко се развива добре. Ако не, може да получи още една отсрочка. Което, по ирония, е една от причините за Brexit: неспособността на Европа да държи на думата си, заключава бившият финансов министър.
