Закъснението е чувствително с оглед на факта, че промените са част от политическите усилия и воля за реализация на резултатите от прегледа на способностите на въоръжените сили и приетата с решение на Народното събрание от 25 ноември 2015 г. Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020. Т.е. една година след приемането на този важен стратегически документ.
Има шанс предложените от правителството поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили да бъдат гласувани на първо четене до края на този месец, прогнозират депутати. Готовност за това изразява и председателят на Комисията по отбрана ген. Михо Михов, пише Otbrana.com
Законопроектът беше внесен от правителството в парламента на 30 юни, Комисията по отбрана го подкрепи на 7 юли с 12 гласа „за”, без „против” и трима „въздържали се”. Очакванията са през ноември след президентските избори да мине и на второ четене. Коментарите са, че между двете четения ще има доста работа.
Закъснението е чувствително с оглед на факта, че промените са част от политическите усилия и воля за реализация на резултатите от прегледа на способностите на въоръжените сили и приетата с решение на Народното събрание от 25 ноември 2015 г. Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2020. Т.е. една година след приемането на този важен стратегически документ.
С основание поправките се очакват и от военното ни ръководство във връзка със законовото регламентиране на някои структурни промени в армията и доуточняване на функциите на формированията в новата среда за сигурност, включително и по отношение на задачите, които получават за ограничаване на нелегалната миграция.
Има социални очаквания от страна на военнослужещите. Налага се с едногодишно закъснение да се премахне колизията между промените в Кодекса за социално осигуряване и Закона за отбраната и Въоръжените сили. В това отношение се предлага увеличение на пределната възраст за военна служба на сержанти, офицерски кандидати, младши и старши офицери на 55 години. Разширява се кръгът на правоимащите лица, които ще могат да кандидатстват повторно за приемане на военна служба, като отпадат част от съществуващите рестрикции.
Социалните очаквания не са свързани само с режима за придобиване право на пенсия. Остава въпросът дали ще бъдат увеличени коефициентите, с които се изчисляват военните заплати. Т.е. така, както е в МВР. Правителството отхвърли тази възможност. Надеждите са във волята на депутатите. Според народни представители министърът на отбраната Николай Ненчев трябва да проведе разговор с финансовия министър Владислав Горанов и да не разчита единствено на разговори с парламентарните групи, посочва военният експерт Спирдон Спирдонов.
Във връзка с попълването на войнишкия състав на армията, което в момента е болезнен въпрос, се очакват нови промени. Предлага се възрастта за прием на войниците да се намали от 32 на 28 години, както и пределната възраст на войниците от 50 на 46 години, в т.ч. въвеждане на ограничение в продължителността на сключваните от тях договори. С последното, според вносителите, се цели да се подмлади войнишкият състав за по-ефективно изпълнение на задачите му, както и за създаване на възможност за попълване на запаса след приключване на военната служба. Същевременно на тази категория военнослужещи се създава възможност да придобият необходимите 18 години, действително изслужени на военна служба, с цел реализиране на правото им на ранно пенсиониране по чл. 69 от КСО. Това е една перспектива, която трябва да бъде реализирана законово, за да са наясно тези, които са решили да влязат в армейския строй.
От не по-малко значение е и дали народните представители ще се съгласят със заложеното в проекта въвеждане на ново основание за прекратяване на договорите за военна служба-упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от военнослужещия. Още един казус очаква решение. Той е свързан със сегашното положение, при което при отнемане или отказ от издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, договорът за военна служба следва да се прекрати и военнослужещият да бъде освободен от военна служба. По аналогия със законите за МВР и ДАНС се предвижда освобождаването от военна служба да става само ако военнослужещият откаже да заеме длъжност, за която не се изисква достъп до квалифицирана информация.
Въпросът е кога ще се случи всичко това и какви допълнителни промени ще предложат депутатите между двете четения. Рискът е да не изпуснем още една година от развитието на Въоръжените сили.
