Българо-сомалийската дружба от времето, когато Мохамед Сиад Баре беше скъп гост на конгресите на БКП, се завръща. Докато светът кълне сомалийските пирати и праща срещу тях армади, нашият външен министър Ивайло Калфин строши някои стереотипи.
Кръвожадните корсари всъщност били добродушни бедни рибари, за които откупът срещу пленници е изпълнен с усилия трудоден. Нещо, което американците не успяха да загреят преди две седмици и вместо да помолят да пусат техния заловен капитан, си го прибраха грубо и нехуманно, оставяюки трупове след себе си.
Калфин прозря, че когато няма риба, сомалийските рибари ловят заложници. Или както казват италианците: Риналдо Риналдини краде диаманти, когато няма диаманти – краде каквото му падне. Мистерия е обаче как така с гребане и стари лодки гладните сомалийци успяват да навлязат на 700 км навътре в океана и да атакуват огромни танкери и търговски кораби...
Сега, възможно е чернокожите „акули” да са направили отстъпка от 2-та милиона долара откуп срещу това българският министър да ги амнистира пред света. И Ивайло Калфин го направи в името на свободата на 16-те българи.
В такъв случай думите му отпреди двайсетина дни: „Българската държава не преговаря и няма да преговаря за откупа на кораба с пленените български моряци от сомалийските пирати”, трябва да се приемат като тактически ход. А ние направо се вързахме, но това е друга тема.
И все пак, какво се случи, та само за 2-3 седмици българските боязливи дипломати се превърнаха в „летящи холандци” и преодоляха дори „либийския комплекс”?
Случи се Елена Йончева. След като разкърши снага в Денсинг старс, тя се зае с това, което умее по-добре – журналистиката. За пореден път се оказа в окото на бурята и предаде сензационното съобщение, че предстои предаване на откупа и връщане на моряците ни. След това „тихата дипломация” нямаше друг ход, освен да премине в екшън от типа „Умирай трудно-4”...
Дано всичко завърши добре. Дано пленените българи си дойдат живи и здрави. Това сега е най-важното. После ще дойде ред и на анализите на професионалистите.
Някои неща обаче трябва да се кажат още сега.
Например, как биха реагирали институциите, ако някой друг журналист бе разгласил публично къде, как и на кого ще се предава откуп за отвлечен - било у нас или в чужбина. Дали нямаше да бъде даден на ДАНС и прокуратурата, че е издал класифицирана информация и е провалил секретна операция, застрашавайки живота на много хора? Нямаше ли името и кокалите му да бъдат разнасяни по чукари и долини с клеймото "предател"? Че и парламентарна комисия щеше да се сформира за изтеклата информация, и разработка "Галерия-2" щеше да има в името на националната сигурност.
Едва ли някой ще отговори, но би трябвало, защото въпросът е принципен.
Йончева вдигна пушилката и изведнъж узнахме какво се прави за измъкването на нашите момчета от гостоприемството на мирните сомалийски рибари. Така би трябвало да бъде. На нея никой не смее гък да й каже, защото е приятелка на премиера Сергей Станишев. Обстоятелство, което даде шанс на прозрачността.
И още нещо: от 5 ноември 2008 година в плен в Сомалия се намира Данка Панчова от хуманитарната организация „Действие срещу глада”. Ако тя пък е на гости на отрудени сомалийски селяни, нека Външно ги помоли да я пуснат. По този начин ще се оползотвори ренесансът на българо-сомалийска дружба. Иначе някой може да си помисли, че става дума за една постановка, за един филм и още нещо... А не бива.
Огнян Стефанов
