В обществото по нерешения национален въпрос е съществувало пълно съгласие, независимо от острите политически сблъсъци, не по-малки от сегашните, казва в интервю за Фрогнюз професорът по история.
интервю на Ана Кочева
- Да се върнем назад към събитията от 1885 г., проф. Павлов…
- Актът на Съединението е изключително дело, вкл. и през призмата на европейската и на световната политика, където основна роля играят Великите сили. Други фактори са отношението на Русия, коварното нападение на Сърбия в тила на България, враждебността на останалите балкански държави. На всяка цена трябва да подчертаем ролята на българските военни, на държавния глава княз Александър, на политици като министър-председателя Петко Каравелов, водачите на Българския таен революционен централен комитет начело със Захарий Стоянов. Всички тези хора намират начин да загърбят своите тактически различия, защото такива е имало, даже в самия ден на Съединението, и по изключителен точен и категоричен начин да покажат волята на българския народ, който живее в Северна България и в голямата част от Тракия – да се съединят в едно. В самата програма на БТРЦК, създадена от един от апостолите на Априлското въстание, заедно с македонски българи и румелийски дейци, подкрепен от бесарабски българи във войската на Източна Румелия и на първо място майор Данаил Николаев, е част от голямата задача - не само да се съединят автономната по форма провинция Източна Румелия със столица Пловдив с Княжество България, а да се работи в най-спешен порядък за освобождението и на Македония. Виждате, следователно, връзка не е само с Априлското въстание и с комитетите на Левски, но с комитетите „Единство” (там пък един от най-активните е Стефан Стамболов!) и с Кресненско-Разложкото въстание, което е незаслужено забравено.
- Да припомним и за него тогава…
- Кресненско-Разложкото въстание е между акта на Съединението на Княжеството и Румелия и оставащата национална задача за освобождение на поробените българи в Македония. Ето защо на първо място поставям фактора „национално единство“, който е изключително силен на всички възможни равнища - като се започне от обединението на хората и учениците по училищата, та се стигне до политиците. Виждаме, че в акта на Съединението участват българи както от Източна Румелия, т.е. от Пловдивска Тракия, така и хора от Северна България, при това изключително много! Има и много македонски българи, както и бесарабски българи, и, разбира се, опълченци - основата на Източнорумелийската милиция, както и ядрото на войската на младото княжество, са всъщност доскорошните опълченци, които отново са от цялата българска етническа територия.
- Защо днес максимата „Съединението прави силата” не може да проработи?
- Твърде много сме обременени от днешните реалности, политически, географски, ментални, ако щете, но тогава нещата са били твърде различни. Политическият ни елит сега направи така, че доброволно се лиши от правото на суверенно, на самостоятелно поведение. В това отношение много голяма вина имат и историческите превратности, на които сме жертва - националната ни катастрофа в борбите за национално обединение, тежката дума на геополитиката, грешките на управниците ни. Другото е, разбира се, комунистическият режим, който се постара да отучи хората да мислят, да разсъждават самостоятелно, да бъдат смели, самостоятелни... Той на практика не поощри у хората социалното, справедливото, а толерира еснафщината, себичните пориви за охолен живот (най-често за сметка на другите...) и самоцелно материално облагодетелстване. И друго - ако отворим учебниците по история от времето на Съединението, от края на XIX - началото на ХХ век, ще видим, че там е налице силна енергия за утвърждаване на държавността. Има специални уроци как човек трябва да си плаща данъците, как трябва да се грижи за съседите и родителите си и съответно как самата държава поощрява подобно поведение. Например учебникът по „Отечествоведение”, издаван от Христо Г. Данов, други учебни помагала с автори като Васил Кънчов, Кракалов, Тодор Г. Влайков... Още в трето отделение, днешният трети клас, младите българчета са знаели, че има както свободни, така и „Неосвободени български земи”. Така е озаглавена втората глава в раздела по география на България на „Отечествоведението”, т.е. учебника по родинознание. Българските деца, независимо дали са овчарчета или градски чеда, още с А и Б научават, че има сънародници под чужда власт, изучавали са Македония, Добруджа, Западните български земи. В обществото по нерешения национален въпрос е съществувало пълно съгласие, независимо от острите политически сблъсъци, не по-малки от сегашните. Чест прави на тогавашните правителства, че са изключително отговорни към финансовата стабилност на държавата и предприемат непопулярни мерки в името на националните интереси и утвърждаването на силна и влиятелна, могъща България. Те, особено двете правителства на стамболовистите, не жалят пари за армията, за модерно оръжие, за онова, което днес наричаме национална сигурност. Когато „де юре” все още сме васално княжество на Османската империя, турските политици и самият султан са принудени да преглътнат самостоятелното поведение на българските правителства. В крайна сметка, даже и Русия волю-неволю почва да се съобразява с българската воля за свой път на развитие и интереси, различни от тези на „Освободителката”.
- Доста различна е ситуацията днес...
- Днес нашите правителства като че ли са се отказали от подобен възглед за България, все им нужно нечие „височайшо” одобрение и това според мен е фундаментален проблем на обществото ни. През 1885 г. нашите прадеди при далеч по-трудни условия са имали чест, достойнство, гражданска доблест и патриотизъм, от които ние потомците, уви, сме все още твърде далече...
