Някои макропоказатели се подобряват. Но няма основания за траен оптимизъм
Що за критерии са тези за еврозоната, след като ги изпълняваме, когато сме в криза, попита един финансист през седмицата. И наистина, инфлацията се свива и скоро ще изпълним и последното номинално условие за въвеждане на еврото. Подобрява се и платежният баланс, но това беше очакван ефект от забавянето на инвестициите и не е успокоение. Промишленото производство пък продължава да се свива, но спадът е под средния за еврозоната. Това показват последните обявени ключови макроикономически данни.
Анализаторите са единодушни, че кризата в България е по-лека, отколкото в останалите страни. Краят й обаче още не се вижда. Всичко зависи от икономическото развитие на Европа, което още не може да се прогнозира.
(не)здравословно евтино
Дезинфлацията (намаляването на темпа на инфлация) вече стана нещо нормално. Цените растат по-бавно, в някои случаи дори падат, а изключенията са свързани с традиционното поскъпване около новогодишните празници и увеличаването на някои администрирани цени. Данните показват, че през март спрямо февруари има дефлация от 0.2%, а спрямо март 2008 г. инфлацията е едва 4.9%.
Според анализаторите това ще продължи поне до есента. "Понижаването на цените зависи най-вече от международните цени на инвестиционните стоки и горивата", обясни Петър Чобанов, изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. "Засега обаче няма място за притеснения от дефлация на годишна база, освен ако няма много силен спад на икономическата активност в целия свят, която да повлече глобалната инфлация надолу. Очаквам ръстът на потребителските цени за 2009 г. да е малко под 3%".
Ниска инфлация, но не и дефлация очакват и повечето макроикономически анализатори в страната за 2009 г. "Очевидно тази година ще имаме повече месеци на дефлация от нормалното", каза Георги Прохаски, съпредседател на Центъра за икономическо развитие. "На годишна база е съвсем реалистично инфлацията да е в рамките на 2-3%", допълни още той. Дори и в еврозоната се отчита значително забавяне в ръста на цените - 0.6% на годишна база през март спрямо 3.6% година по-рано.
По-ниската инфлация на практика означава, че със същото количество пари ще може да си купите повече стоки, отколкото ако се беше запазило по-бързото поскъпване от последните години. Лошата новина е че поевтиняването на стоките в момента е и знак, че икономическото развитие се забавя осезаемо.
Да живей промишлеността...
Свиването на икономическата активност се доказва и от данните за промишленото производство, които не са никак обнадеждаващи. Националната статистика отчете ръст от 5.6% за февруари в сравнение с януари, но на годишна база има спад от 17.7%. Трябва да се отчете и ефектът от газовата криза, която изкривява данните за първия месец на годината. За сравнение - в еврозоната спадът в промишленото производство от февруари 2008 до февруари 2009 г. е 18.4%, т.е. и тук България изглежда по-добре от средното.
"Приблизително същият спад ще бъде и през следващите един два месеца, а оттам нататък тенденцията не може да бъде прогнозирана", каза Георги Прохаски. "В най-общи линии има два сценария – песимистичен, при който спадът в БВП през 2009 г. ще достигне минус 2-3%, и оптимистичен – когато БВП ще завърши с ръст от 1-2%", допълни още той. Близки са и прогнозите на правителството и представителите на Международния валутен фонд, които предвиждат нулев растеж или евентуално свиване с 1% на икономиката.
Има обаче и по-лоша прогноза на фонда за спад на БВП с 3 на сто, която данните за производството въобще не изключват. Причината - най-сериозно (с 30% на годишна база) спада производството на инвестиционните продукти и продуктите за междинно потребление. Това е сигурен знак за по-нататъшно забавяне на инвестициите, а оттам и на икономическия растеж. "Смятам, че спадът ще продължи и през следващите месеци, а промишлеността ще приключи цялата година с понижение от най-малко 10%", коментира макроикономистът Димитър Чобанов.
...и външната търговия
На фона на минусовите показатели платежният баланс през февруари за втори пореден месец се подобрява. За първите два месеца на годината дефицитът по текущата сметка възлиза на 649.3 млн. евро (1.8% от БВП) при 1.464 млрд. евро (4.3% от БВП) за същия период от 2008 г. Дори да се вземе предвид, че миналогодишните данни са ревизирани нагоре (и вероятно това предстои и за текущите), спадът от 55% е внушителен. Търговският дефицит е намалял с 501.8 млн. евро, но причина за това не е някакъв бум в експорта - просто износът намалява с по-бързи темпове (27.4%) от вноса (32.3%).
Основното притеснение на икономистите през миналата година беше дали големият дефицит по текущата сметка (разликата между износа и вноса, който достигна 24% от БВП през 2008 г.) ще продължи да се компенсира от притока на преки чуждестранни инвестиции. И за двата показателя беше ясно, че ще се свиват, но въпросът беше с какъв темп. През февруари преките чуждестранните инвестиции са 433.2 млн. евро, което сравнено с година по-рано (отново с предварителни данни) е леко увеличение от 900 хил. евро. Анализаторите обаче не са оптимисти по въпроса. "Това са по-скоро постъпления по стари проекти, които ще бъдат завършени в рамките на тази година и най-трудното тепърва предстои", поясни Георги Прохаски.
Проблемът е, че дори и да стигнем дъното на кризата, все още не е ясно какво ще ни извади от нея. Всички анализатори са единодушни, че притокът на инвестиции отвън няма съвсем да спре, но няма да се върнат и добрите години. Проблемът е, че българската икономика е малка и достатъчно отворена, за да не може вътрешното потребление да генерира растеж. Но може би точно сега преди или малко след като стигнем дъното на кризата, ще се откроят тези сектори на икономиката, които ще я изтеглят нагоре.
ikonomicheskatakriza.blog.bg
